Джон Гришам
Адвокат на престъпници (117)

26

Отбивам се в съда за семейни дела, за да проверя графика. Както очаквах, съдия Лийф е отказал молбата на Джудит за спешно изслушване и го е насрочил за след четири седмици. Заповедта му също така постановява редовните срещи с детето да продължат без промяна. Пада ти се, скъпа.

Заедно с Клиф и Партнър изминаваме няколко пресечки до ново заведение и се настаняваме в сепаре за по един сандвич. Показанията тази сутрин минаха от хубаво по-хубаво за Тадео. И тримата сме изненадани колко добре се държа Оскар на свидетелското място и колко убедително говореше пред съдебните заседатели, че Тадео бил в нокаут, но въпреки това на крак. Малцина фенове на свободния бой ще повярват на това, обаче сред съдебните заседатели няма такива. Срещу двайсет хиляди долара очаквах д-р Тасълман да се представи възхитително и той го направи.

Според Клиф съдебните заседатели са се позамислили, защото семената на съмнението са посети. Оправдателна присъда обаче не е възможна. Единственият ни шанс продължава да бъде липса на единодушно решение на съдебните заседатели. А и се очертава дълъг следобед, когато Манчини погне вещото ни лице.

В съда Макс започва разпита си с въпроса:

— Доктор Тасълман, в кой момент точно подсъдимият е станал невменяем в юридическия смисъл?

— Невинаги има ясно начало и край. Изглежда, господин Запате се е вбесил от решението на съдиите да присъдят победата на противника му.

— Според вашето определение бил ли е невменяем преди този момент?

— Не е ясно. Съществува голяма вероятност господин Запате да е бил умствено увреден през последните няколко минути на боя. Ситуацията е много необичайна и няма как да се знае със сигурност какво точно е мислел преди оповестяването на решението. Доста очевидно е обаче, че е превъртял бързо.

— Колко дълго е продължила тази невменяемост?

— Не мисля, че е възможно да се определи.

— Добре, съгласно вашето определение, когато Тадео Запате се е завъртял и е стоварил за пръв път юмрука си върху Шон Кинг, това нападение ли е?

— Да.

— И е наказуемо според някои разбирания?

— Да.

— И простимо според вас заради вашата дефиниция за невменяемост в юридически смисъл?

— Да.

— Гледали сте видеото много пъти. Ясно е, че Шон Кинг не е направил никакъв опит да се защити, след като се е строполил и е седял, облегнат на клетката, нали?

— Така изглежда.

— Искате ли да го видите пак?

— Не, в момента не.

— Значи само след два удара Шон Кинг пада, губи съзнание и не е в състояние да се защити, нали?

— Така изглежда, да.

— След още десет удара лицето му е окървавено и на практика премазано. Той не може да се защити. Подсъдимият го е ударил дванайсет пъти в областта на очите и челото. И така, в този момент, докторе, той все още ли е невменяем?

— Не е бил в състояние да се контролира, затова — да.

Макс поглежда към съдията и казва:

— Добре. Искам отново да пуснем видеото на забавен каданс.

Залата отново е затъмнена и всички вперват поглед в големия екран. Макс пуска материала супербавно и оповестява на висок глас след всеки удар:

— Един! Два! Той пада. Три! Четири! Пет!

Поглеждам съдебните заседатели. Може и да им е писнало от това видео, но въпреки това гледат като хипнотизирани.

Макс спира след дванайсетия удар и пита:

— А сега, докторе, вие твърдите пред тези съдебни заседатели, че гледат човек, който съзнава, че върши нещо нередно, че нарушава закона, но не може нито физически, нито мисловно да се възпре. Така ли?

Тонът на Макс е подигравателен и недоверчив и въздейства. Всъщност гледаме кръвопролитие, предизвикано от един разярен боец. А не от човек, изпаднал в невменяемост.

— Точно така — отговаря д-р Тасълман, без да отстъпва нито на сантиметър.

Тринайсет, четиринайсет, петнайсет, отброява Макс бавно и спира на двайсетия удар.

После се провикна:

— В този момент, докторе, той още ли е невменяем?

— Да, още.

Двайсет и един, двайсет и два и Норберто най-сетне се спуска да спре кръвопролитието. Върху Тадео се мятат тела.

— Ами сега, докторе — пита Макс, — когато са го дръпнали и нападението е приключило? В този момент дали момчето се е опомнило?

— Трудно е да се каже.

— А минута по-късно? Час по-късно?

— Трудно е да се каже.

— Трудно е да се каже, защото не знаете. Вие гледате на юридическата невменяемост като на копче, което се включва и изключва за удобство на подсъдимия, нали?

— Не съм казал такова нещо.

Макс натиска едно копче и екранът изчезва. Лампите светват и всички си поемат дъх. Той прошепва нещо на свой помощник и взема друг бележник, изписан с бележки. Приближава се до подиума, измерва свидетеля с гневен поглед и пита:

— Ами ако го беше ударил трийсет пъти, доктор Тасълман? И тогава ли диагнозата ви щеше да е невменяемост?

— При същите факти, да.

— О, говорим за същите факти. Нищо не се е променило. Ами четирийсет пъти? Четирийсет удара по главата на човек, който очевидно е в безсъзнание. И това ли е невменяемост, докторе?

— Да.

— Този обвиняем не дава никакви признаци, че ще спре само след двайсет и два удара. Ами ако беше стрелял сто пъти в главата му, докторе? И това ли е невменяемост според книгите ви?

Тасълман заслужено спечелва парите си с думите:

— Колкото повече са ударите, толкова по-недвусмислено свидетелстват за умопомрачено съзнание.