Джон Гришам
Адвокат на престъпници (124)

33

Понеже изгубих, избягвам репортерите. Телефонът ми постоянно звъни, затова го изключвам. С Партнър отиваме в един тъмен бар да ближем рани. Обръщам цяла халба бира, преди някой от двама ни да проговори. Той започва с думите:

— Шефе, я ми кажи, беше ли на крачка да подкупиш Суарес?

— Помислих си го.

— Знам. Личеше си.

— Обаче нещо не беше наред. Освен това Манчини играеше честно, не мамеше. Когато добрите започнат да лъжат, тогава нямам избор, но на Манчини не му се налагаше. Процесът беше чист, а това е необичайно.

Допивам халбата си и поръчвам още една. Партнър е отпил само две глътки от своята. Госпожа Луела се мръщи, когато той пие, и все подмята по нещо, щом го подуши.

— Какво ще стане с Мигел? — пита Партнър.

— Май ще лежи заедно с брат си.

— Ще го защитаваш ли?

— Не, по дяволите. До гуша ми дойде от фамилията Запате.

— Смяташ ли, че ще изпее нещо за главорезите на Връзката?

— Едва ли. И така е загазил достатъчно. Две убийства няма да му помогнат особено.

Поръчваме кофичка пържени картофи, това ще е вечерята ни.

След като си тръгваме, откарвам Партнър в апартамента му и задържам буса. Понеделник е и Наоми трябва да оценява контролни.

— Гледай да пишеш „отличен“ на Старчър — казвам й.

— Непременно — отговаря тя.

Нуждая се от любов, но тази вечер тя е заета.

Най-после се прибирам у дома, но там ми се струва студено и самотно. Навличам джинсите и отивам в „Рек“, където два часа пия бира, пуша пура и играя билярд сам. В десет поглеждам телефона си. Всички от фамилията Запате в този град ме търсят: майката, лелята, сестрата, Тадео и Мигел от ареста. Май сега имат нужда от мен. Писна ми от тези хора, но знам, че няма да престанат.

Звънели са и двама репортери. Манчини иска да пийнем по нещо. Нямам представа защо.

Имам и съобщение от Арч Суенгър на гласовата си поща. Съболезнования за голямата загуба. Как, по дяволите, знае?

Трябва да се махна от този град. В полунощ натоварвам в буса малко дрехи, стиковете за голф и половин кашонче превъзходен бърбън. Хвърлям ези-тура, отправям се на север и издържам два часа, преди да започна да клюмам на волана. Спирам в евтин мотел и плащам четирийсет долара за една нощ. Утре по обед ще бъда на някое голф игрище съвсем сам.

Този път не съм сигурен, че ще се върна.