Джон Гришам
Адвокат на престъпници (39)

12

В девет часа сутринта в понеделник съм в препълнена съдебна зала с още няколко адвокати и прокурори. В ъгъла седят няколко съмнителни на вид типове с оранжеви гащеризони, оковани заедно и наблюдавани от въоръжени пристави. Това са новите арестанти, а тук е втората им спирка на конвейерната лента на съдебната система. Първата е арестът. Повикват ги по име един по един и след като отключат белезниците им, те застават пред съдията — един от двайсетте в нашата система, който се занимава с предварителни изслушвания. Съдията им задава няколко въпроса, най-важният от които е: „Имате ли адвокат?“. Много малко от тях имат, затова съдията им определя служебен защитник. Появява се някой новобранец, който застава до новия си клиент и го предупреждава да не казва нищо повече. Определят се дати за следващите явявания пред съда.

Тадео Запате обаче има адвокат. Викат го по име и двамата заставаме пред съдията. Лицето му изглежда още по-зле. Повечето приглушени разговори секват, когато присъстващите осъзнават, че това е човекът, за когото всички говорят, многообещаващият ММА боец, който сега е звезда в Ютюб.

— Вие ли сте Тадео Запате? — пита съдията с интерес и за пръв път тази сутрин изглежда заинтригуван.

— Да, господине.

— Допускам, че това е господин Себастиан Ръд, адвокатът ви.

— Да, господине.

Зад него застава заместник-прокурор.

Съдията продължава:

— Засега сте обвинен в нападение с особено тежки телесни повреди. Разбирате ли?

— Да, господине.

— Господин Ръд, обяснихте ли на клиента си, че обвиненията може да станат много по-сериозни?

— Да, ваша чест, той разбира.

— Между другото, какви са последните новини за рефера? — пита съдията заместник-прокурора, като че ли той е лекуващият лекар.

— Доколкото знам, състоянието на господин Кинг все още е критично.

— Така — казва негова чест, — ще се съберем отново след седмица и ще видим какво е положението. А дотогава, господин Ръд, няма да обсъждаме гаранция.

— Разбира се, господин съдия.

Отпраща ни. Докато Тадео се отдалечава, му прошепвам:

— Ще се видим утре в ареста.

— Благодаря — казва той, поглежда към присъстващите и кимва на майка си.

Тя седи заедно с цяла група роднини. Емигрирала е от Ел Салвадор преди двайсет и пет години, има зелена карта, работи вечерна смяна в кафене и отглежда многобройни деца, внуци и всякакви други роднини. Тадео и неговите бойни умения бяха нейният пропуск към по-добър живот. Мигел я държи за ръката и шепне на испански. Съдебната ни система няколко пъти го е дъвкала, така че знае как стоят нещата.

Разговарям с тях накратко, уверявам ги, че правя необходимото, и ги извеждам от съдебната зала в коридора, където чакат няколко репортери, двама от които с камери. Ето за това живея.