Джон Гришам
Адвокат на престъпници (108)

17

В два следобед паркингът на търговския център „Уест Айви“ гъмжи от федерални агенти, облечени с най-различни варианти на всекидневно облекло и подкарали невзрачни автомобили. По-солидно въоръжените се крият в бусове без обозначителни знаци. Нещастникът, на когото се пада лошият жребий, е четирийсет и една годишният търговец на коли Бен Браун. Женен, баща на четири деца, с хубава къща наблизо. След терапията си той излиза от центъра „Атлас“ през обикновена врата без надпис и се отправя към колата си, почти нова и служебна. Оставят го да измине почти километър, преди да го спре местен полицай. Първите думи на Бен са, че не е превишил скоростта, но когато пред него спира черен джип и му препречва пътя, започва да подозира, че е загазил по-сериозно. Двама агенти на ФБР му се представят и го качват на задната седалка на джипа си. Арестуват го за ползване на проститутка и го предупреждават, че сигурно впоследствие ще го обвинят във всякакви други федерални престъпления. Осведомяват го, че „Атлас“ е част от междущатска секс мрежа, поради което обвиненията ще бъдат федерални. Животът на Бен преминава като на лента пред очите му и той едва сдържа сълзите си. Казва на агентите, че има съпруга и четири деца. Те не проявяват съчувствие. Очакват го години в затвора.

Агентите обаче са склонни на сделка. Ако им разкаже всичко, ще му позволят да се качи на колата си и да си тръгне свободен. От една страна, нещо подсказва на Бен да си трае и да поиска адвокат. От друга, иска му се да им се довери и да си спаси кожата.

Развързва езика си. Това му било четвърто или пето посещение в „Атлас“. Всеки път бил с различни момичета — това му харесвало там, разнообразието. Триста долара за сеанс. Дадени на ръка, разбира се. Препоръчал му го приятел в автокъщата. Всичко било много дискретно. Да, препоръчал още двама свои приятели. Изисквали препоръки, охраната била строга, поверителността — гарантирана. Вътре имало малка рецепция, където винаги го посрещал един и същ човек, Травис, облечен с бяла престилка, който се стараел да си изпълнява ролята убедително. През една врата се влизало в коридор със седем-осем стаи, всички почти еднакви — малко легло, малък стол, голо момиче. Всичко ставало бързо. Нещо като транзитен сексшоп, влизаш и излизаш, не като един път във Вегас, когато момичето останало, яли шоколад и пили шампанско. Никакви усмивки от ФБР.

— Има ли други мъже вътре?

Да, може би, веднъж като че ли имало още някакъв. Всичко ставало много чисто и експедитивно, само че стените били много тънки и понякога се чували доста красноречиви звуци от другите терапевтични сеанси. Момичетата ли? Ама, разбира се — имало една Тифани, една Британи, а също и Амбър, но едва ли са истинските им имена.

Пускат Бен да си ходи и го съветват да не изневерява на жена си повече. Той отпрашва и бърза да предупреди всичките си приятели да не припарват до „Атлас“.

Нападението се осъществява след броени минути. Всички врати са блокирани от тежковъоръжени агенти, така че няма време дори да си помислиш за съпротива или бягство. Щракват белезници на трима мъже и ги отвеждат. Шест момичета, включително Джилиана Кемп, са спасени и поставени под полицейска закрила. Малко преди три следобед тя се обажда на родителите си. Плаче истерично. Отвлечена е тринайсет месеца преди това. И е родила, докато била в плен. Няма представа какво се е случило с бебето й.

Под огромния натиск един от тримата мъже, американец, лапва въдицата и пропява. Започва да изрежда имена, после адреси, после всичко останало, за което се сети. Часовете се нижат и мрежата бързо се разширява. Служители на ФБР в десетина града зарязват всякаква друга работа.

Един от приятелите на кмета Уди има фирмен самолет и умира от желание да го изпрати. В седем вечерта в деня, който иначе би приключил с поредния кошмар в „Атлас“ и подготовка за стриптийза и танцуването по масите вечерта, Джилиана Кемп най-неочаквано лети към дома си. За нея се грижи стюардеса, която после разказва, че момичето плакало по целия път.