А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (21)

19.

Църквата „Света Мария Богородица“

Марбела, Испания

Кейт се събуди от трескаво тропане по клавиши.

Вдигна ръка да прогони съня от очите си и веднага си даде сметка колко е изтощена. Трескавото бягство от Орхидейната зона и спането на твърдата пейка бяха казали своето. За първи път, откакто Мартин я бе довел в Марбела, й липсваше тясното легло в спа центъра и тихият изолиран живот, който водеше там.

Седна и се огледа. В църквата бе тъмно, единствената светлина идваше от двете свещи на олтара и лаптопа, чийто екран озаряваше лицето на Мартин. Веднага щом я видя той затвори лаптопа, извади нещо от раницата и я погледна.

— Гладна ли си?

Кейт поклати глава. После огледа сумрачната църква за момчетата. Бяха се свили на съседната пейка и спяха спокойно. Тя отново погледна Мартин и каза:

— Искам да си довършим разговора.

На лицето му се изписа нещо като уплаха. Той извърна глава и извади нещо от раницата.

— Добре, но преди това ще ми трябва нещо. По-точно две неща. — Вдигна контейнер за кръв. — Искам да взема проба от теб.

— Мислиш, че по някакъв начин съм свързана с чумата?

Мартин кимна.

— Ако съм прав, ти си важна част от пъзела.

Кейт нямаше търпение да го попита защо, но се сети какво бе казал.

— А кое е второто нещо?

Мартин й подаде пластмасова тубичка.

— Искам да си пребоядисаш косата.

Кейт погледна протегнатата му ръка.

— Добре. Но първо ще ми кажеш кой ме търси. — Отвори контейнера за кръвна проба и Мартин й помогна да вземе кръв.

— Всички.

— Всички?

Мартин извърна поглед.

— Да. Орхидейният съюз, имарийците и всички издъхващи правителства.

— Какво? Защо?

— След взривовете в комплекса в Китай „Имари Интернешънъл“ направи официално изявление, че ти си осъществила атаката и си разпространила чумата, мутирал щам на грипен вирус, продукт на военните ти изследвания. Разполагат с видеоматериал, който, разбира се, е истински. Освен това потвърждава предишните обвинения на индонезийското правителство във връзка с участието ти в атаките в Джакарта, както и извършването на нелегални изследвания върху деца с аутизъм.

— Това е лъжа — заяви Кейт.

— Да, лъжа е, но медиите я повтарят, а една лъжа, повторена от медиите, се превръща в част от живота и следователно в истина. Трудно е да промениш мнението на хората. Когато чумата придоби глобален характер, хората взеха да се озъртат за някого, когото да обвинят. Ти бе най-подходящата кандидатура по множество причини. Беше най-добрата история.

— Най-добрата история?

— Ами помисли си. Жена, за която се предполага, че има психични отклонения, работи сама, създала е вирус, който плъзва из целия свят, и всичко това, за да задоволи налудничавите си цели. Не е чак толкова страшно, колкото алтернативите: организирана конспирация или още по-лошо — биологично явление, нещо, което може да се случи навсякъде и по всяко време. Те имат нужда от луд с оръжие, за който се смята, че е мъртъв. Или още по-добре — заловен и наказан. Светът е отчаяно място: ловенето и наказването на негодници сега се котира особено високо и дава надежда на хората, че може би ще преживеем всичко това.

— А истината? — попита Кейт и му подаде контейнера с кръвта.

Мартин го прибра в термоса и продължи:

— Мислиш ли, че някой ще повярва в нея? Че имарийците са изровили древно съоръжение, чиято възраст надхвърля десетки хиляди години, и глобалната епидемия е тръгнала от него? Това е истината, но тя е трудна за вярване. Повечето хора имат доста ограничено въображение.

Кейт се почеса по носа. Беше прекарала научната си кариера в изучаване на аутизма, в отчаяни опити да намери някакво решение. А сега се бе оказала обществен враг номер едно. Фантастично.

— Не ти казах, защото не исках да те безпокоя. А и без това нищо не може да се направи. Успях да уговоря прехвърлянето ти и осигуряването на надеждно място. Преди два дни приключих тази сделка.

— Сделка?

— Британците се съгласиха да те приемат. Ще се срещнем с екипа им до няколко часа.

Кейт извърна глава към спящите момчета.

— Момчетата идват с теб — каза Мартин.

И сякаш новината, че Мартин има план и че скоро ще са в безопасност, прогони по-голямата част от страха и напрежението й.

— Защо британците?

— Бих предпочел, разбира се, Австралия, но сме твърде далече. Англия е по-близо и там е също толкова безопасно. Континентална Европа най-вероятно ще падне в ръцете на „Имари“. Британците ще се държат до края. Правили са го и преди. Там ще си на сигурно.

— И какво още включва сделката?

Мартин се изправи и й подаде шишето с боя за коса.

— Хайде, време е за промяна.

— Обещал си им лекарство. Това си поискал в замяна на моята безопасност.

— Кейт, все някой трябва да открие това лекарство. Хайде. Нямаме време.