А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (55)

53.

Пред стените на Сеута

Северно Мароко

Дориан гледаше как гористата шир се носи под него. Отпред, през предното стъкло на вертолета, в нощта проблясваха ярки светлини, като среднощни фойерверки. Скоро щяха да се присъединят към битката и победата за пореден път щеше да е на тяхна страна.

Той си сложи шлема.

— Ударна група Делта, тук генерал Слоун, проверка на връзката.

Четирите вертолета отговориха на повикването му.

Слоун отново се загледа към отблясъците, но неусетно мислите му се преместиха другаде и вече се питаше какво ли е облякла сега Джоана.

Какво му ставаше? Той се сепна. Това привързаност ли беше? Не биваше да проявява слабост. Трябваше да се отърве от Джоана веднага щом се върне.

 

 

Първите куршуми се забиха в металното скеле точно когато Дейвид и Камау стигнаха приземното ниво.

Те опряха гръб в гръб и се огледаха, за да определят откъде идват изстрелите. Откриха огън и празните гилзи затропаха в краката им.

Имарийски пехотинци наизлязоха от казармите и заобиколиха кулата. Дейвид и Камау покосяваха вълна след вълна нападатели. Но те продължаваха да прииждат. Група имарийски войници заеха позиция в другия край на плаца и съсредоточиха огъня си върху Дейвид и Камау.

Дейвид започна да отстъпва към сградата от другата страна, надяваше се там да намери по-добро прикритие. Камау го последва.

Слушалката на Дейвид изпука.

— Ахил, тук Аякс. Свързах се с мирмидонците. Приближаваме се към вас.

— Прието, Аякс. Колкото по-скоро, толкова по-добре. — Изстреля още един откос и автоматът му изтрака на празно. Той смени пълнителя и продължи да стреля.

 

 

Три силни експлозии озариха нощното небе и се превърнаха в пламъци над водата. Дориан вече виждаше очертанията на базата Сеута.

— Какво беше това, по дяволите?

— Вероятно залп на ЕМ батарея от стената — отвърна пилотът.

— Вероятно не, идиот такъв. Нещо гори във водата. Кой стреля?

— Нападащите бербери? — подхвърли пилотът и сви рамене.

Дориан се замисли. Тези варвари — на коне. Биха ли обстрелвали приближаващ се шлеп? Едва ли. Нещо не беше наред.

— Ударна група Делта, задръжте на тази позиция, повтарям, прекратете атаката на Сеута.

Вертолетите продължиха да напредват предпазливо към горящата база и мистериозния пожар в морето.

Дориан сграбчи пилота за рамото.

— Свали ни долу. По-бързо.

Пилотът се подчини и вертолетът се спусна към дърветата под тях.

— Ударен отряд…

Водещият вертолет избухна и двата зад него мигом също се обгърнаха в пламъци. Един шрапнел попадна във вертолета на Дориан. Роторите избръмчаха на пресекулки, после възобновиха равномерния си ход. Кабината се изпълни с дим и Дориан усети горещия полъх на другите вертолети. Към тях полетяха клони, чу се удар и изведнъж Дориан изхвръкна от кабината и въздухът около него засвистя.

 

 

Дейвид изстреля последния пълнител и извади пистолета. Приближаваха се твърде бързо, за да може да им насмогне. Камау продължаваше да ги коси с автомата. Ала противникът сякаш нямаше свършване.

Пистолетът на Дейвид изщрака. Нямаше повече резервни пълнители. Камау застана пред него и продължи да стреля.

Дейвид включи радиостанцията.

— Аякс, тук Ахил. Троянците всеки миг ще превземат позицията ни.

Камау го блъсна и го събори на земята. Дейвид чуваше, че Аякс отвръща нещо в слушалката, ала не успя да долови смисъла. Сграбчи автомата на Камау и продължи да води стрелба от легнало положение, после се надигна на коляно. Колко ли патрона му оставаха?

Погледна към Камау. Едрият чернокож се гърчеше на земята. Дейвид се опита да го обърне, за да провери къде е улучен.

 

 

Кейт се мъчеше да стане от пода. Корабът се тресеше. Скърцането на изкривен метал бе непоносимо. Опипа раницата на гърба си, за да се убеди, че е там. Изпълзя при Мартин и го взе в скута си.

Нова тръпка премина по корпуса и този път тя политна в другата посока. Чанг, ученият, успя да я улови, преди да се удари в стената.

— Добре ли сте?

Включи се противопожарната система и зазвучаха корабните аларми.

Вратата се отвори и дотича Шоу.

— Хайде! Трябва да се доберем до спасителните лодки!

Те тръгнаха и той ги последва. Преди да излезе, огледа ужасено стаята и викна на Чанг:

— А изследванията?

— Зарежи! — отвърна Чанг.

Чанг и Шоу подхванаха Мартин и затичаха.

 

 

Този път куршумите изсвистяха отзад и Дейвид се завъртя, готов да открие стрелба, но това бяха Аякс и берберите. Те претичаха край него и се сблъскаха с имарийците.

Дейвид издърпа Камау до стената и го обърна. Нямаше кръв. Камау го погледна и поклати глава.

— Удариха ме в бронежилетката, Дейвид. Не можех да си поема въздух.

Аякс и командирът на берберите се върнаха приведени при тях.

— Каква е обстановката? — попита Дейвид.

— Имаме почти пълен контрол над цитаделата — отвърна Аякс. — Повечето се предават, само няколко групи упорстват.

— Елате с мен — каза Дейвид, помогна на Камау да се изправи и влязоха в казармите.

Отвън стрелбата утихваше. От време на време избухваше граната. Спряха при голяма врата и Дейвид почука и каза:

— Тук Ахил.

Вратата се отвори и зад нея се показа вождът на берберите. Носеше синя рокля и държеше пистолет. Махна им да влизат.

Майор Рукин лежеше овързан на пода. На устните на Дейвид затрептя студена усмивка. Майорът се напъваше да се освободи и от устата му се чуваха приглушени стонове.

Дейвид се обърна към вожда.

— Ще спазиш ли дадената дума?

— Ще я спазя, също както ти спази твоята. Никой от тези, които се предадат, няма да пострада. — Погледна към мястото на гърдите на Дейвид, където бе наредила да го изгорят. — Истинският вожд никога не предава обещанията, дадени на племето.

Дейвид се наведе над майора и махна лепенката от устата му.

— Глупак… — викна Рукин.

— Млък! — скастри го Дейвид. — Сеута е в наши ръце. Остава само да решим колко още имарийски войници ще загинат тази нощ. Ако се качиш в командния център заедно с вожда… — Дейвид млъкна и си остави няколко секунди да се позабавлява на изражението на майора. — Да, правилно, тя е вождът. И наистина ставаше дума за нейната дъщеря. Берберите открай време предпочитат жени за свои вождове. Понякога историята и културата могат да са много полезни. Дори по време на война. Ако отидеш с нея и наредиш на останалите си войници да се предадат, можеш да им спасиш живота. Ако не го направиш, уверявам те, хората й ще са по-доволни.

— Кой си ти? — попита дрезгаво Рукин.

— Няма значение — отвърна Дейвид.

Рукин се усмихна уморено.

— Хора като теб не печелят войни като тази. Този свят не е за добрите.