Джон Гришам
Адвокат на престъпници (63)

11

Увивам се с одеяло и сядам на малката тераса. Студено и тъмно е, а улиците долу са притихнали и пусти. В такива моменти се питам защо изобщо се захванах с тази професия. Защо се посветих на това да защитавам предимно хора, които са извършили ужасни неща? Мога да се оправдая с обичайните доводи, но от време на време, както сега, усещам, че тази работа не ми е по сърце. Замислям се за архитектурата, второто ми предпочитание, но познавам архитекти — и те си имат своите проблеми.

Първи сценарий: Суенгър казва истината. В този случай задължават ли ме етиката и дългът да си мълча? И да, и не. Подписали сме договор, но той го наруши, като ми даде чек без покритие. Нямаме ли договор, значи не го представлявам, но това никога не е толкова недвусмислено. Срещал съм се с него два пъти и по време на двете срещи той ме смяташе за свой адвокат. И двете ни срещи съвсем ясно бяха между адвокат и клиента му. Той ми поиска съвет. Аз му го дадох. И той се вслуша в него до голяма степен. Довери ми се. Когато ми разказа за трупа, със сигурност смяташе, че говори с адвоката си.

Втори сценарий: Да кажем, че съм му адвокат, но че повече няма да го видя и реша да кажа на полицията какво ми е доверил. Това би било сериозно нарушение на изискването за поверителност между мен и клиента ми, вероятно достатъчно сериозно, за да изгубя адвокатските си права. Но кой ще се оплаче? Ако бяга или е мъртъв, какви неприятности може да ми създаде?

Трети сценарий: много неприятен. Ако трупът се окаже там, където твърди Суенгър, и аз съобщя на полицията, ще го погнат, ще го намерят и ще го осъдят на смърт. Той ще обвинява мен, и то с основание. С кариерата ми ще бъде свършено.

Четвърти сценарий: При никакви обстоятелства не мога да съобщя на полицията. Те не знаят, че аз знам, и аз няма да им казвам. Мисля за семейство Кемп и техния кошмар, но няма начин да наруша поверителни взаимоотношения. Ако имам късмет, семейството никога няма да узнае, че аз знам.

Пети сценарий: Суенгър лъже. Изглежда нетърпелив да ми разкаже всичко, сякаш се забавлява с някаква игра, в която ме въвлича. Игра с ужасен замисъл, която ще приключи зле. Знаел е, че няма да мога да осребря чека. Бедната му майка никога през живота си не е имала пет хиляди долара, нито пък той.

Шести сценарий: Суенгър не лъже. Мога да подшушна информацията на Нейт Спърио, моята къртица в полицията. Ще намерят тялото. Ще заловят Суенгър, ще го изправят пред съда, а аз изобщо няма да се вясвам там. Ако е убил момичето, искам да го затворят.

Обмислям още няколко сценария и ситуацията става все по-объркана, вместо да се изяснява. В пет и половина слагам кафето. Докато го чакам, подреждам всичките петнайсет топки на масата. Съседът ми се оплаква от тракането в малките часове, затова се старая да съм максимално безшумен. Вкарвам всички топки, а осмата в ъгловия джоб с един спонт, наливам си чаша силно кафе и отново вкарвам всички топки. Пак разбивам, вкарвам три топки, но четвъртата остава на ръба на джоба. Трийсет и три една след друга. Не е зле.

Възстановяване след вазектомия ли?