Джон Гришам
Адвокат на престъпници (33)

6

Адвокат като мен е принуден да работи скришом. Противниците ми са защитени от значки, униформи и многобройните привилегии на държавната власт. Тези хора са се заклели да спазват закона, но тъй като адски лъжат, ме принуждават да лъжа още повече.

Разполагам с мрежа от контакти и източници. Не мога да ги нарека приятели, защото приятелството изисква всеотдайност. Нейт Спърио е такъв пример — честно ченге, което не ми взема нито цент в замяна на вътрешна информация. Предлагал съм му. Друг такъв човек е един репортер от „Кроникъл“, с когото си разменяме клюки при удобен случай. Но не и пари. Сред любимците ми е Оки Шуин, но Оки винаги взема пари.

Оки работи в канцеларията на федералния съд в центъра на града. Мрази службата си, презира колегите си и винаги търси лесна печалба. Освен това е разведен, пие твърде много и постоянно изпробва докъде се простират границите на сексуалния тормоз на работното място. Оки е ценен заради способността си да манипулира произволното разпределение на съдебните дела. Когато бъде заведено съдебно дело, то би трябвало да се разпределя на случаен принцип при някой от шестимата федерални съдии. Това се прави от компютър и незначителната процедура се осъществява добре. Винаги предпочиташ някой съдия в зависимост от случая и собствения ти опит в различните съдебни зали, но на кого му пука, след като делата се разпределят произволно? Оки обаче умее да човърка в софтуера и да ти намира желания съдия. Взема солидна сума за тази услуга и вероятно ще го спипат, макар да предполага, че това няма как да стане. Ако го хванат, ще го уволнят и вероятно ще го дадат под съд, но Оки не ми изглежда притеснен от подобно развитие.

По негово предложение се срещаме в съмнителен клуб в центъра на града. Посетителите са бели отрепки. Стриптийзьорките не си струва да бъдат описвани. Обръщам се с гръб към сцената, за да не ми се налага да гледам, и успявам да надвикам шумотевицата:

— Утре завеждам дело. Във връзка с последното нахълтване на нашия спецотряд в дома на Ренфро.

— Каква изненада! — засмива се той. — Нека позная: според теб справедливостта ще възтържествува, ако председателства почитаемият Арни Сансъм.

— Да, той е моят човек.

— Сансъм е на сто години и е с единия крак в гроба. Казва, че вече не поема дела. Защо такива не се пенсионират?

— Не питай мен, а Конституцията. Това дело ще го поеме. Обичайният хонорар ли?

— Аха. Ами ако откаже и попаднеш в случайни ръце?

— Налага се да рискувам.

Подавам му плик с три хиляди долара в брой. Обичайният му хонорар. Той бързо го пъхва в джоба си без дори едно „благодаря“ и се зазяпва в момичетата.