Джон Гришам
Адвокат на престъпници (44)

17

Явявам се на семейни дела само когато ме призовават там заради собствените ми прегрешения. Не се занимавам с разводи и осиновявания, дори да ми опрат пистолет в главата. Джудит обаче си изкарва прехраната в окопната война на бракоразводните дела и това е нейната територия. Днес съдия е Стенли Лийф, раздразнителен ветеран, изгубил интерес към работата си още преди години. Джудит сама се представлява, аз също. За днешния случай е довела и Ава, която е единствен зрител. С толкова къса пола е, че е безпредметно да я носи. Улавям съдия Лийф да я зяпа и да се любува на гледката.

Тъй като и двамата сме адвокати и се представляваме сами, съдия Лийф пренебрегва формалностите и ни позволява да седим и да говорим като на арбитраж. Води се протокол обаче и стенографката записва всичко.

Джудит говори първа, излага фактите и ме представя за най-лошия баща в историята, задето съм завел сина си да гледа бой в клетка. А после, четири дни по-късно, Старчър за пръв път се е сбил в училище. Ясно доказателство, че съм го превърнал в чудовище. Съдия Лийф се мръщи, като че ли това е ужасно.

Колкото се може по-драматично Джудит заявява, че трябва напълно да ми бъде отнето правото да се виждам с детето, за да не бъде излагано на моето влияние. Съдия Лийф ме стрелва с бърз поглед, който казва: „Ама тя луда ли е?“.

Ние обаче не сме тук за справедливост, а за шоуто. Джудит е разгневена майка и за пореден път ме е домъкнала в съда. Наказанието ми не е загубата на правото да виждам сина си, а фактът, че трябва да си имам вземане-даване с нея. Тя няма да допусне никой да я разиграва! Ще защити правата на детето си на всяка цена!

От мястото си разказвам своята версия на историята без никакво разкрасяване.

Тя вади вестника със снимка на „нейния син“ на първа страница. Какво унижение! Можел е да пострада сериозно. Съдия Лийф почти дреме.

Джудит призовава експерт, детски психолог. Д-р Салабар, разбира се, осведомява съда, че е разговаряла със Старчър, че е прекарала с него цял час, обсъдили са боевете в клетка и „сбиването“ на игрището. По нейно мнение касапницата, на която той е станал свидетел, докато е бил поверен на грижите ми, му е оказала вредно въздействие и го е насърчила самият той да започне да се бие. Джудит успява да провлачи тези показания, докато съдия Лийф почти изпада в кома. По време на кръстосания разпит питам:

— Омъжена ли сте?

— Да.

— Да имате син или синове?

— Да, две момчета.

— Водите ли някой от тях на боксови мачове, на борба или на боеве в клетка?

— Не.

— Някой от синовете ви да се е сбивал с друго дете?

— Ами вероятно, но не съм сигурна.

Фактът, че тя не отговаря на въпроса, е много показателен. Съдия Лийф клати глава.

— Синовете ви понякога боричкат ли се помежду си?

— Не помня.

— Не помните ли? Не сте ли грижовна майка, която отделя много внимание на своите синове?

— Иска ми се да вярвам, че е така.

— Значи винаги сте насреща?

— Доколкото ми е възможно.

— И не помните нито веднъж някой от тях да е участвал в сбиване?

— Ами не, в този момент не си спомням.

— А в друг момент? Изтрийте от протокола. Нямам повече въпроси.

Поглеждам към съдията и виждам, че е доста оклюмал. Но положението се разведрява чувствително, когато следващият свидетел заема мястото си. Наоми Тарант, учителката на Старчър, облечена с тясна рокля и на високи токчета. Докато тя се заклева да говори истината, възрастният съдия Лийф вече се е разсънил напълно. Аз също.

Учителите не обичат да бъдат въвличани в битките за попечителство и посещения. Наоми не прави изключение, макар да умее да се справя със ситуацията. Вече цял месец си пишем имейли. Още не се съгласява да излезе с мен на вечеря, но напредвам. Свидетелства, че Старчър никога не е проявявал склонност към насилие до няколко дни след първото си посещение на боевете в клетка. Тя описва инцидента на игрището, без да го нарича сбиване или спречкване. Просто недоразумение между две момчета.

Джудит я призовава за свидетел не за да получи помощ при търсенето на истината, а за да покаже на Наоми, както и на всички останали, че има властта да ги замъкне в съда и да ги тормози.

По време на кръстосания разпит успявам да накарам Наоми да признае, че рано или късно всяко нормално момче, на което е преподавала, участва в някакво боричкане на игрището. Престоят й на свидетелското място трае петнайсет минути и когато съдия Лийф я освобождава, изглежда малко разочарован.

В заключение Джудит повтаря вече казаното и отправя остро искане за прекратяване на правото ми на посещения.

Съдия Лийф я прекъсва рязко, като отбелязва:

— Но бащата има само трийсет и шест часа месечно. Това не е много.

— Благодаря ви — казвам.

— Достатъчно — скастря ме Джудит.

Съдията ме поглежда и пита:

— Господин Ръд, съгласен ли сте да не водите детето на боеве в клетка, боксови мачове и срещи по борба?

— Да, обещавам.

— Съгласен ли сте да учите детето, че боят не е добър начин за решаване на споровете?

— Да, обещавам.

Той поглежда строго Джудит и казва:

— Молбата ви се отхвърля. Още нещо?

Джудит се поколебава за секунда и казва:

— Ами ще се наложи да обжалвам.

— Имате това право — казва той й удря с чукчето си. — Изслушването приключи.