А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (8)

6.

На две мили под Оперативната база на „Имари“ „Призма“

Антарктида

Дориан почти бе стигнал труповете — и оръжията. Чуваше зад гърба си как босите крака на Дейвид шляпат по пода. Понечи да скочи, но Дейвид го подкоси и той падна по очи на земята. От устата му се изтръгна болезнен вик, когато кожата му се плъзна по леденостудения под.

Претърколиха се и спряха в локвата засъхваща кръв от техните мъртви тела. Дориан се извърна и замахна с лакът към лицето на Дейвид.

Дейвид се дръпна рязко и Дориан се възползва от възможността: завъртя се, отхвърли Дейвид от себе си и задраска по пода към пистолета, който лежеше на метър от него. Трябваше да го стигне — това бе единственият му шанс. Макар че Дориан никога не би го признал, Дейвид несъмнено бе един от най-големите майстори на ръкопашния бой, с когото си бе имал работа. А това сега беше борба на живот и смърт, в която без предимството на пистолета Дориан щеше да бъде изгубен.

Усети, че пръстите на Дейвид се впиват в бедрото му отзад и миг след това получи юмручен удар в кръста. Болката се разпространи мигновено към корема и нагоре към гърдите. Догади му се. Той преглътна слюнка и в този миг получи втори удар, по-високо, директно в гърба. Новата вълна от болка обаче изчезна веднага щом изгуби чувствителност в краката. Той рухна на пода и Дейвид изпълзя върху него, готов да го довърши с удар в тила.

Дориан опря длани в кървавия под и натисна нагоре с всички сили, като същевременно отметна рязко глава назад. Удари с тил брадичката на Дейвид и успя да го прекатури настрани.

Отпусна се изтощено на пода и отново залази напред. Усещаше под тялото си полузасъхналата кръв. Докопа пистолета и се обърна по гръб в мига, в който Дейвид отново се хвърли върху него. Дориан вдигна оръжието, но Дейвид го сграбчи за китките. С крайчеца на окото си Дориан забеляза, че атлантът се приближава. Гледаше ги безстрастно, като зрител на кучешки бой, който още не е решил на кое куче да заложи.

Дориан се опита да се съсредоточи — трябваше да потърси някакво решение. Отпусна рязко мускулите на ръцете си и Дейвид полетя към него, но успя да запази равновесие. Дориан извъртя пистолета, насочи го към атланта и натисна спусъка.

Дейвид пусна лявата му ръка и посегна отчаяно към оръжието в дясната. Дориан изпъна пръсти и ги забоде в слънчевия му сплит, парализирайки диафрагмата му. Дейвид изпъшка и се дръпна. Дориан се измъкна от хватката му, вдигна пистолета и го простреля в главата. След това се завъртя и продължи да стреля в атланта, докато пълнителят не свърши.