Джон Гришам
Адвокат на престъпници (58)

6

Прекарвам много време в сградата, официално и нежно наричана Стария съд. Това е внушителна постройка от началото на двайсети век, с високи готически колони и високи тавани, бели мраморни коридори, украсени от двете страни с бюстове и портрети на починали съдии, извити стълбища и четири етажа със съдебни зали и канцеларии. Обикновено гъмжи от хора — адвокати, които си вършат работата, тъжители, които търсят нужната съдебна зала, семейства на обвиняеми, които боязливо се лутат, потенциални съдебни заседатели, стиснали призовките си, и полицаи, които чакат да дадат показания. В града има пет хиляди адвокати и понякога сякаш всички ние обикаляме по етажите на Стария съд.

Една сутрин тъкмо излизам от изслушване, когато до мен застава човек, който ми изглежда смътно познат, и пита:

— Здрасти, Ръд, имаш ли минутка?

Не ми допада нито видът му, нито тонът, нито грубостта. Защо не „господин Ръд“ например? Не спирам, а той крачи до мен.

— Познаваме ли се? — питам.

— Няма значение. Трябва да обсъдим нещо.

Поглеждам го, както вървим. Евтин костюм, кафеникава риза, отвратителна вратовръзка, няколко малки белега по лицето, каквито оставят юмруци и бирени бутилки.

— О, нима? — отговарям възможно най-грубо.

— Трябва да поговорим за Връзката.

Разумът ми подсказва да не спирам, но краката ми просто се заковават на място. Стомахът ми се преобръща противно, сърцето ми тупти бясно. Поглеждам гангстера и казвам:

— Виж ти! Как е Връзката напоследък?

Минали са два месеца от зрелищното му бягство минути преди изпълнението на смъртната присъда и нямам от него ни вест, ни кост. Не съм и очаквал да се свърже с мен, но не съм съвсем изненадан. Уплашен съм може би, но не и изумен. Уединяваме се в един ъгъл. Гангстерът се представя като Фанго и наистина има десет процента вероятност Фанго да е името на акта му за раждане.

Облегнал гръб на стената, от ъгъла наблюдавам преминаващите и двамата разговаряме тихо, почти без да мърдаме устни.

— На Връзката хич не му е лесно, да знаеш. Няма мангизи, ама никакви, защото ченгетата държат под око всеки, който има дори далечна връзка с бизнеса. Наблюдават сина му, хората му, мен, всички. Ако сега си купя билет до Маями, ченгетата веднага ще научат. Не може да се диша, ако ме разбираш.

Всъщност не го разбирам, но просто кимам. Той продължава:

— Както и да е, Връзката смята, че му дължиш пари. Платил ти е една камара, ти нищо не свърши, здравата го прецака, да знаеш, и сега той си иска мангизите.

Изсмивам се насила, като че ли не съм чувал по-смешно нещо. И си е за смях — клиент, получил присъда, си иска обратно адвокатския хонорар след края на делото. Фанго обаче не е в настроение за шеги.

— Интересно — казвам. — И колко точно пари иска?

— Всичките. Сто бона. В брой.

— Разбирам. Значи цялата работа, която свърших, е била безвъзмездна, така ли, Фанго?

— Връзката смята, че работата ти пет пари не струва. Тъй де, ти нищо не направи за него. Нае те, защото уж си печен и много се репчиш, така че трябваше да го отървеш. Което не стана, разбира се, прецакаха го отвсякъде. Според него здравата си се изложил, затова си иска мангизите обратно.

— Връзката сам се прецака, като уби съдия. Да се чудиш защо, ама когато това стане, а то става изключително рядко, другите съдии адски се вбесяват. Обясних му го, преди да ме наеме. Писмено дори. Казах му, че ще е чудо да спечелим, защото доказателствата са бетон. Да, той наистина ми плати в брой, но аз осчетоводих всичко и изплатих на Чичо Сам една трета. Другото е похарчено отдавна. Така че нищо не е останало за Връзката. Съжалявам.

Партнър приближава и аз му кимвам. Фарго го вижда, познава го и казва:

— Ти имаш един питбул, Ръд, но Връзката има малко повече. Давам ти трийсет дни да събереш парите. Ще се върна.

Обръща се и нарочно блъска Партнър на тръгване. Партнър е способен да му счупи врата, но му правя знак да запази самообладание. Няма смисъл да започва юмручен бой насред Стария Съд, макар че съм присъствал на няколко там. Предимно между разгневени юристи, които си разменят удари.