А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (68)

66.

Средиземно море

Когато Дейвид и Кейт се върнаха в салона, двамата учени ги очакваха седнали един до друг на кожените кресла, с безизразни лица, сякаш светът не загиваше от глобална епидемия и преди малко не бяха обвинени в убийство. Дейвид неволно им се зачуди. Не беше сигурен дали изпитва завист, или изненада от спокойствието им.

— Готови сме да продължим. Ако и вие, разбира се, сте готови — каза Джейнъс.

Кейт и Дейвид седнаха.

Облицованата с дърво стая бе осветена само от три свещи, поставени върху масата за кафе, и усещането бе не толкова за научно обсъждане, колкото за среднощна романтична среща.

Дейвид обърна листа с бележките на Мартин и го нагласи така, че и другите да го виждат, като че ли е дъска за спиритични сеанси.

Известно време разглеждаха записките.

ПИЕ = имару?

535… 1257 = Втора Тоба? Нова система за доставка?

 

Адам =>Потоп/АаПотъва=>Тоба 2 => КБУ

Алфа => Липсваща делта? => Делта => Омега

п 70 хг =>п 12,5 хг => 535… 1257 => 1918… 1978

 

Минимална алфа локализира трезора на Атлантида?

— Няколко изречения продължават да не ми дават покой — призна Дейвид. — Смятам, че първите два реда са само бележки, едната за ПИЕ. Както вече го обсъждахме, почти съм сигурен, че според Мартин имару са били ПИЕ, протоиндоевропейци, или поне наследници на тази група. Другата записка се отнася до събития през 535 и отново през 1257 година. Зная какво е това и ще ви го обясня след малко. Следващите три реда са хронология — времева линия, кореспондираща с тибетския гоблен, който Кейт е видяла в манастира на имару. Но аз мисля, че хронологията на Мартин е непълна. Нека проследим стъпка по стъпка.

Посочи думата „Адам“, плъзна пръст надолу и прочете:

— Адам, Алфа. п 70 хг.

— В научните изследвания — рече Кейт — с алфа се обозначава първият субект, подложен на клинично проучване — първият, който получава изпитваното лекарство.

— Да — каза Дейвид. — Мисля, че Адам е първият човек, който е получил Атлантския ген. Това е Огненият потоп от гоблена и първото голямо събитие в хронологията на Мартин. Следващото е Потоп/АаПотъва, преди 12 500 г. Мисля, че „Аа“ е съкращение на Атлантида. И така. Потоп — Атлантида потъва. Когато бях в Атлантския комплекс в Гибралтар, имаше едно помещение със серия от… холографски филми. Според мен те показваха точно това събитие — потъването на Атлантида в подножието на Гибралтарската скала. Във филма атлантски кораб се носеше ниско над водата, после се приземи на брега, точно пред праисторическо мегалитно поселище. От кораба излязоха двама атланти в скафандри и прекъснаха праисторически племенен ритуал: спасиха един неандерталец. Веднага щом се върнаха на кораба, той бе ударен от гигантска вълна, която го изхвърли навътре в сушата, разрушавайки древното поселище. Докато водата влачеше кораба обратно към морето, той се разтърси от експлозия, която го разруши.

— Корабът останал да лежи на дъното на това място до 1918, когато баща ми помогнал на имарийците да го открият — обади се Кейт.

— Именно. Все още неразгаданата част от тази бележка е „Липсваща делта?“.

— Делта означава промяна — каза Кейт. — Липсваща делта… значи промяната не се е състояла?

— Ако съберем на едно място шифъра на Мартин, гоблена и това, което видях през онази нощ в Гибралтар… При първите два потопа от гоблена атлантите влизат в пряк контакт с хората. Спасяват ги или ги предупреждават. Това говори за директна връзка.

Кейт се надигна в креслото.

— А какво ще кажете, ако атлантите по някакъв начин са насочвали човешката еволюция? Като експеримент с периодичната намеса — и тази намеса не се е състояла преди 12 500 години заради експлозията на кораба: потъването на Атлантида.

— Мисля, че така е смятал и Мартин. — Друга мисъл хрумна на Дейвид — дали не разполагаше с още едно парче от пъзела?

В Антарктида, когато Дейвид още беше в тръбата, атлантът първо бе освободил Дориан — осигурявайки му преднина. Атлантът ги бе гледал как се бият на живот и смърт, сякаш бе знаел какъв ще е изходът, сякаш просто бе чакал да триумфира победителят — Дориан.

