Джон Гришам
Адвокат на престъпници (111)

20

В пет часа в четвъртък сутринта пия силно кафе и чета онлайн изданието на „Кроникъл“. Почти целият брой е посветен на спасяването на Джилиана Кемп. Най-голямата снимка на първа страница е онази, която си представях: кметът Уди на подиума в цялата си прелест, до него Рой Кемп, а зад тях стена от полицаи. Джилиана не е там, но има по-малка нейна снимка как слиза от частния самолет на летището. С бейзболна шапка, големи тъмни очила, вдигната яка — не се вижда много, но изглежда относително добре. Пише, че сега си почива у дома сред семейството и приятелите си. Материалът за секс трафика заема няколко страници, а операцията на ФБР, изглежда, още не е приключила. Правят се арести в цялата страна. Досега са спасени двайсет и пет момичета. В Денвър е имало престрелка, но без сериозно пострадали. За щастие, не пише нито дума за пристрастеността на Джилиана към хероина, нито за изгубеното й бебе. Един кошмар е приключил, но другите продължават. Сигурно би трябвало да изпитвам кротко задоволство, че съм участвал във всичко това, но не е така. Изтъргувах информация, за да спася клиента си, нищо повече. А сега той си е изгубил ума и аз нищо не печеля от сделката.

Чакам да стане седем, преди да пратя есемес на Макс Манчини и на съдия Фабиноу. Той гласи:

След дълго обсъждане клиентът ми отказа да приеме споразумението, което предложи обвинението. Настойчиво го увещавах, но уви. Изглежда, процесът трябва да продължи, когато здравето на съдия Фабиноу се подобри. Съжалявам. С. Р.

Манчини отговаря:

Да го организираме. До скоро.

Разбира се, той е на седмото небе, че се връща обратно на сцената. Явно съдия Фабиноу бързо се е възстановила, защото и тя ми отговаря:

Добре, шоуто трябва да продължи. Среща в кабинета ми в 8:30. Ще уведомя пристава.