Джон Гришам
Адвокат на престъпници (59)

7

Скоро след като Тадео се прочу с убийството на рефер, към мен започнаха да се обръщат лекари, които твърдяха, че са вещи лица и искат да участват в шоуто. Бяха общо четирима, до един с медицинско образование и впечатляващи биографии, до един с опит в съдебната зала. Бяха чели за случая, бяха гледали видеото и в различна степен предлагаха едно и също — да свидетелстват, че Тадео е бил невменяем от правна гледна точка, когато е нападнал Шон Кинг на ринга. Че не е различавал добро от зло и не е осъзнавал какво прави.

„Невменяемост“ е правен термин, не медицински.

Разговарях и с четиримата, направих някои проучвания, обадих се на други адвокати, които бяха ползвали услугите им, и се спрях на д-р Тасълман от Сан Франциско. Срещу двайсет хиляди долара, плюс разноските, той е съгласен да свидетелства в полза на Тадео и да направи чудеса със съдебните заседатели. Тепърва ще се срещне с обвиняемия, но е убеден, че вече знае истината.

Истината може да струва скъпо, особено когато я подсигурява вещо лице. Нашата правна система направо е залята от експерти, които не правят почти нищо друго — не преподават, не изследват, не пишат. Просто обикалят страната като наемници и свидетелстват срещу безбожни хонорари. Изберете си проблем, набор от факти, трудна кауза, непредвидим резултат, каквото и да е всъщност, и ще се натъкнете на цял камион хора с научни степени, готови да свидетелстват с всякакви безумни теории. Те се рекламират. Те настоятелно молят. Те душат за дела. Навъртат се на места, където се събират адвокати да пийнат по нещо и да си сверят бележките. Хвалят се със своите „победи“. Рядко споменават загубите.

Понякога биват злепоставяни на кръстосаните разпити в съдебната зала, но остават в играта, защото много често думите им дават резултат. В наказателните дела е достатъчно експертът да убеди само един съдебен заседател, за да не може журито да постигне единодушно съгласие и процесът да се провали. Ако и при новия процес няма единодушие, прокуратурата обикновено вдига ръце.

Срещам се с Тадео в стаята за посещения в затвора, обичайното ни място, за да обсъдим евентуалната роля на д-р Тасълман в защитата му. Вещото лице ще свидетелства, че той, Тадео, е изключил за момент, че е превъртял и не помни случилото се. Новата теория допада на Тадео. Да, като се замисли, наистина бил откачил. Обявявам хонорара на доктора и той отговаря, че е фалирал. Вече съм споменавал и своя хонорар, но тогава е още по-фалирал. Излишно е да отбелязвам, че представлявам Тадео Запате само защото го обичам. И заради славата.

Това е теорията на О Джей Симпсън относно адвокатските хонорари: няма да ти плащам, имаш късмет, че си тук. Напиши книга и спечели някой долар.

„Хари и Хари“ изготвят документацията и аз уведомявам по съответния ред съда, че защитата ще пледира за невменяемост. Асът на прокурорите Макс Манчини както винаги надава вой. Макс е поел изцяло процеса срещу Запате най-вече поради неопровержимите доказателства за вината му, но и заради славата. Все още предлага петнайсет години срещу признаване на вина. Аз се инатя на десет, но не съм сигурен, че клиентът ми ще се признае за виновен в убийство. Седмиците се нижат, Тадео се ползва с многочасови безплатни правни услуги в затвора и още по-неотклонно вярва, че мога да направя нещо и да го измъкна. Иска някоя от онези технически подробности, за която знаят всичките му съкилийници.

Доктор Тасълман пристига в града и се срещаме на обед. Той е пенсионер. Като психиатър никога не е обичал да преподава или да изслушва пациентите си. Открай време го интригува невменяемостта от юридическа гледна точка — престъпленията от страст, неустоимият импулс, мигът, когато съзнанието е дотолкова преизпълнено с емоция и омраза, че разпорежда на тялото да прибегне към насилие по невъобразим начин. Предпочита само той да говори. С това ме убеждава колко е съобразителен.

Слушам щуротиите му и се опитвам да анализирам как ще реагират съдебните заседатели. Той е симпатичен, сериозен, умен и говори добре. Освен това е от Калифорния, на повече от три хиляди километра от тук. Всички адвокати знаят, че колкото по-отдалече идва едно вещо лице, толкова по-достоверно стои в очите на съдебните заседатели.

Пиша му чек за половината хонорар. Другата половина е дължима по време на процеса.

В продължение на два часа той преглежда Тадео и — каква изненада! — вече е сигурен, че хлапето просто е изгубило разсъдъка си, полудяло е и не помни как е пребило рефера.

Имаме защита, колкото и да е несигурна. Не съм особено въодушевен, защото прокуратурата ще привика двама-трима експерти, благонадеждни поне колкото Тасълман, които ще ни заслепят с блясъка си. Тадео ще даде показания и ще се справи убедително, докато аз го разпитвам, може би дори ще пусне някоя сълза, но после Манчини ще го схруска на кръстосания разпит.

Видеото не лъже. Все още съм убеден, че съдебните заседатели ще го гледат отново и отново и ще прозрат истината. Безмълвно ще се подиграват на Тасълман и ще се присмиват на Тадео, а накрая ще отсъдят, че е виновен. Което означава от двайсет до трийсет години. В деня на процеса сигурно ще убедя прокурора да смъкне присъдата на четиринайсет-петнайсет години при споразумение.

Как обаче да убедя твърдоглав двайсет и две годишен младеж да се признае за виновен, за да получи петнайсет години? Да го заплаща с трийсетгодишна присъда? Едва ли. Великият Тадео Запате не се плаши лесно.