Дейвид бе изгубил живота си за втори път в Антарктида. Но за разлика от първата смърт, възкресението му не бе на ледения континент. Беше се събудил в атлантския комплекс в Гибралтар — секция от базата в Джебел Муса в Мароко. Някой го бе прехвърлил там. Друг атлант? Дейвид бе забелязал повреден скафандър на пода на стаята за възкресяване. Опита се да си спомни още подробности от холографския филм. Нито един от двата скафандъра не беше повреден по време на онези събития — беше сигурен в това.

Да, това, изглежда, бе неоспорим факт — друг атлант го бе върнал към живот, след като Дориан и първият атлант го бяха убили в Антарктида.

Може би още една фракция? Единият несъмнено го искаше мъртъв. Другият го бе спасил.

Сега вече Дейвид не се съмняваше в две неща. Първо, че между атлантите бушува нещо като гражданска война. И второ, че при никакви обстоятелства няма да разкаже на Кейт и двамата учени какво се е случило с него.

— Имам теория — заговори той. — Вярвам, че това, което видях — атлантското бедствие — не е било природен феномен. Мисля, че е било атака.

— От кого? — попита Чанг.

— Не зная — сви рамене Дейвид. — Но какво ще кажете, ако съществуват две атлантски фракции, или предател, някой, който е саботирал кораба, попречвайки на някакво нашествие? Погледнете само човешката история. Всички важни събития са се случили през последните тринайсет хиляди години — земеделие, градове, писменост, каквото кажете. По същото време и населението на Земята бележи рязък ръст. Това съвпада с края на ледниковия период и стоплянето на климата, но…

Джейнъс се наведе напред.

— Намирам за интригуваща тази ваша теория за „неосъществено нашествие“. Но виждам в нея една празнина. Следващата стъпка в хронологията: „535… 1257, Тоба 2, Делта“. Тук се говори за промяна, която се е случила тогава — съвсем скоро. А казвате, от филмите се вижда, че корабът е бил разрушен.

Дейвид кимна.

— Предполагам, че тези двама атланти са умрели в Гибралтар. Това е единственото обяснение. Според мен този, който ги е убил, е подпомогнал промяната през 535 година.

Джейнъс кимна.

— Което ме отвежда до заключението: ако едни атланти са се намесили през 535 година — друга делта, както казвате — къде са те? Щом разполагат с възможности да контролират човешката история, къде се крият сега?

Дейвид се замисли. Нямаше отговор, а трябваше да признае, че въпросът бе добър. Фактът, че това обсъждане бе инициирано от него, го караше да се чувства ангажиран със собствената си теория и да изпитва ревност към предположенията на другите. Усети, че се напряга, сякаш се готви за битка.

Доктор Чанг остави чашата си на масата.

— Аз също намирам въпроса за важен. Но бих искал да чуя нещо повече за друга важно събитие — Тоба 2. Кога е било то — през 535-а, или 1257-а? Дали доктор Грей не е изпитвал съмнения относно точната дата?

Въпросът накара Дейвид да се съсредоточи.

— Не. Не мисля. Смятам, че датите са началото и края на период, отбелязан от две значителни събития.

— Какъв период? — попита Джейнъс.

— Тъмните векове в Европа.

— А двете… събития?

— Вулкани и после чуми — продължи Дейвид. — Едното е въвело Европа в Тъмната епоха, второто я е измъкнало. Съществуват немалко доказателства, че първата епидемия — през 535-а — е свързана с изригването на гигантски вулкан на планината Тоба, в Индонезия. — Помисли и продължи: — Можем да го наречем „Втората катастрофа Тоба“.

— Щях да съм чувала за тази втора катастрофа — подметна Кейт.

Дейвид се усмихна. Той да й разказва за вулкан, който е променил съдбата на човечеството?

— Не е широко известна — отвърна Дейвид, връщайки се към думите, които тя му бе казала в Джакарта, когато за пръв път му описа теорията за Катастрофата Тоба.

— Едно на нула за теб — предаде се Кейт.

— Това, което знаем, е: през 535 година температурата на Земята се е понижила драстично. Говорим за зима с продължителност година и половина — сурова и страшна зима, почти без слънчева светлина. Така се описва в древните хроники. По същество това остава най-сериозната промяна на климата през описваната от човека история. В Китай през август е валял сняг. Земеделските посеви в Европа били напълно унищожени.

— Вулканична зима.

— Да. За нея се споменава в много исторически записи от Европа и Азия. Потвърждават го и срезове на ледената покривка, пръстените на дърветата в Скандинавия и Западна Европа. Възстановяването е продължило до 550 година. Но не продължителната зима е покосила човечеството, а чумата, която последвала — най-страшната епидемия в познатата история.

