Джон Гришам
Адвокат на престъпници (62)

10

Четири и трийсет и три сутринта е и телефонът ми звъни. Грабвам го, но номерът не ми е познат. Което винаги вещае неприятности.

— Ало?

— Здрасти, Себастиан, аз съм, Арч. Имаш ли една минута?

Разбира се, Арч. Странно, но не съм особено зает посред нощ. Поемам дълбоко въздух и отговарям:

— Разбира се, Арч, имам една минута. Но е четири през нощта, затова дано да е важно.

— Извън града съм, официално бягам. Изплъзнах им се, проврях се през мрежата им и няма да се върна, така че никога няма да ме пипнат.

— Огромна грешка, Арч. Най-добре си намери нов адвокат.

— Ти си моят адвокат, Себастиан.

— Чекът е просто хартийка. Помниш ли какво ти казах?

— Още е у теб, пробвай днес. Кълна се, че ще има покритие.

Говори бързо и отсечено, все едно тича.

— Слушай, Себастиан, искам да знаеш къде е момичето, ясно? В случай че ми видят сметката. Замесени са и други хора и аз като нищо мога да изтегля късата клечка, нали ме разбираш?

— Ами не.

— Не мога да ти обясня всичко, Себастиан, сложно е. Погнали са ме — и ченгетата, и други типове, в сравнение с които ченгетата са като скаути.

— Кофти, Арч. Не мога да ти помогна.

— Виждал ли си онзи билборд на междущатската, на около един час път южно от Сити? Голяма ярка табела насред царевична нива, на която пише: „Възстановяване след вазектомия“. Виждал ли си го, Себастиан?

— Не, струва ми се.

Всяка разумна мисъл и инстинкт ми подсказват на мига да прекъсна този разговор. Просто затвори, глупако. И повече никога не говори с него. Но тялото ми се е сковало и нищо не мога да направя.

Гласът му вече звучи въодушевено, изглежда, всичко това наистина му е приятно.

— „Възстановяване след вазектомия при д-р У. Приемаме всякакви застраховки. Звънете денонощно. Безплатна телефонна линия.“ Там е заровена, Себастиан, под този билборд в царевичната нива. Баща ми си направил вазектомия две години преди да се родя, не знам какво се е объркало. Майка ми била адски озадачена. Може да е имало и трети човек. Така че кой е баща ми? Май никога няма да науча. Карай да върви. Но вазектомията от край време ми е интересна. Кръц-кръц, прибираш се вкъщи и до края на живота си стреляш с халосни. Елементарна процедура с драматични резултати. Ти направил ли си си вазектомия, Себастиан?

— Не.

— Така си и мислех. Ти си жребец.

— Значи ти си я заровил, това ли ми казваш, Арч?

— Нищо не ти казвам, Себастиан. Само дочуване и благодаря, че ще го пазиш в тайна. Ще ти звънна по-късно.