Джон Гришам
Адвокат на престъпници (69)

17

Най-добрият начин да запозная Джудит със ситуацията е да я извикам тук, да прецени сама. Ако нещо се случи със сина ни, тя никога няма да ми прости и винаги ще твърди, че понеже съм неспособен баща, нехаен във всяко отношение, изчезването на детето е изцяло по моя вина. Страхотно, Джудит, ти печелиш, вината е моя.

Сигурно би помогнало, ако тя сама види местопрестъплението, особено гъмжащо от полиция.

Дълго се взирам в мобилния си и накрая се обаждам. Тя веднага пита:

— Какво има?

Преглъщам измъчено и се опитвам да звуча спокойно:

— Джудит, Старчър изчезна. Намирам се на езерото в парка с баба му и с полицията. Изчезна преди около час. Трябва да дойдеш?

— Каквооо? — изпищява тя.

— Чу ме. Старчър изчезна. Мисля, че са го отвлекли.

— Какво?! Как?! — отново пищи тя. — Не го ли гледаше?

— Гледах го, разбира се. Ще спорим после. Просто ела.

Двайсет минути по-късно я виждам да тича по алеята, обезумяла от ужас. Когато приближава езерото и вижда полицията, после мен, после жълтите полицейски ленти, опънати около тоалетните, спира, вдига ръка към устата си и избухва в плач. Двамата с Лин Колфакс се приближаваме до нея и се опитваме да я успокоим. Тя скърца със зъби и пита:

— Какво се случи?

Бърше очи, докато отново разказваме събитията. И отново. На мен не казва и дума, като че ли не съм участник в тази драма. Дори не ме поглежда. Върти Колфакс на шиш, докато не изчерпва всички въпроси. Поема изцяло нещата в свои ръце, дори го осведомява, че тя е родителят, на когото е поверено детето, и всичко трябва да минава през нея. На мен гледа просто като на безотговорна бавачка.

Джудит има снимка на Старчър в смартфона си. Колфакс я изпраща по имейл в отдела си. Уверява ни, че веднага ще разлепят плакати. Полицията е вдигната на крак. Всеки полицай в града издирва Старчър.