Джон Гришам
Адвокат на престъпници (121)

30

Наблюдавам съдебните заседатели, докато гледат видеото. Няколко души клатят глава. Когато всичко приключва и лампите светват, Макс ликуващо се залавя отново с подигравките заради така наречената невменяемост на Тадео и го размазва. Благонадеждността му като свидетел е съсипана. Не бих могъл да я възстановя с повторен разпит.

Защитата се оттегля. Манчини призовава първия си контра свидетел, психоаналитик на име Уейфър. Работи в щатската психиатрия и квалификацията му е безспорна. Учил е в местни колежи, говори с местен акцент. Не е блестящ специалист от далечно място като д-р Тасълман, но е много убедителен. Гледал е видеоматериалите, до един, и е прекарал шест часа заедно с обвиняемия — повече, отколкото Тасълман.

Тормозя Уейфър до обед, но не постигам много. През обедната почивка Манчини ме дръпва и пита:

— Може ли да поговоря с клиента ти?

— За какво?

— За споразумението, естествено.

— Разбира се.

Приближаваме към масата на защитата, където седи Тадео. Макс се привежда и казва тихо:

— Виж какво, мой човек, все още ти предлагам пет години, което на практика означава осемнайсет месеца. За непредумишлено убийство. Ако откажеш, значи наистина си невменяем, защото ще получиш двайсет години.

Тадео не му обръща внимание. Само се усмихва и клати глава — не.

Станал е още по-самоуверен, защото Мигел е намерил парите и е дал плика на Суарес. Научавам това едва когато вече е твърде късно.