Джон Гришам
Адвокат на престъпници (114)

23

По време на обедната почивка получавам есемес от Мигел Запате. Видях го в съдебната зала сутринта — сред роднините и приятелите, скупчени на задния ред, които наблюдаваха внимателно, но от най-далече. Срещаме се в коридора и излизаме навън. Към нас се присъединява Норберто, бившият мениджър на Запате. Партнър ни следва от разстояние. Обяснявам им, че Тадео отказва много добро споразумение.

Те обаче имат по-добър вариант. Съдебен заседател номер десет е Естебан Суарес, на трийсет и осем години, шофьор на камион във фирма, която снабдява с хранителни продукти. Преди петнайсет години е емигрирал законно от Мексико. Мигел твърди, че негов приятел го познава.

Прикривам изненадата си, докато нагазваме в опасни води. Завиваме по тясна еднопосочна уличка, където високи сгради изцяло закриват слънцето.

— Откъде го познава приятелят ти? — питам.

Мигел е уличен разбойник, наркопласьор за банда, която е сериозно замесена в нелегалната търговия с кокаин, но не и в печалбите. В тъмната верига на разпространението на наркотици Мигел и хората му са някъде по средата и няма накъде да растат. Там беше и Тадео, когато се запознахме преди по-малко от две години.

Мигел свива рамене и отговаря:

— Приятелят ми познава много хора.

— Не се и съмнявам. И кога приятелят ти се срещна с господин Суарес? През последните двайсет и четири часа ли?

— Няма значение. Важното е, че можем да се споразумеем със Суарес, а и не е толкова скъп.

— Ако подкупиш съдебен заседател, може да се озовеш в затвора заедно с Тадео.

— Моля те, сеньор. За десет бона Суарес ще бойкотира единодушното решение на заседателите, а може дори да издейства оправдателна присъда.

Спирам и поглеждам този дребен престъпник. Какво разбира той от оправдателни присъди?

— Ако си въобразяваш, че съдебните заседатели ще пуснат брат ти на свобода, значи си луд, Мигел. Няма да стане.

— Добре, тогава няма да допуснем да вземат решение. Ти сам го каза — няма да успеят веднъж, няма да успеят втори път и накрая прокурорът ще оттегли обвиненията.

Пак тръгвам бавно, защото не съм сигурен накъде сме се запътили. Партнър ни следва на петдесетина метра.

— Добре, подкупи съдебен заседател, но аз няма да се забърквам.

— Добре, сеньор, дай ми парите и ще го направя.

— Разбирам, трябват ти пари.

— Да, сеньор, нямаме толкова мангизи.

— И аз нямам, особено след като представлявам брат ти. Платил съм повече от трийсет хиляди за консултант по избора на съдебни заседатели и двайсет за психиатър, плюс още двайсет за други разходи. Мигел, не забравяй, че в моята работа се очаква клиентите да ми плащат, да получавам хонорари за това, че ги представлявам. Освен това клиентът покрива всички разноски. А не обратното.

— Затова ли не се бориш?

Спирам и го пробождам с гневен поглед.

— И представа си нямаш какво говориш, Мигел. Правя най-доброто с оглед на фактите. Вие сте с погрешното впечатление, че мога да промуша брат ти през някаква голяма и тайнствена дупка в закона и да го измъкна на свобода. Но знаеш ли какво? Няма да стане, Мигел. Предай това на твърдоглавия си брат.

— Десетте хиляди ни трябват, Ръд. Веднага.

— Жалко, нямам ги.

— Искаме нов адвокат.

— Твърде късно.