Джон Гришам
Адвокат на престъпници (27)

12

Сканлън Връзката не е първият ми мафиот. Честта се пада на феноменален измамник на име Дюи Нът — човек, когото не посещавам в затвора. Връзката обичаше кръвта, строшените кости, заплахите и лошата слава, а Дюи водеше престъпния си живот колкото се може по-кротко. Връзката още от дете мечтаел да бъде мафиотски кръстник, а Дюи всъщност бил почтен продавач на мебели, който се заразил от злото едва към трийсет и петата си година. Богатството на Връзката е съществено, но до голяма степен непроследимо. Според едно бизнес списание имуществото на Дюи възлизало на триста милиона долара, преди да започнат неприятностите му. Осъдиха Връзката на смърт, а Дюи получи четирийсет години във федералния затвор. Връзката успя да избяга, Дюи си е пуснал коса до кръста и отглежда биозеленчуци и билки в затворническата градина.

Дюи Нът бил сладкодумен продавач, продал тонове евтини мебели и с печалбата си купил къща, която да дава под наем. После още една, после още няколко. Научил се как да използва парите на другите и развил изумителна жажда да рискува. Ипотекирал имотите си и вложил парите в покупка на молове и парцели. По време на кратка рецесия някаква банка му отказала заем, затова той я купил и уволнил всички костюмари, които работели там. Запаметил банковите разпоредби и открил всички празноти в тях. По време на по-дълга рецесия се сдобил с още няколко банки и местни ипотечни компании. Парите били евтини, а Дюи Нът се оказал майстор в играта със заемите. Впоследствие научихме, че падението му започнало от склонността му да използва по два и три пъти едни и същи активи за обезпечение. Визионер в света на съмнителните печалби, той бил един от първите, разорали полето на рисковите ипотечни заеми. Овладял до съвършенство сложната материя на лихварството. Умело подкупвал политици и регулаторни органи. Добавете укриване на данъци, пране на пари, измами по пощата, търговия с вътрешна информация и нагло ограбване на пенсионни фондове и ще разберете защо Дюи заслужаваше четирийсетгодишната си присъда, и още как.

Хората, които все още търсят скритите остатъци от богатството му, са неговите настоящи и минали врагове, няколко банкови регулатора, поне две съдилища по фалити, адвокатите на бившата му съпруга и няколко подразделения на федералното правителство. Засега не са открили нищо.

Когато Дюи бил на четирийсет и девет, неговият некадърен и мързелив син Алън бил заловен с цял багажник кокаин. Алън бил на двайсет, адски объркан младеж, който се опитвал да впечатли баща си със собствените си предприемачески начинания. Дюи бил толкова вбесен и посрамен, че отказал да наеме адвокат за Алън. Приятел насочил момчето към мен. Само един поглед върху случая ми беше достатъчен да разбера, че ченгетата са сгазили лука. Нямаха заповед за обиск, нито основателна причина да претърсват колата. Всичко беше черно-бяло и предварително скалъпено. Подадох нужните искания и документи и общината неохотно оспори случая. Конфискацията на кокаина беше обявена за противоконституционна, доказателствата бяха отхвърлени и обвиненията срещу Алън — снети. Историята беше сензация за няколко дни, а снимката ми за пръв път се появи по вестниците.

Дюи използваше любимите си адвокати за сериозната работа, но толкова се впечатли от ловките ми маневри, че реши да подхвърли и на мен няколко огризки. Повечето бяха извън компетенциите ми, но един случай ме заинтригува и аз го поех.

Дюи обичаше да играе голф, но му беше трудно да го вмести в претоварения си график. Освен това не понасяше консервативните традиции в повечето кънтри клубове, съвсем малко от които — ако изобщо се намираха такива — биха приели за член една съмнителна персона. Строителството на собствено игрище за голф се превърна във фикс идея за него и той го оборудва с осветление, за да може да играе нощем — или сам, или с малцината си приятели. По онова време имаше само три други игрища с осветление в цялата страна, но всички се намираха на повече от хиляда и петстотин километра от неговото. Осемнайсет дупки, всичките частни, и осветление — превъзходна играчка за богаташи. За да избегне драконовските кадастрални правила за районирането на Сити, той избра двеста акра на километър и половина извън очертанията на града. Окръгът възрази. Съседите го дадоха под съд. Аз се занимавах с правните въпроси и в крайна сметка издействах разрешение. Още заглавия по вестниците.

Но истинската лоша слава дебнеше зад ъгъла. Спука се балонът на недвижимите имоти. Лихвените проценти скочиха. Разрази се страхотна буря и Дюи не успяваше да сключва заеми достатъчно бързо. Пясъчната му кула рухна зрелищно. С безукорна точност ФБР, данъчните, Комисията по ценните книжа и борсите и още една камара безмилостни приятелчета със значки се явиха, размахвайки съдебни заповеди. Обвинителният акт беше дебел два пръста и изобилстваше от жестоки обвинения срещу Дюи — явната мишена. Съдържаше и обвинения в мащабни далавери в комбина с негови банкери, счетоводители, партньори, адвокати, един брокер и двама общински съветници. Подробно и много убедително бяха изредени десетки нарушения по смисъла на Закона срещу рекета и корумпираните организации. ЗАРКО — най-големия подарък, който Конгресът някога е правил на федералните прокурори.