— Чумата на Юстиниан — прошепна Кейт. — По брой на жертвите най-страховитата катастрофа в човешката история. Но не виждам как се свързва с вулканичното изригване. И почакай — откъде всъщност ти е известно всичко това?

— Може би ще ти е трудно да повярваш, но бях на ей толкова от научна степен. Дисертацията ми бе върху причините за появата и последствията от Тъмните векове в Европа. — Той се подсмихна. — Така че аз съм нещо повече от хубаво лице и тънко кръстче.

Кейт го гледаше с нескрито объркване и недоверие.

— Приемам забележката. Продължавай, ако обичаш.

— Ето какво знаем: при епидемията населението на средиземноморския басейн е намаляло с една трета. Източната Римска империя била обезлюдена. От едномилионен град столицата Константинопол се смалила до сто хиляди. Нарекли чумата на римския император Юстиниан. Едва ли може да се преувеличава масовият мор от тази чума. Светът не познавал подобно нещо. Някои жертви издъхвали с дни. Улиците били запречени от трупове. Миризмата на смърт прониквала навсякъде. В Константинопол императорът наредил умрелите да се хвърлят в морето. — Дейвид изведнъж си спомни за Сеута и потръпна. — Но те били твърде много. Труповете са опасни за древните градове. Затова императорът заповядал да изкопаят масови гробове зад градските стени. Там изгаряли телата на мъртвите. Според хрониките от онова време спрели да ги броят, когато надхвърлили триста хиляди.

Учените го слушаха внимателно. Дейвид отпи от чашата си и продължи:

— За историците тази чума е забележителна не заради опустошителното си въздействие, а поради начина, по който е преустроила света. В много отношения съвременният свят дължи облика си на събитията от шести век.

— Какво искаш да кажеш? — попита Кейт.

— В навечерието на чумната епидемия имаме свят на свръхградове. Древна Персия, някога могъща нация, е в упадък. Източната Римска империя е на път да постави под своята власт западната половина — „Рим“, за който всички говорят. Но като последствие от обезлюдяването от епидемията Константинопол губи своето влияние и след време пада. Важният урок от Юстиниановата чума е, че цивилизациите с най-добре изградени връзки, търговски пътища и големи градове страдат най-много. Оцеляват единствено изолираните, назадничави общности. Вземете Британия от шести век — тя е чудесен пример. По време на чумата Британия е под властта на Рим. Доколкото ни е известно, тамошните жители са търгували с отдалечени страни като Египет — между другото тъкмо там за пръв път се е появила чумата, или поне оттам произхождат първите сведения за нея.

— Не разбирам — рече доктор Чанг.

— Търговските пътища са пренасяли заразата. Британците са били във война с няколко германски племена, заселили се на западния бряг. В средата на шести век, когато епидемията върлува с пълна сила, тези племена водели изолирано, примитивно съществуване. Никой не търгувал с тях, британците отказвали дори да се смесват с германските племена. След чумната епидемия тези племена взели инициативата в свои ръце, разпространили се из Британия и постепенно я поставили под своята власт. Най-могъщите племена по това време били бритите и саксите. Някои дори смятат, че легендата за крал Артур е създадена от британски рицари, които са воювали с тези англосаксонски нашественици. Фактът, че народите на Британия и из целия свят говорят английски — един германски език — се дължи на чумата… и на последвалия триумф на англосаксонците. Но не само в Британия, това се е случило по целия свят: напреднали цивилизации, с населени градове и търговски пътища, са преминавали в упадък. Варварите пред портите им набирали мощ, събаряли стените и в повечето случаи продължавали нататък, без да се заселват. В онези случаи, когато варварските племена се установявали и поемали по пътя на цивилизацията, те на свой ред били унищожавани век-два по-късно от върлуващи банди нашественици. Това е истински край на една ера, време на велики градове и цивилизации. После настъпили Тъмните векове и те продължили много дълго — почти хиляда години. Едно невъобразимо връщане назад в човешкото развитие. Всъщност споменатите Тъмни векове приключили едва след следващата голяма епидемия…

— Почакай — спря го Кейт. — Трябва да призная, че не зная почти нищо за това. Занимавам се с генетика. Но не разбирам как вулкан или вулканична зима могат да се свържат с Юстиниановата чума.

— Историята, освен друго, се занимава с проучване на находки и търсене на модели. Един такъв модел е за движението на епидемията — тя възниква в Северна Африка, премества се в Египет и оттам заразява цялото Средиземноморие. И щом удря Константинопол, целият тогавашен свят рухва като домино, тъй като търговските кораби разнасят чумата навсякъде. Все още се спори по този въпрос, но мнозина учени смятат, че чумата е дошла в Европа на кораби с жито от Северна Африка и че са я пренесли плъховете от трюмовете на тези кораби.

