Джон Гришам
Адвокат на престъпници (30)

3

По-късно същия следобед ченгетата се отбили у съседите на семейство Ренфро и си поприказвали с деветнайсетгодишния безработен Ланс. Само трима, цивилни, които храбро приближили без щурмови оръжия или бронежилетки. Дори не докарали танка. Всичко минало гладко, никой не бил прострелян.

Ланс, истински загубеняк, чийто свят щял драстично да се промени, бил сам вкъщи. Полицаите носели заповед за обиск. След като конфискувани мобилния и лаптопа му, Ланс си развързал езика. Когато се прибрала майка му, бил в дневната и правел самопризнания. Включвал се към безжичния интернет на семейство Ренфро почти година. Търгувал в Тъмната мрежа, на сайта „Милис Маркет“, където можел да купи всякакво количество от който и да е наркотик, незаконен или продаван с рецепта. Придържал се към екстази, защото било достъпно и хлапетата, които му били клиенти, го обожавали. Осъществявал плащанията си в биткойни, а балансът му към момента се равнявал на шейсет хиляди долара. Всички подробности се излели на един дъх и час по-късно той вече бил с белезници.

И така, в пет следобед, или около петнайсет часа след щурма, полицията най-сетне знае истината. Само че операцията по прикриване на случилото се вече е в ход. Пускат някоя и друга лъжа тук-там и рано на следващата сутрин аз чета „Кроникъл“ онлайн и виждам новината на първа страница. Има снимки на Дъглас Ренфро и съпругата му, вече покойница, както и на полицай Кийслър. Той е представен като герой, а семейство Ренфро като престъпници. Дъг е заподозрян като участник в група за търговия с наркотици по интернет. „Шокиран съм — казва негов съсед. — И през ум не ми е минало. Толкова мили хора изглеждаха“. Кити просто попаднала под кръстосан огън, когато съпругът й стрелял по миролюбивите служители на закона. Погребението й щяло да бъде следващата седмица. Съпругът й скоро щял да бъде обвинен. Очаквало се Кийслър да оцелее. Нито дума за Ланс.

Два часа по-късно се срещам с Нейт Спърио в павилиона за гевреци в един търговски център, северно от града. Не бива да ни виждат заедно на публично място, най-малкото, не бива да ни забележи ченге или приятел на ченге, затова редуваме местата на тайните си срещи, избирайки между А, Б, В и Г. А е кръчмата „Арбис“ в предградията. Б е една бензиностанция. В е ресторантът „Вълчата пещера“ на десетина километра източно от града. Г е павилионът за гевреци. Когато трябва да поговорим, просто избираме буква от азбуката и се договаряме за време. Спърио е полицай от трийсет години, истински честно ченге, което играе по правилата и презира почти всички останали в отдела. Имаме си история, която започна, когато бях двайсетгодишен студент. Бях се нафиркал здраво в една бирария и се озовах на тротоара, озаптяван от ченгетата, сред които беше Нейт Спърио. След като се събудих в ареста, той се отби да провери как съм. Каза, че съм го ругал и блъскал. Извиних му се от все сърце. Прие извинението ми и се постара обвиненията срещу мен да бъдат снети. Разбитата ми челюст заздравя добре, а полицаят, което ме беше ударил, впоследствие беше уволнен. Инцидентът ме вдъхнови да уча право. През годините Спърио отказваше да участва в политическите игри, необходими за всяко издигане, затова не стигна доникъде. Обикновено работи на бюро, попълва документи, брои дните до пенсия. Съществува обаче мрежа от полицаи, мачкани от силните на деня, и Спърио отделя доста време да следи всички слухове. Изобщо не е доносник. Просто е почтен полицай, който мрази онова, в което се е превърнал отделът му.

Партнър остава на пост в буса на паркинга, в случай че се появят други ченгета, на които им се ядат гевреци. Ние се свиваме в един ъгъл на заведението и наблюдаваме вратата.

— О, човече, това е нещо голямо! — възкликва той.

— Да го чуем.

Започва с ареста на Ланс, с конфискуването на лаптопа му, с недвусмисленото доказателство, че хлапето е дребен дилър, и с подробните му признания, че е използвало рутера на семейство Ренфро. Техните лаптопи са съвсем чисти, но Дъг въпреки това ще бъде обвинен вдругиден. Кийслър ще бъде оневинен за всякакви неправомерни действия.

Типичното прикриване.

— Кой е бил там? — питам и той ми подава сгънат лист.

— Осем души, всички от нашия отдел. Няма щатски, няма федерални.

Ако зависеше от мен, те щяха да станат подсъдими в дело за нанесени щети в размер на… ами не знам, например петдесет милиона долара.

— Кой е бил начело на парада? — питам.

— Кой според теб?

— Самърол?

— Позна. Личеше си още докато гледахме новините. Лейтенант Самърол отново предвожда безстрашните воини, които нахлуват в притихналия дом, където всички спят, и залавя издирвания. Ще ги съдиш ли?

— Още не са ми възложили, но работя по въпроса — отговарям.

— Мислех, че си най-добрият в преследването на обезщетения.

— Само на онези, които искам. Това ще го пипна.

Спърио отпива от кафето си и казва:

— Тия типове са неконтролируеми, Ръд. Трябва да ги спреш.

— Няма начин, Нейт. Не мога да ги спра. Може би ще успявам от време на време да им натривам носовете, да измъквам по малко пари от общината, но това, което правят те, се случва навсякъде. Живеем в полицейска държава и всички подкрепят ченгетата.

— Значи ти си последната отбранителна линия?

— Аха.

— Бог да ни е на помощ.

— Именно. Благодаря за информацията. Ще поддържаме връзка.

— За нищо.