Джон Гришам
Адвокат на престъпници (68)

16

Половин час по-късно майка ми е на крачка от припадък. Дошло е медицинско лице, което полага грижи за нея. Полицаите ми казват и аз да остана там, но не ме свърта на едно място. Пълно е с ченгета. Бог да ги благослови.

Млад мъж с тъмен костюм ми се представя като Лин Колфакс. От отдел „Изчезнали деца“ на градската полиция. Що за болно общество — да се нуждае от специален отдел, който издирва изчезнали деца!

Двамата възстановяваме последния час. Заставам точно където стоях, когато Старчър тръгна към тоалетната на трийсетина метра от тук. Не го изпуснах от поглед, докато не влезе, после ме стресна стрелбата. Стъпка по стъпка, мисъл по мисъл повтаряме всичко.

Мъжката тоалетна има само една врата, прозорци няма. Нито аз, нито агент Колфакс сме в състояние да проумеем как някой ще сграбчи осемгодишно момче и ще го отнесе незабелязано. В онзи момент обаче повечето хора бяха край езерото — или приклекнали зад пейки и храсти, или проснати на земята, докато се стреляше. И други свидетели го потвърждават. Преценяваме, че случката, приковала вниманието ни, е траяла петнайсет, може ми двайсет секунди. Предостатъчно време, предполагам.

Час по-късно признавам пред себе си, че Старчър не се е скрил някъде. Бил е отвлечен.