Джон Гришам
Адвокат на престъпници (28)

1

Ето какво се случило:

Клиентите ми, господин и госпожа Дъглас Ренфро, наричани обикновено Дъг и Кити, живеели от трийсет години на сенчеста улица в хубаво предградие. Били добри съседи, активни участници в местните благотворителни мероприятия на църквата и винаги готови да подадат ръка за помощ. Били на седемдесет и няколко, пенсионери с деца и внуци, две кучета и къща във Флорида, която ползвали съвместно с други хора. Нямали дългове и всеки месец плащали изцяло задълженията по кредитните си карти. Живеели комфортно и били относително здрави, макар че Дъг се борел с аритмията, а Кити се възстановявала от рак на гърдата. Той служил четиринайсет години в армията, после до края на кариерата си продавал медицинско оборудване. Преди да се пенсионира, тя била застрахователен агент. За да не бездействат, Кити работела на доброволни начала в една болница, а Дъг човъркал цветните лехи и играел тенис в градския парк. По настояване на децата и внуците си семейство Ренфро си купили по един лаптоп и се присъединили към дигиталния свят, макар че прекарвали съвсем малко време онлайн.

Съседната къща била препродавана няколко пъти през годините, а настоящите собственици били чудаци, които живеели затворено. Имали син тийнейджър — саможиво момче на име Ланс, което прекарвало по-голямата част от времето заключено в стаята си, където играело видеоигри или продавало наркотици по интернет. За да прикрива заниманията си, то редовно използвало пиратски рутера за безжичен интернет на семейство Ренфро. Разбира се, те не подозирали. Умеели да включват и изключват лаптопите си, да изпращат и да получават имейли, да пазаруват основни неща и да проверяват прогнозата за времето, но нямали представа как работи техниката и почти не ги интересувало. Не си правели труда да си сложат пароли, нито да се погрижат някак за сигурността си.

Щатската полиция подела изненадваща операция, целяща да разбие интернет търговията с наркотици, и стигнала до IP адрес в дома на семейство Ренфро. Някой там купувал и продавал много екстази, затова планирали акция на спецчастите. Извадили си заповеди — една за обиск на къщата и друга за ареста на Дъг Ренфро — и в три часа през една тиха и звездна нощ екип от осем ченгета се промъкнал в мрака и обградил дома на семейство Ренфро. Осем полицаи с пълно бойно снаряжение, с бронежилетки, камуфлажни униформи, каски като на танкисти, прибори за нощно виждане, радиостанции, полуавтоматични пистолети, автомати, наколенки, някои дори с маски на лицата и с черна боя за подсилване на ефекта, се привеждали, приклякали и приближавали безшумно през цветните лехи на семейство Ренфро и пръстите ги сърбели да натиснат спусъците. Двама носели зашеметяващи гранати, а други двама мъкнели тарани.

Истински спецотряд. Повечето участници, както щяхме да научим впоследствие, били печално неподготвени, но всички тръпнели от възбуда, че ще влязат в боя. Поне шестима впоследствие признаха, че са консумирали енергизиращи напитки с високо съдържание на кофеин, за да останат будни по това никакво време.

Вместо просто да звъннат на входната врата, да събудят семейство Ренфро и да обяснят, че искат да поговорят с тях и да претърсят къщата, ченгетата започнали нападението с гръм и трясък, като разбили едновременно предната и задната врата на къщата. По-късно щяха да лъжат и да твърдят, че са повикали обитателите, но Дъг и Кити спели дълбоко, както може да се очаква. Не чули нищо, преди да започне нападението.

Месеци бяха нужни, докато разплетем и изясним случилото се през следващите шейсет секунди. Първата жертва бил Спайк, жълтият лабрадор, който спял на пода в кухнята. Спайк бил на дванайсет години, стар за лабрадор и почти глух. Със сигурност обаче чул как разбиват врата на метри от него. Грешката му била, че скочил и залаял, защото в същия момент получил три куршума от полуавтоматичен деветмилиметров пистолет. По това време Дъг Ренфро вече се надигал от леглото, търсейки собствения си пистолет — надлежно регистриран и съхраняван за самозащита в едно чекмедже. Притежавал и дванайсеткалиброва пушка „Браунинг“, която използвал два пъти годишно, когато отстрелвал гъски, но тя била прибрана в килера.

В опит да оправдае нахлуването в дома им надутият шеф на полицията впоследствие щеше да твърди, че щурмът на спецчастите бил задължителен, защото знаели, че Дъг Ренфро е тежковъоръжен.

Дъг успял да излезе в коридора, където видял няколко тъмни фигури да се катерят по стълбите. И нали бил военен ветеран, тутакси залегнал на пода и започнал да стреля. Отвърнали на стрелбата му. Престрелката била кратка и смъртоносна. Дъг бил прострелян два пъти — в ръката и в рамото. Полицай на име Кийслър бил улучен в шията, вероятно от Дъг. Кити, която паникьосана изхвърчала от спалнята след съпруга си, била простреляна три пъти в лицето и четири пъти в гърдите и умряла на място. Другото им куче, шнауцер, който спял при тях, също било убито.

Дъг Ренфро и Кийслър били откарани в болницата. Кити заминала за градската морга. Съседите наблюдавали невярващо как прожектори осветяват улицата им, докато линейки откарват пострадалите.

Полицаите останали в къщата с часове и събрали всички евентуални веществени доказателства, включително двата лаптопа. Два часа по-късно, преди изгрев, вече знаели, че компютрите на семейство Ренфро никога не са били използвани за търговия с наркотици. Осъзнали, че са допуснали грешка, но признанието не влизало в правилата им. Тутакси се заели да замажат случилото се, а командирът на спецотряда мрачно осведомил телевизионните репортери, пристигнали на местопроизшествието, че обитателите на дома са заподозрени в търговия с наркотици и че мъжът, господин Дъг Ренфро, се опитал да убие няколко полицаи.

Когато дошъл в съзнание след операцията си, шест часа след като бил прострелян, Дъг научил за смъртта на съпругата си. Казали му също, че нахлулите в къщата всъщност са полицейски служители. Нямал представа, че е така. Мислел, че са въоръжени престъпници, които нападат дома му.