Джон Гришам
Адвокат на престъпници (53)

1

Обикновено след голям процес изчезвам, особено ако е широко отразяван в пресата и ефира. Не че не ми допада вниманието, напротив — аз съм адвокат, нося го в гените си. Но по време на процеса срещу Дъг Ренфро унижих полицейското управление, поставих натясно няколко наистина корави мъже, които не са свикнали да отговарят за престъпленията си. Както се казва, положението е напечено и е време за почивка.

Натоварвам малко дрехи в буса, стиковете за голф, няколко книги и половин кашонче превъзходен бърбън и се измъквам от града в деня след произнасянето на присъдата. Времето е лошо и ветровито, твърде студено за голф, затова мигрирам на юг като всички други прелетни птици, които търсят слънце. Научил съм от многобройните си странствания, че почти всяко малко градче с население над десет хиляди има игрище за голф. Игрищата обикновено са пренаселени през уикендите, но не и през седмицата. Придвижвам се на юг, играейки голф поне на едно игрище дневно, понякога на две, сам, без помощник и без да записвам резултата; плащам в брой за непретенциозни мотелски стаи, ям по малко и пия бърбън през нощта, докато чета Джеймс Лий Бърк или Майкъл Конъли. Ако имах една камара пари, щях до края на живота си да правя това.

Обаче нямам, затова в крайна сметка се връщам в града, където лошата ми слава ме застига моментално.