Джон Гришам
Адвокат на престъпници (105)

14

С помощта на изтощението, две бири и няколко коктейла с уиски заспивам на включен телевизор. Събуждам се в креслото, все още с костюм, но без вратовръзка, с чорапи, но без обувки. Мобилният ми звъни, неизвестен номер. Един и четирийсет през нощта. Рискувам и вдигам.

— Търсиш ли ме? — пита Суенгър.

— Ами да, всъщност — отговарям, спускам облегалката за крака и скачам. Малко ми е мътно и мозъкът ми се нуждае от оросяване. — Къде си?

— Тъп въпрос. Ако продължаваш с глупостите, ще затворя.

— Виж, Арч, изглежда, че сделката се подготвя. Но само ако казваш истината, в което, честно казано, другата страна се съмнява.

— Не се обадих, за да ме обиждаш.

— Не, разбира се. Обади се, защото искаш пари. Мисля, че ще уредя нещата, ще действам като посредник, без хонорар, разбира се. Не съм твой адвокат, затова няма да ти изпратя сметка.

— Много смешно. Не си ми адвокат, защото на теб не може да ти се има доверие, Ръд.

— Добре, следващия път, когато отвлечеш някое момиче, наеми някой друг. Искаш ли парите или не, Арч? Наистина не ми пука.

Кратка пауза, докато той си мисли колко много му трябват парите. Накрая казва:

— Колко?

— Двайсет и пет бона сега и ми казваш къде е момичето. Ако я намерят, още двайсет и пет.

— Това е само една трета от парите за наградата. Ти ли ще прибереш останалото?

— Нито цент. Както ти казах, нищо няма да взема и точно по тази причина се чудя какво търся насред тази каша.

Още една пауза, докато той обмисля контрапредложение.

— Сделката не ми харесва, Ръд. Никога няма да видя другите двайсет и пет бона.

А ние никога няма да видим момичето, мисля си, но не го казвам.

— Виж, Арч, получаваш двайсет и пет хиляди от хора, които биха те застреляли на място. Това е много повече, отколкото си спечелил миналата година с честен труд.

— Не съм привърженик на честния труд. Ти също. Затова си адвокат.

— Ха-ха, колко остроумно. Искаш ли сделката, Суенгър? Ако не, аз съм аут. Имам си по-важна работа.

— Петдесет хиляди, Ръд. В брой. Петдесет хиляди и ще кажа на теб и само на теб къде е момичето в момента. Ако е капан и надуша ченгета наблизо, ще духна, ще се обадя по телефона и тя ще изчезне завинаги. Разбра ли ме?

— Да. Не съм сигурен за парите, но ще направя каквото мога да предам съобщението ти на моя човек.

— Действай бързо, Ръд, търпението ми се изчерпва.

— О, ще намериш време, ако парите са на масата. Кого заблуждаваш, Суенгър?

Разговорът прекъсва. Край със съня.