А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (63)

61.

Някъде край бреговете на Сеута

Средиземно море

Дейвид спря пред вратата на каютата и се заслуша внимателно. Опитваше се да разбере какво може да става на яхтата. Двигателите бяха замрели напълно и сега четирийсетметровата яхта се носеше почти безшумно. Дейвид погледна към прозорците, зад които бе тяхната тераса.

Дръпна се от вратата. Ако този, който бе убил Мартин, държеше яхтата под контрол, навярно щеше да го причаква при изхода на коридора.

Излезе на терасата. Наоколо не се виждаха други плавателни съдове. Дори светлините на Сеута бяха загаснали и само луната озаряваше вълните.

Дейвид доближи парапета и надзърна в салона. Там нямаше никого. Анемичните лампички от приборите едва осветяваха вътрешността. На долната палуба се намираха каютите на екипажа и гостните.

Ако оцелееше през следващите няколко минути, трябваше да премести Кейт долу, в помещение без тераса и с по-малки прозорци. Но би могъл също така да залости вратата към терасата и по такъв начин да остане само една възможност за проникване в помещението. Кое от двете щеше да е по-добре?

На горната палуба се чуха стъпки. Там се намираше капитанската каюта, просторна гостна и две площадки с шезлонги — закрита и открита. Дейвид се измъкна в коридора и хукна нагоре с насочен пистолет.

Горният салон бе празен.

Чу гласове в капитанската каюта и забърза натам.

Завари доктор Джейнъс, с познатото му вече безстрастно изражение, което не се промени дори при вида на въоръжения Дейвид. Камау и Шоу стояха при левия борд и се караха. Обърнаха се към него и го изгледаха учудено.

— Дейвид… — почна Камау.

Дейвид разсъждаваше трескаво. Чанг.

— Къде е Чанг?

— Не сме го виждали…

Дейвид изхвърча от каютата и се върна в горния салон. Тъкмо се готвеше да излезе на терасата, когато вратата на тоалетната се отвори. Чанг прекрачи прага, като си говореше нещо.

Дейвид се извъртя и с два скока преодоля разстоянието между тях. Чанг едва не тупна назад в тоалетната. После вдигна разтреперано ръце.

— Аз… съжалявам, не знаех дали да пусна водата… после усетих, че яхтата спира… аз…

Камау, Шоу и Джейнъс се приближиха. Африканецът заговори пръв:

— Губим гориво.

Дейвид отпусна пистолета, но го държеше опрян до бедрото си.

— Това е невъзможно. Имахме повече от половин резервоар, когато потеглихме от Сеута.

— Така е — потвърди Камау. — Но сега в резервоара зее дупка. Горивото е изтекло.

Дейвид изгледа четиримата мъже. Един от тях бе убил Мартин и сега бе източил горивото. И този човек искаше яхтата да спре. Защо? За да му се притекат на помощ?

— Може да е по други причини — намеси се Шоу. — В машинното видях дупки от куршуми.

Камау кимна — това потвърждаваше наблюденията му.

„Дупки от куршуми“ — помисли си Дейвид. Дали пък не бяха обстрелвали яхтата при щурма на Сеута или край чумния шлеп? Не беше изключено…

В главата му се оформи план. Първо трябваше да запушат пробойната. Ако можеше да определи дали е нарочна, или случайна — това щеше да му подскаже кой е убиецът.

— Къде беше всеки от вас в този момент?

— Бях в камбуза, приготвях вечеря — отвърна Джейнъс.

— Аз бях в капитанската каюта — рече Камау. — Не съм проверявал как сме с горивото, но щом погледнах стрелката, веднага изключих двигателите.

— Аз бях… — почна Чанг. — Ъ-ъ, в тоалетната.

Шоу се покашля и изправи гръб.

— Аз пък се готвех да почукам на вашата врата и да настоя да ми предадеш доктор Уорнър. Настоявам и сега, особено в светлината на новите събития…

Дейвид се надяваше, че някой от учените може да е видял Камау и че той има алиби. Поне него трябваше да изключи от кръга на заподозрените. Начело на този списък бяха Шоу и Чанг — в този ред.

— Искам да ми предадете оръжието си.

— Нямам оръжие…

— Не говоря на вас, доктор Чанг. — Дейвид гледаше Камау и Шоу. И двамата не помръдваха.

— Дейвид, в Средиземно море има пирати — каза Камау. — Трябва да сме въоръжени…

— Това е заповед.

Камау кимна, погледна Шоу и подаде на Дейвид пистолета си.

— Тъй като на мен не можеш да ми нареждаш…

— Шоу, дай си оръжието или ще те застрелям още сега. — Дейвид отстъпи назад и вдигна пистолета.

Шоу изруга и замърмори недоволно, но му даде пистолета си. След това понечи да излезе.

— Всички ще останете тук. — Дейвид кимна на Камау. — Донеси ми снайперската пушка и автоматите.

Знаеше, че нито Камау, нито Шоу се нуждаят от оръжие, за да премахнат него или Кейт, но предпочиташе да се подсигури. В ръкопашен бой имаше по-големи шансове от тях. Ако се стигнеше до това.

 

 

Кейт напрягаше слух да разбере какво става горе. От време на време чуваше стъпки, но не и изстрели. Това бе добър знак. Колебаеше се дали да не излезе от спалнята, да намери сателитния телефон и да се свърже с „Приемственост“. Искаше да разбере колко време й остава, какво е положението. Чу, че външната врата — вратата към гостната — се отваря.

Понечи да повика Дейвид, но се подвоуми. Някой обикаляше из стаята и тършуваше вътре.

На вратата на банята се почука.

— Кой е?

— Дейвид.

Кейт отвори, обзета от облекчение.

— Какво стана?

— Губим гориво.

— Губим гориво?

— Някой е саботирал яхтата, или пробойната е от случаен изстрел. Аз съм за първата версия. — Той я изведе в гостната. Беше преобърнал всичко наопаки.

— Какво си търсил?

— Сейф. — Дейвид посочи сейфа на стената. Той беше затворен, но до него имаше друг, преносим, с циферблат и зейнала вратичка. Вътре имаше пистолети и пълнители на автомати. Дейвид го затвори и подаде ключа на Кейт.

— Сега само двамата с теб имаме оръжия. Само ние. Трябва да решим какво ще правим. Един от тези хора не е човекът, за когото се представя. Действията им оттук нататък ще покажат кой.