Разследваха ме, отправено ми беше обвинение и щях да бъда осъден, макар да не бях направил нищо нередно. За щастие, успях да остана по-встрани. Известно време разследването изглеждаше по-скоро в духа на „първо стреляш, после питаш“, но федералните се отдръпнаха и изгубиха интерес към мен. Имаше много по-големи мошеници, които трябваше да пипнат.

Алън беше подведен под отговорност, най-вече защото беше син на Дюн. Когато ФБР заплаши, че ще обвини и дъщерята на Дюи, той се огъна и се съгласи на четирийсет години затвор. Скалъпените обвинения срещу децата му бяха снети, а повечето обвинени заедно с него получиха леки присъди. Всички избегнаха продължителния престой зад решетките. С две думи, Дюи постъпи почтено и пое цялата тежест на удара.

Тъкмо строеше голф игрището си с помпозното име „Старата плантация“, когато федералните се намесиха. Всички пари се стопиха за броени седмици и строителството престана — след четиринайсетия грийн.

Доколкото е известно, днес това е единственото на света игрище с четиринайсет дупки и осветление. В чест на Дюн се казва „Стария Зарко“. Членове на клуба са само негови стари приятели и съучастници. Сега работата на Алън е да се грижи за игрището и да го поддържа, с което се справя добре. Самият той играе постоянно и мечтае да стане професионалист. Събира достатъчно от членските такси, за да наема няколко служители по поддръжката, до един без редовни документи; освен това подозираме, че знае къде е скрито част от старото богатство на Дюи. Плащам пет хиляди долара годишно само за да избягвам навалицата. Грийновете и тий боксът са в добро състояние. Феъруеят понякога е неравен, но никой не обръща внимание. Ако искахме перфектно голф игрище, щяхме да се запишем в истински клуб, но никой от членовете на „Стария Зарко“ не би покрил изискванията за членство.

Всяка сряда точно в седем часа се събираме за „мръсен голф“ — игра, която почти по нищо не прилича на това, което гледате по спортните канали. Първоначалните планове на Дюи бяха да построи най-напред игрището, за да има къде да играе, после да построи сградата на клуба, за да има къде да пие. Тъй като няма истински клуб, ние се срещаме да пийнем преди играта и да направим залозите си в едно ремонтирано тракторно депо, където по-рано Дюи организирал бой с петли, може би единственото престъпление, което не фигурираше в обвинителния му акт. Алън живее на горния етаж с две жени, нито една от които не му е съпруга, и е организаторът на „мръсния голф“. Двете момичета работят на бара, търпят просташките подмятания и флиртуват с посетителите. Ритуалите изискват първите бири — в буркани от компоти — да се пият в чест на Дюи, който ни се усмихва от свой несполучлив портрет над бара. Тази вечер сме единайсет души — удобен брой, защото „Стария Зарко“ има само дванайсет колички за стикове. Докато пресушаваме първите бири, Алън доста гръмогласно изпълнява задължението си да разпредели състезателите по групи, да определи хендикапа на всеки от нас и да събере парите. „Мръсният голф“ струва по двеста долара на човек, а победителят прибира цялата печалба — не е лоша сума, но никога не съм я прибирал.

Разбира се, печалбата изисква умения, но също така по-висок хендикап и способност да мамиш, без да те хващат. Правилата са гъвкави. Например лош удар, който излиза извън очертанията на феъруея, винаги се признава, ако топката бъде намерена. На „Стария Зарко“ всъщност няма такова нещо като „извън очертанията“. Намериш ли топката, играеш я. Пътинг от метър и по-малко винаги се признава, освен ако противникът ти е имал тежка нощ и иска да се прави на интересен. Всеки играч има право да изиска от друг играч пътинг на всяка топка. Четирима може да се договорят, че всеки има право на мълиган, поправка на лош удар. А ако и четиримата са в нужното настроение, всеки може да направи един мълиган на предните седем дупки и още един на задните. Излишно е да уточняваме, че разтегливостта на правилата води до недоразумения и конфликти. И тъй като никой не знае действителните правила, всяка игра е съпроводена с непрекъснато мърморене, ругаене, оплакване и дори заплахи.

Партнър кара количката ми за голф и не съм единственият с бодигард. Тази вечер съм в двойка с Тоби Чок, бивш общински съветник, излежал четиримесечна присъда след падението на Дюи. Той сам кара количката си. На „Стария Зарко“ няма момчета, които да ти носят стиковете.

След един час в пиене и предварителни уточнения се запътваме към игрището. Стъмва се, лампите светят и ние наистина се чувстваме привилегировани, че играем голф нощем. Стартираме едновременно, от всички дупки. С Тоби сме разпределени на пета дупка и когато Алън се провикна „старт“, ние се втурваме, количките подскачат, стиковете тракат и подрънкват, а играчите, зрели полупияни мъже, които пафкат дебели пури, весело се провикват в нощта.

Партнър се усмихва и клати глава. Смахнати бели мъже.