Джон Гришам
Адвокат на престъпници (23)

8

Освен „Биг Уийлър“ в щата има още десетина затвора, всеки с различно ниво на сигурност. Имам клиенти в повечето, които ми пишат писма с молба за пари и да направя нещо, за да ги измъкна. Често пъти пренебрегвам тази кореспонденция. Научил съм се, че писмо от мен само ще насърчи затворника да ми пише отново и да иска още нещо. За нас, адвокатите, които защитават престъпници, винаги е възможен сценарий, в който бивш клиент, който ни има зъб, цъфва след излежаната присъда, изгарящ от желание да обсъди грешките, допуснати по време на процеса. Гледам обаче да не мисля за това. То е просто част от работата и поредната причина да нося пистолет.

За да ме поставят на мястото ми, нашите уважавани затворнически власти ми забраняват да посещавам който и да било затвор в продължение на един месец след бягството на Сканлън. Но когато става ясно, че Връзката ги е изпързалял без моя помощ, се смиляват.

Имам няколко клиенти, на които ходя на свиждане от време на време. Тези кратки пътувания ме изваждат от града за някой и друг ден. С Партнър отиваме до един затвор с неособено строг режим, наричан на галено „Стария Роузбърг“ — губернатор от трийсетте години на миналия век, който впоследствие също бил пратен зад решетките. Умрял там, в панделата, носеща неговото име. Често се чудя как ли се е чувствал. Говори се, че семейството му напразно се опитвало да му издейства условно предсрочно освобождаване, за да умре в дома си, но действащият губернатор не позволил. Двамата с Роузбърг били заклети врагове. След това семейството се опитало да смени името на затвора, но това щяло да съсипе една колоритна история, затова законодателната власт отказала. Затворът официално продължава да носи името „Нейтън Роузбърг“.

Минаваме през портала и паркираме на празния паркинг за посетители. Двама надзиратели с далекобойни пушки ни наблюдават от кулата, като че ли ще размахаме автомати или кило-две кокаин. В момента няма кого друг да наблюдават, затова се радваме на цялото им внимание.