Джон Гришам
Адвокат на престъпници (11)

11

Здравият разум не ми е силна черта, но решавам да не се сбивам с Фонзо и Фрог, двамата ми нови познайници. Така че си седя на стола цяла нощ и се опитвам да дремна. Не ми се получава. Не близнах консервираната шунка, нито пък отвратителните яйца и студената препечена филийка за закуска. Слава богу, никой не отваря дума за душ. Донасят ми костюма, ризата и вратовръзката, обувките и чорапите и аз се обличам бързо. Сбогувам се със съкилийниците си, които ще останат зад решетките няколко години въпреки блестящите съвети, които раздавах часове наред.

С Гарди ни откарват поотделно до съда. Там ме посреща понабъбнала групичка врагове, които ме замерят с подигравки. Излизам от колата, все още с белезниците. Вътре, след като се скриваме от фотографите, ми ги свалят. Партнър ме чака в коридора. Случаят ми бил отразен в сутрешния брой на „Кроникъл“, но чак на трета страница от раздела с местните новини. Тъй де, не е някаква сензация, просто Ръд пак е в ареста.

Приставът отново ме отвежда в кабинета на съдия Кауфман, който е в компанията на Хувър. Със самодоволни усмивки и двамата очакват да разберат как съм прекарал нощта. Не споменавам ареста, не признавам, че не съм спал, не съм ял и не съм се къпал сутринта. Невредим съм и готов да действам, което, изглежда, ги дразни. Животът на Гарди е заложен на карта, а те се забавляват. Броени секунди след като влизам в кабинета, друг пристав се втурва вътре.

— Извинете, господин съдия, но отвън чака федерален шериф и твърди, че в единайсет часа трябва да се явите във Федералния съд в Сити. Вие също, господин Хувър.

— Как така, по дяволите?! — възкликва Кауфман.

Обяснявам услужливо:

— Изслушване за неправомерно задържане, господин съдия. Адвокатите ми са внесли жалба вчера следобед. Спешно заседание, за да изляза от ареста. Вие започнахте тази глупост, сега аз трябва да я приключа.

— Носи ли призовка? — пита Хувър.

Приставът подава някакъв документ, който Хувър и Кауфман преглеждат набързо.

— Това не е призовка — казва Кауфман, — а известие от съдия Самсън. Мислех, че е умрял. Той няма право да ме кара да присъствам на никакво изслушване.

— От двайсет години не е с всичкия си — отбелязва Хувър с известно облекчение. — Никъде няма да ходя. Тук водим процес.

Не греши за съдия Самсън. Ако адвокатите можеха да гласуват за най-смахнатия федерален съдия в страната, Арни Самсън щеше да постигне съкрушителна победа. Само че той е моят откачен приятел, който и преди ме е измъквал от ареста.

— Кажи на шерифа да се разкара — нарежда Кауфман на пристава. — Ако започне да създава неприятности, кажи на нашия шериф да го арестува. Щатски шериф арестува федерален. Ха, едва ли се е случвало преди. Както и да е, никъде няма да ходим. Трябва да продължим процеса.

— Защо хукна към Федералния съд? — най-сериозно ме пита Хувър.

— Защото не ми харесва в ареста. Що за глупав въпрос?

Приставът излиза и Кауфман казва:

— Вече сте свободен. Ясно, господин Ръд? Мисля, че една нощ зад решетките е достатъчна за поведението ви.

— Е, със сигурност е достатъчна за отмяна на присъда или за прекратен процес — отговарям.

— Да не спорим по този въпрос — казва Кауфман. — Може ли да продължим?

— Вие сте съдията.

— А изслушването във Федералния съд?

— Искате правен съвет от мен ли? — изстрелвам в отговор.

— Не, по дяволите.

— Сами преценете дали да пренебрегнете известието. Току-виж, съдия Самсън прати и двама ви в ареста за една-две нощи. Голям майтап ще е, нали?