Джон Гришам
Адвокат на престъпници (38)

11

Неделните вестници беснеят срещу боевете в клетка с първосигнални обвинения от всички страни. Историята е заляла интернет. Видеото с нападението над рефера имаше четири милиона гледания в Ютюб още преди обед и Тадео тутакси стана най-популярният ММА боец на света, макар че никога повече няма да се бие. Постепенно ранените са изписани от болниците и, за щастие, няма сериозно пострадали фенове. Просто няколко пияници, които размахват юмруци и хвърлят столове. Шон Кинг продължава да е в кома и състоянието му е тежко. Кръш е на легло с разбита челюст и мозъчно сътресение.

Късно следобед ми позволяват да посетя клиента си в една от стаите за срещи между адвокати и арестанти. Когато влизам, той седи от другата страна на дебела метална решетка. Лицето му е разранено и силно подуто от боя, но това е най-малкият му проблем. Много е унил, чудя се дали не е упоен.

— Кога ще изляза от тук? — пита ме.

Иде ми да му кажа: по-добре свиквай.

— Първото ти явяване в съда е утре сутринта. Ще бъда там. Няма да се случи нищо особено. Ще изчакат да видят какво ще е състоянието на рефера. Ако умре, ще загазиш здравата. Ако се възстанови, ще те обвинят в няколко неща, но няма да е в убийство. Може би след около седмица ще се върнем в съда и ще поискаме разумна гаранция. Не мога да гадая какво ще направи съдията. Така че да отговоря на въпроса ти: има вероятност да излезеш под гаранция след няколко дни, но има още по-голяма вероятност да останеш в ареста до процеса.

— Колко ще трае?

— Процесът ли?

— Да.

— Трудно ми е да кажа. Най-малко шест месеца, но по-скоро ще е година. Същинският процес няма да трае дълго, защото няма да има кой знае колко свидетели. Просто ще пуснат видеото.

Той свежда очи, сякаш ще се разплаче. Обичам това хлапе, но не мога да направя много за него — нито сега, нито след шест месеца.

— Помниш ли какво стана? — питам.

Той бавно кима.

— Просто превъртях. Реферът ми отне чиста победа. Принуди ме да се бия, както иска той, не по моя си начин. Постоянно ми се пречкаше, разбираш ли, човече, не можех да си водя боя. Не исках да го нараня, но превъртях. Сритах му задника, нали?

— На Кръш или на рефера?

— Стига, човече. На Кръш. Сритах му задника, нали?

— Не, не го срита. Но спечели боя.

Гледах всяка секунда от този бой и изобщо нямах впечатлението, че реферът се пречка. А що се отнася до правната защита, не мисля, че това ще свърши работа: реферът ми пречеше, което ми струва победата, затова му смачках физиономията, оправдано беше.

— Отне ми победата — повтаря Тадео.

— Реферът не е съдия, Тадео. Тримата съдии дават точките. Нападна не когото трябва.

Той опипва шевовете на лицето си и казва:

— Знам, знам. Сбърках, Себастиан, но ти ще направиш нещо, нали?

— Знаеш, че ще направя всичко по силите ми.

— Ще лежа ли в затвора?

В момента лежиш, свиквай. Вече съм премислил вероятностите. Ако Шон Кинг умре, предполагам, че ще получим двайсет години за предумишлено убийство втора степен — непланирано и в състояние на афект, или може би петнайсет за непредумишлено. Ако оживее — от три до пет години за нападение с тежки телесни повреди. Но понеже не съм готов да споделя с него тези мисли, казвам:

— Ще се тревожим за това по-късно.

— Вероятно ще лежа, нали?

— Вероятно.

Разговорът секва, когато чуваме блъскането на врати някъде наблизо. Надзирател изкрещява някаква мръсотия. В подутото ляво око на Тадео бликва сълза и се стича по насинената му буза.

— Не мога да повярвам, човече. Просто не мога да повярвам.

Гласът му е тих и измъчен.

Ако ти не можеш да повярваш, представи си какво му е на горкия рефер и на семейството му.

— Трябва да тръгвам, Тадео. Ще се видим утре в съда.

— Така ли ще съм облечен в съда? — пита той и подръпва оранжевия си гащеризон.

— Боя се, че да. Това е само първо явяване.