Джон Гришам
Адвокат на престъпници (31)

4

Дъг Ренфро е пострадал физически и емоционално твърде сериозно, за да се срещне с мен, а тъй като срещата може да се проведе само в болничната му стая, идеята не е добра. Полицията пази единствената врата, все едно човекът е осъден на смърт. Невъзможно е да останем на четири очи. Затова се срещам с Томас Ренфро и двете му сестри в кафене, близо до болницата. Тримата преживяват като сомнамбули този кошмар — изтощени, поразени, гневни, потънали в скръб и отчаяно нуждаещи се от съвет. Не докосват кафето си и отначало с облекчение ме оставят да говоря. Съвсем кротко им обяснявам кой съм, какво правя, какво съм постигнал и как защитавам клиентите си. Обяснявам им, че не съм типичният адвокат. Нямам елегантна кантора, обзаведена с махагон и кожа. Не съм служител в голяма фирма — престижна или не. Не върша добри дела чрез адвокатската асоциация. Аз съм самотен стрелец, бунтар, който се бори със системата и мрази несправедливостта. В момента съм с тях, защото знам какво ще се случи с баща им и с всички тях.

— Но те са убили майка ни — казва Фиона, по-голямата сестра.

— Точно така, но никой няма да ги обвини в убийството й. Ще разследват, ще изпратят експерти и така нататък, но накрая всички ще бъдат единодушни, че тя по случайност е попаднала под кръстосания огън. Ще обвинят баща ви, че е започнал престрелката.

— Но ние говорихме с татко, господин Ръд — казва Сузана, по-малката сестра. — Двамата с мама спели дълбоко, когато някой нахлул в къщата с гръм и трясък. Татко помислил, че ги ограбват. Взел пистолета, изтичал в коридора, после залегнал, като видял в тъмното непознати фигури. Някой стрелял и едва тогава той отвърнал на огъня. Спомня си, че мама изпищяла и дотичала да провери как е той.

— Има късмет, че е останал жив — отбелязвам. — Застреляли са и двете кучета, нали?

— Кои са тези негодници? — пита безпомощно Томас.

— Полицията, добрите.

След това им разказвам историята на Сони Уърт. За танка в дневната му и за делото, което спечелихме. Обяснявам им, че в момента съдебното дело е единствената им възможност. Баща им ще бъде обвинен и съден, но когато истината най-сетне излезе наяве (уверявам ги, че ще изложим на показ всички факти), полицията ще бъде принудена да поиска споразумение. Крайната цел е да не допуснат баща им да влезе в затвора. А за справедливост относно смъртта на майка им да забравят. Едно гражданско дело, водено от подходящия адвокат, разбира се, би гарантирало по-сигурно доказване на фактите. Отново им обяснявам, че вече се работи за изопачаването на истината.

Те правят всичко по силите си да ме слушат, но са в друг свят. И кой би могъл да ги вини? В края на срещата ни двете жени плачат, а Томас е изгубил ума и дума. Време е да се отдръпна.