— Това, което казва Дейвид, е истина — обади се доктор Джейнъс. — Странно е наистина, но истинската опасност от бързата промяна на климата няма нищо общо с времето. Опасността е в дестабилизирането на екосистемите и подтикването на организми, които досега не са били в контакт, да установят такъв. Знаем, че повечето епидемии възникват, когато диви животни от изолиран регион внезапно сменят средата си, разпространявайки смъртоносни вируси другаде. След второто изригване на Тоба екосистемите по целия свят са били с нарушен баланс. Ако е вярна, теорията на доктор Грей е невероятно интригуваща. Древният свят би бил крайно неподходящо място за справяне с глобални генетични промени. Чумата е чудесен преносител, но остава един голям проблем.

— Разпространението — каза Кейт.

— Именно — потвърди Джейнъс. — Светът е бил разпокъсан. Посещението на всички култури и разпространението на заразата е било почти невъзможно. В този случай един изригнал вулкан, покриващ целия свят с пепел, ще представлява глобална система за доставка. Вулканът предизвиква зима, на някои места суша, а после и проливни дъждове. Растителността избуява, след това изсъхва. На места като Северна Африка гризачите се справят доста добре. Популацията им нараства скокообразно. Увеличената популация търси нови територии, тъй като тяхната екосистема не е в състояние да поддържа броя им. Някои от тези плъхове пренасят чума и навлизат в човешките поселения. Докато плъховете имат имунитет към чумата — те са естествени резервоари и гостоприемници — същото не може да се каже за мухите по техните гърбове. И така, мухите умират от чумата, но успоредно с това разпространяват заразата. Заразените с чума мухи са измъчвани от глад, чумната бактерия се размножава в червата им и пречи да се снабдяват с хранителни вещества. Те полудяват, напускат своите гостоприемници плъховете и се нахвърлят на всички живи същества, които намират, като така разпространяват болестта сред хората. Разбира се, този процес е продължавал от хиляди години. Гениалната промяна — ако ми позволите да се изразя така — в случая е генетичната модификация на чумната бактерия, която, предполагам, е била осъществена от вулкана. Сипещата се от небето пепел е променила загнездилата се в плъховете бактерия — тя не предизвикала епидемия сред хората. Една подобна епидемия би се изтощила и угаснала с течение на времето. Бележката на доктор Грей: „Втора Тоба. Нова система за доставка?“ — мисля, че това подсказва за колебанието му по този въпрос. Основавайки се на нашите проучвания, на работата на доктор Чанг и моята, можем да потвърдим, че това наистина е нова система за доставка, при това невероятно изобретателна. Чрез модификация на съществуващата бактериална линия в плъховете създателят на този проект е осигурил множествени епидемични вълни, продължителна генетична трансформация. Заразата остава в латентно състояние в своя резервоар — в случая това са плъховете — в очакване на подходящия момент във времето.

— Това съвпада с историческите бележки — потвърди Дейвид. — Първата вълна на епидемията е била през 535, но са последвали други, някои много по-страшни. Не можем дори да си представим последствията. Чумните изблици продължили почти двеста години. Загинало близо половината население на Европа. После, след около 750-а година, настъпило затишие, продължило до 1257 — която е в следващата част от бележките на Мартин. Пред 1257 избухва друг вулкан, отново в Индонезия. Ще спомена съвсем пресни проучвания по въпроса, според които вулканът Самалас, намиращ се на остров Ломбок в Индонезия, изригнал с невероятна сила. Взривът бил много по-мощен от този на Тамбора през 1815, който предизвикал така наречената Година без лято. Ако се съди по дървесните пръстени, ние виждаме подобно нещо през 1257: вулканична зима, продължила повече от година. Чумните плъхове се върнали и заедно с тях чумата отново дошла в Европа. Разполагаме с неоспорими записки за това. Тази епидемия е била почти като предишната, но била много по-широко отразена в тогавашните анали. Нарекли я Черната смърт. Ала става въпрос за същата чума…

— Бубонна чума — обади се Кейт.

— Именно — потвърди Дейвид. — Същата чума, разделена с почти хиляда години, се завърнала, за да сее хаос по света…

— Чакай! — Кейт вдигна ръка. — В Европа Черната смърт е започнала около 1348 — почти сто години след този вулкан…

— Вярно — потвърди Дейвид. — Виж, ето ги историческите факти: мощен вулкан през 1257, носещ странно сходство по местоположение и въздействие с този от шести век, предизвикал вулканична зима и глад в Европа. Мога само да предположа връзката с чумата, но този път има разлика — нещо като имунитет…

— ССР5-Делта 32 — каза машинално Кейт.

