Даниъл Силва
Крадецът (65)

Благодарности

Този роман, както и предишните тринайсет книги от поредицата за Габриел Алон, никога нямаше да бъде написан без съдействието на Дейвид Бул, който наистина е един от най-добрите реставратори на произведения на изкуството в света. Всяка година Дейвид отделя много часове от ценното си време, за да ме съветва по технически въпроси, свързани с реставраторската работа, и да прегледа моя ръкопис за прецизността на термините. Познанията му по история на изкуството отстъпват единствено на удоволствието от компанията му и неговото приятелство обогати нашето семейство по всевъзможни начини.

Докато подготвях този ръкопис, разговарях с много израелски и американски разузнавачи и политици и сега им благодаря, без да споменавам имената им, както те биха предпочели. Изказвам също моите специални благодарности на брилянтния Патрик Матисен, който притежава очарователна галерия за творби на стари майстори в Мейсънс Ярд — много близо до тази на Джулиан Ишърууд. Единствената друга тяхна обща черта е порядъчността, която е в недостиг тези дни в Лондон или където и да е другаде по света.

Задължен съм на Т — международен инвеститор и бизнесмен с голям опит в Близкия изток, който ми разказа за дискретните помощници на диктаторите, които се разхождат със списъци с банкови сметки в джобовете си. Моят скъп приятел и дългогодишен личен редактор Луис Тоскано направи безброй подобрения в моя ръкопис, както и редакторката на изданието Кети Кросби. Очевидно е, че отговорността за всички грешки, които може да се срещнат евентуално в завършената книга, е моя, а не тяхна.

Работейки по този роман, прегледах стотици книги, вестници, списания и уебсайтове — прекалено много, за да ги изброявам тук. Ще проявя небрежност обаче, ако не спомена изключителните академични изследвания на Андрю Греъм-Диксън, Хелън Лангдън, Едуард Долник, Питър Уотсън, Патрик Сийл, Томас Фридман, Франсин Проуз, Джонатан Хар, Саймън Хаупт и Фуад Аджами. Също така почтително благодаря на репортерите и фотожурналистите, които се осмелиха да посетят Сирия в това време на война и унищожение. Те красноречиво ни напомнят защо светът все още се нуждае от качествена журналистика.

Семейството ми е благословено с много приятели, които през изминалата година изпълниха живота ни с любов и смях, дори в най-критичните творчески моменти, особено Бетси и Андрю Лек, Андреа и Тим Колинс, Енола и Стивън Картър, Стейси и Хенри Уинклър, Мирела и Дани Левинас, Елза Уолш и Боб Удуърд, Джейн и Бърт Бакърак, Нанси Дюбюк и Майкъл Къзълбаш, Джой и Джим Зорн, Карин и Джеф Закър, Елиът Ейбрамс и Фред Займън.

Сърдечни благодарности на Майкъл Гендлър и Линда Рапапорт за цялата им подкрепа и мъдри съвети. Благодаря и на забележителния екип от професионалисти в издателство „Харпър Колинс“, особено на Джонатан Бърнам, Брайън Мъри, Майкъл Морисън, Дженифър Барт, Джош Маруел, Тина Андреадис, Леели Коен, Лия Василевски, Марк Фъргюсън, Кати Шнайдер, Бренда Сийгъл, Каролин Бодкин, Дъг Джоунс, Карън Джиенконски, Дейвид Уотсън, Шон Никълс, Ейми Бейкър, Мери Сасо, Дейвид Коръл, Лия Карлсън-Станишич и Арчи Фъргюсън.

И накрая бих искал да изразя дълбоката си признателност и любов към моите деца Николас и Лили и към съпругата ми Джейми Гандъл, която ме изслушваше търпеливо, докато разработвах моя сюжет, а след това умело редактира ръкописа ми. Без нейното търпение и внимание към детайла романът „Крадецът“ нямаше да бъде завършен в срок. Дългът ми към нея е неизмерим, както и любовта ми.