Джон Гришам
Адвокат на престъпници (12)

12

Най-накрая се връщаме в залата, но минава известно време, преди всички да се успокоят. Когато съдебните заседатели влизат, изобщо не ги поглеждам. Вече знаят, че съм прекарал нощта в ареста, и съм сигурен, че са любопитни как съм се справил. Затова не им давам нищо.

Съдия Кауфман се извинява за закъснението и казва, че е време да се залавяме за работа. Поглежда към Хувър, който се изправя и казва:

— Ваша чест, обвинението приключи.

Аматьорски заговор, който цели още повече да ми вгорчи живота. Ставам и гневно заявявам:

— Господин съдия, той можеше да го каже вчера или дори днес сутринта.

— Призовете първия си свидетел — срязва ме Кауфман.

— Не съм готов. Подал съм искания. Фигурират в протокола.

Той няма избор, трябва да освободи съдебните заседатели. През следващите два часа спорим дали щатът е представил достатъчно доказателства, за да продължим нататък. Повтарям същите аргументи. Кауфман отсъжда по същия начин. Всичко е заради протокола.

Първият ми свидетел е рошаво проблемно хлапе, което удивително много прилича на клиента ми. Казва се Уилсън, на петнайсет години е, наркоман, отдавна напуснал училище и на практика бездомен, макар че леля му позволява да нощува в гаража, когато му е зле. И това е най-важният ни свидетел!

Близначките Фентрес са изчезнали около четири часа в сряда следобед. Тръгнали си от училище с велосипедите, но така и не стигнали до къщи. Издирването започнало в шест часа и се активизирало с напредване на времето. В полунощ целият град бил в паника и всички били навън с фенерчета. Телата им били намерени в мръсното езеро около обед на следващия ден.

Имам шестима свидетели — Уилсън и още петима, които твърдят, че са били с Гарди във въпросната сряда следобед от около два часа, докато се стъмнило. Били на място, наречено Ямата — изоставена кариера за чакъл, южно от града, заобиколена от храсти. Уединено скривалище за избягали от училище или от дома си, за бездомни хлапета, наркомани, дребни престъпници и пияници. Навъртат се и няколко по-възрастни безделници, но е предимно рай за отритнати от всички младежи. Спят под навеси, поделят си открадната храна, пият краден алкохол, вземат наркотици, за които дори не съм чувал, правят секс с когото им падне и като цяло пропиляват дните си, доближавайки се все повече до смъртта или затвора. Гарди бил там, когато някой отвлякъл и убил сестрите Фентрес.

Така че разполагаме с алиби — местонахождението на клиента ми може да бъде доказано. Дали?

Още щом Уилсън застава на свидетелското място и се заклева, съдебните заседатели вече са подозрителни. Облечен е както обикновено — мръсни джинси с многобройни дупки, войнишки ботуши, зелена фланелка, оповестяваща величието на някаква група за асид рок, и лилава кърпа, вързана на шията. Черепът му е обръснат отстрани и е увенчан с яркооранжев мохикански гребен. Притежава обичайната колекция от татуировки, обици и пиърсинг. И понеже е още неориентирано хлапе, попаднало в такава официална обстановка, тутакси си лепва самодоволна усмивка, заради която ти иде да го зашлевиш.

— Просто се дръж нормално — бях го предупредил аз.

За жалост, точно това прави. Не бих повярвал на нито една негова дума, макар да казва истината. Заедно преминаваме през събитията от сряда следобед, както сме репетирали.

Хувър го съсипва на кръстосания разпит. Ти си на петнайсет, момче, защо не си на училище? Пушиш трева заедно с това приятелче тук, това ли казваш на съдебните заседатели? Пиете, дрогирате се, просто шайка безделници, нали така? Уилсън мънка и не успява да отрече всичко това. След като петнайсет минути е засипван с оскърбления, той е объркан и уплашен да не се окаже обвинен в престъпление. Хувър не спира да го напада — същински грубиян на игрището.

Тъй като обаче не е особено умен, той прекалява. Притиснал е Уилсън до стената и с всеки следващ въпрос го омаломощава. Върти го на шиш за датите — откъде можеш да си сигурен, че е била точно онази сряда през март? Да не би да имате календар в Ямата?

— Нямаш никаква представа за коя сряда става дума, нали? — пита той настойчиво.

— Имам, сър — отговаря Уилсън учтиво за пръв път.

— И как така?

— Ами дойдоха полицаи и казаха, че търсят две малки момичета. Същия ден. И Гарди беше там целия следобед.

За безмозъчно хлапе Уилсън поднася информацията безупречно, както сме репетирали.

Явно, че ако в Майло бъде извършено престъпление, малко по-сериозно от хвърляне на боклук на улицата, полицията се втурва към Ямата и раздава обвинения. Тормози обичайните заподозрени. Мястото е на близо пет километра от езерото, където са намерени сестрите Фентрес. Повече от очевидно е, че никой от редовните посетители на Ямата не разполага с друго превозно средство освен собствените си крака, но въпреки това ченгетата по навик са се стоварили там с цялата си тежест. Гарди също си спомня, че са разпитвали за изчезналите момичета. Разбира се, полицаите не помнят да са го виждали в Ямата.

Това няма никакво значение. Съдебните заседатели няма да повярват на нито една дума на Уилсън.

След него призовавам още по-неблагонадежден свидетел. Казват й Лоло. Горкото момиче живее в бетонните канали под мостовете, откакто се помни. Момчетата я закрилят, а като отплата тя ги задоволява. Вече е на деветнайсет и едва ли ще доживее до двайсет и пет, поне не извън затвора. Цялата е в татуировки и съдебните заседатели са отвратени от нея още преди да е положила клетва. Тя си спомня онази конкретна сряда, помни как ченгетата дошли в Ямата, помни, че Гарди бил там целия следобед.

На кръстосания разпит Хувър няма търпение да изтъкне факта, че тя е арестувана два пъти за кражба от магазин. На храна! Какво правиш, когато си гладен? Хувър представя нещата така, все едно Лоло заслужава смъртно наказание.

Продължаваме мъчително напред. Призовавам свидетели, които да докажат алибито на обвиняемия, и те казват истината, а после Хувър ги представя като престъпници. Това е безумието и несправедливостта на системата. Хората на Хувър, които свидетелстват в полза на обвинението, са наметнали мантията на законността, сякаш се ползват с благословията на властите. Ченгетата, експертите, дори пандизчиите доносници, които са измити и издокарани за случая, се изтъпанват пред съда и натоварят куп лъжи в координиран опит да издействат екзекуция за клиента ми. А свидетелите, които знаят истината и я казват, биват незабавно пренебрегнати и направени на глупаци.

И този процес като много други не цели истината, а победата. А за да победи без реални доказателства, Хувър трябва да фабрикува лъжи и да напада истината, сякаш я ненавижда. Имам шестима свидетели, които се кълнат, че клиентът ми не е припарвал до местопрестъплението, но и шестимата са обект на присмех. Хувър е изнамерил повече от двайсет, за които и полицията, и обвинението, и съдията знаят, че лъжат, но съдебните заседатели жадно попиват лъжите им, все едно четат Светото писание.