Джон Гришам
Адвокат на престъпници (14)

14

Не мога да заспя, не мога дори да затворя очи. С Партнър излизаме от мотела по тъмно и сме в Майло, преди небето на изток да просветлее. Срещам се с Епископа в кантората му, докато градчето постепенно се оживява. Той се обажда в дома на съдия Кауфман, събужда го, вдига го от леглото и в осем часа вече съм в кабинета му заедно с Хувър и съдебната стенографка. Всичко, което ще последва, ще бъде протоколирано.

Излагам възможните варианти. Ако откажат да преустановят процеса, да прекратят делото и да изпратят всички да си ходят — точно това очаквам от тях, — тогава аз или (1) ще издействам призовка за Джак Пийли, ще го домъкна в съда и ще го изправя да свидетелства; или (2) ще запозная пресата най-подробно с ДНК теста; или (3) ще съобщя на съдебните заседатели какво знам; или (4) всичко гореизложено; или (5) няма да предприема нищо, ще ги оставя да издействат присъда и после ще ги разбия на обжалването.

Те настояват да съобщя как съм се сдобил с кръвна проба от Джак Пийли, но не съм длъжен да им казвам. Напомням им, че през последните десет месеца съм ги умолявал да разследват Пийли, да му вземат кръвна проба и така нататък, но те не са проявили интерес, защото вече са имали Гарди, воин на Сатаната. За десети път обяснявам, че Пийли (1) е познавал момичетата, (2) видян е близо до езерото по време на изчезването им и (3) току-що е скъсал с майка им след дълга и изпълнена с насилие връзка.

Те са изумени, стъписани и мрънкат почти нечленоразделно, когато започват да осъзнават реалността. Изфабрикуваното им безчестно обвинение току-що се е провалило. Заловили са не когото трябва!

На практика всички прокурори имат общ недостатък — не признават очевидното, когато излезе наяве. Вкопчват се в теориите си. Знаят, че са прави, защото са били убедени в теорията си месеци и дори години наред. „Вярвам в правотата си“ е любимата им фраза, която повтарят, без да мислят, дори когато истинският убиец пристъпи напред с окървавени ръце и каже: „Аз го извърших“.

Наслушал съм се на толкова много идиотщини от този род, че се опитвам да отгатна какво ще каже сега Хувър.

Но той изръсва нещо съвсем неочаквано:

— Възможно е Гарди Бейкър и Джак Пийли да са действали заедно.

Изсмивам се на глас.

— Шегуваш ли се? — пита Кауфман.

— Направо блестящо — казвам аз. — Двама, които изобщо не се познават, единият осемнайсетгодишен, другият на трийсет и пет, се съюзяват за около половин час, колкото да убият две момичета, а после се разделят, решени да не се срещат повече и да си държат езика зад зъбите. Това ли ще твърдите на обжалването?

— Не бих се изненадал — отговаря Хувър и се чеше по брадичката, докато пламналият му мозък щрака и пресява нови теории за престъплението.

Кауфман, все още зяпнал невярващо, казва:

— Не говориш сериозно, Дан.

— Искам да продължим — отсича Хувър. — Според мен Гарди Бейкър е замесен в това престъпление. Мога да извоювам обвинителна присъда.

Жалък е с това упорство да продължи, макар да съзнава, че греши.

— Нека позная, убеден сте в правотата си — обаждам се.

— И още как. Искам да продължим. Ще издействам присъда.

— Разбира се, че бихте могли, а да издействате присъда е много по-важно, отколкото справедливостта да възтържествува — отбелязвам с възхитително хладнокръвие. — Така да бъде. Ще се влачим по апелативните съдилища през следващите десет години, докато Гарди гние в очакване на изпълнението на смъртната си присъда, а истинският убиец се разхожда по улиците. После на някой федерален съдия ще му просветне и ще последва поредното сензационно оправдаване. Вие, прокурорът и съдията, ще изглеждате като пълни кретени заради случващото се в момента.

— Искам да продължим — повтаря Хувър като развалена грамофонна плоча.

— Мисля да се обърна към пресата — не спирам и аз — и да им покажа резултатите от ДНК тестовете. Ще ги разгласят, а вие ще станете за посмешище, ако продължите с делото. А междувременно Джак Пийли ще изчезне.

— Как се сдобихте с неговата ДНК? — пита ме съдия Кауфман.

— Сбил се е миналата събота в кръчмата „Синьо и бяло“, лицето му се разранило, а този, който го е ударил, работи за мен. Лично изстъргах кръвта на Пийли от юмрука на моя човек и я изпратих в лабораторията заедно с косъм, който взех по-рано.

— Това е кражба на улики — заявява Хувър, както може да се предположи.

— Ами съдете ме или пак ме пратете в ареста. Купонът свърши, Дан, откажи се!

— Искам да видя резултатите от теста — заявява Кауфман.

— Ще ги получа утре сутринта. Лабораторията е в Сан Диего.

— Съдът се оттегля дотогава.