Джон Гришам
Адвокат на престъпници (101)

10

Няма среднощни обаждания по телефона, нито от Арч Суенгър, нито от Нейт Спърио. Никаква вест от Мос Корган. Явно моето блестящо предложение за сделка не е стигнало много далече. Рано сутринта съм пред компютъра си и отговарям на имейли. Решавам да изпратя един и на Джудит. Той гласи: „Защо не прекратиш войната? Изгубила си толкова много битки, ще изгубиш и тази. Ще докажеш единствено нелепото си упорство. Помисли за Старчър, не за себе си“. Отговорът ще бъде предсказуемо остър и умело формулиран.

Партнър ме оставя в търговски център в предградията. Единственото отворено заведение е павилионът за гевреци, където пушенето е незаконно позволено. Собственикът е възрастен грък, който умира от рак на белия дроб. Племенникът му е някакъв в общината и здравните инспектори не закачат чичо му. Заведението предлага силно кафе, истинско кисело мляко, хубави гевреци и пласт синкав тютюнев дим, спомен за недалечното минало, когато беше съвсем обичайно да се храниш в някой ресторант, вдишвайки дима на съседите си. Днес все още ни е трудно да повярваме, че сме търпели подобно нещо. Нейт Спърио пуши по две кутии дневно и обожава това място. Пред входа си поемам дълбок дъх, напълвам дробовете си с чист въздух, влизам и забелязвам Нейт на една маса с кафе и вестник пред себе си, и с току-що запалена цигара „Салем“ в ъгъла на устата.

Той махва към един стол и оставя вестника.

— Искаш ли кафе? — пита.

— Не, благодаря. Изпил съм предостатъчно.

— Как върви?

— За живота по принцип ли питаш или за процеса срещу Запате?

Той изсумтява, опитва се да се усмихне.

— Откога си говорим за живота?

— Имаш основание. Нямам нищо от Манчини. Ако е посветен в сделката, по нищо не му личи. Продължава да предлага петнайсет години.

— Обработват го, но както знаеш, той е амбициозен негодник. В момента е на сцената и това означава много за него.

— Значи Рой Кемп се е задействал?

— Може да се каже. Прави всичко възможно. Отчаян е и го разбирам. Освен това те мрази, защото подозира, че премълчаваш сведения.

— Боже, съжалявам. Предай му, че и аз го мразя, защото отвлече детето ми, но нищо лично. Ако той въздейства на кмета, който след това ще въздейства на Манчини, може и да постигнем споразумение.

— Работи се по въпроса. Нещата са задвижени.

— Ама трябва да се движат по-бързо. Избираме жури и, съдейки по онова, което видях и чух досега, моят човек здравата е загазил.

— И аз така чувам.

— Благодаря. Сигурно утре ще започнем да призоваваме свидетели, а те не са много. Всичко може да приключи до петък. Трябва бързо да сключим споразумение. Пет години, окръжната затворническа ферма, предсрочно освобождаване под гаранция. Ясно, Нейт? Всички нагоре по веригата разбират ли условията?

— Ясно като бял ден. Не е много сложно.

— Тогава им кажи да действат. Тези съдебни заседатели ще смачкат моя човек.

Той дръпна от цигарата, пълни дробовете си с пушек и пита:

— Ще бъдеш ли тук довечера?

— Да не мислиш, че ще напусна града?

— Може би трябва да поговорим.

— Разбира се, но сега бързам. Днес имам процес и търсим съдебни заседатели, които да подкупим.

— Нищо не съм чул и със сигурност не съм изненадан.

— До скоро, Нейт.

— Радвам се, че се видяхме.

— Трябва да спреш цигарите.

— Ти гледай себе си. Имаш си твои проблеми.