— Какво?

— Мартин го спомена. Проявява се при близо шестнайсет процента от европейците. Това е мутация, която им осигурява имунитет към СПИН, едра шарка и други вируси. Вероятно и към бактерията, разпространяваща чумата.

— Интересно — промърмори Дейвид. — Една от най-големите загадки в историята е произходът на Черната смърт. Почти сме сигурни, че епидемията от шести век възниква някъде в Африка, а след това се е преместила в средиземноморския басейн. Но при Черната смърт нещата са различни. Същият сценарий — вулкан, последваща чума — но този път според изследванията заразата идва от Централна Азия. Монголските орди я разнасят на изток покрай Пътя на коприната. По време на монголската обсада на Кафа в Крим нашествениците изстрелвали с катапулти трупове на заразени през стените.

— Сериозно? — попита Кейт.

— Е, за времето си е било гениално откритие. Наречи го средновековна биологична война. След Кафа чумата бързо се разпространила в Европа. Историците смятат, че причината за стогодишното забавяне е миграцията от Азия, но би могло…

— Да бъде и мутация — довърши Кейт.

— Вероятно. — Дейвид искаше да се върне назад, до онова, което знаеше, и да спре със спекулациите. — През следващите години трийсет до петдесет процента от цялото население на Европа загинали от Черната смърт. Една трета от населението на Китай имала същата съдба. Били необходими повече от сто и петдесет години, за да може човешката популация на Земята да се върне към нивото отпреди Черната чума. Но се страхувам, че познанията ми свършват дотук. Нямам ясна представа накъде води тази хронологична линия. Зная източниците и датите.

— Мога да хвърля малко светлина по въпроса — намеси се доктор Чанг. — Както доктор Джейнъс спомена преди малко, работната ни теория беше, че настоящата чума не е нищо повече от продължение на предишни епидемии, опитваща се да завърши някакъв вид генетична трансформация. Потърсихме сведения за тези предишни епидемии, за да разберем по-добре промените в човешкия геном. — Той погледна Дейвид. — Мистър Вейл, имате право за връзката между чумните епидемии. Преди няколко години група изследователи откриха, че Юстиниановата чума е била предизвикана от Yersinia pestis или Y. Pestis — бактерия, отговорна за бубонната чума. Откритие, което бе много интригуващо — двете най-страшни епидемии в познатата ни история, Юстиниановата чума и Черната смърт — са примери за бубонна чума. Смятаме, че и в двата случая е имало генетична мутация на бактерията на Y. Pestis. Използвахме „Имари“, за да съберем повече информация. Те ни осигуриха образци от жертви на чумата и при двете епидемии. Секвентирахме тези геноми, както и образци на Y. Pestis от двете епохи. Освен това разполагахме с проби от испанския грип през 1918. Открихме някои общи генетични последователности. Смятаме, че те са свързани с Атлантската чума. На базата на бележките на доктор Грей и нашето обсъждане тук съм склонен да мисля, че нашите данни са ключово парче от пъзела, ключът към откриване на лечението. За съжаление събраната информация бе изгубена при потъването на чумния шлеп.

Джейнъс се надигна развълнувано.

— Доктор Чанг, дължа ви извинение.

Чанг го погледна объркано.

— Никога не съм ви се доверявал напълно — продължи Джейнъс. — Назначиха ме да работя с вас. През цялото време до този момент ви смятах за имарийски лоялист, човек, който цели да се възползва от моите проучвания. Ето защо заделих много от нещата, които узнах от вас. — Той извади една флашка. — И ги съхраних на това устройство. Заедно с нашето съвместно изследване. Всичко е тук и аз смятам, че то ще ни помогне да открием промените в генома, които е търсел доктор Грей — тази Делта 2 — кореновата генетична структура на Атлантската чума.

Чанг погледна флашката.

— Важното е, че сте съхранили данните. На ваше място, мисля… вероятно щях да постъпя по същия начин. Но остава едно последно парче — Омега. За мен то означава последната точка — целта на тази генетична промяна. Цитатът „1918… 1978“, изглежда, показва, че според доктор Грей може да се е случило през една от тези години. Неразгадани остават само буквите КБУ в първия ред. Мистър Вейл, дали не е пак някоя историческа препратка?

Дейвид бе обмислял тази част от самото начало на разговора. Засега обаче нямаше никаква идея.

— Не — призна той. — Нямам представа какво може да означава.

— Аз пък зная — намеси се Кейт. — КБУ са моите инициали. Катрин Бартън Уорнър. Мисля, че аз съм Омега.