Никълъс Спаркс
Изборът (3)

2.

Габи не беше сигурна с какви чувства се връща след посещението у съседа. Затвори и се облегна на вратата да се опомни.

„По-добре да не бях ходила — помисли си. — Бездруго не постигнах нищо. Той не само не се извини, ами отрече кучето му да е отговорно за случилото се.“ Все пак тя се отдръпна от вратата с усмивка. Поне предприе нещо. Изрази възмущението си и му показа как вижда разрешението на проблема. Обикновено не отстояваше толкова решително мнението си. Не изискваше обяснение от Кевин защо плановете му за общото им бъдеще се простират едва до следващия уикенд. Не разкриваше пред доктор Мелтън как се чувства, когато я докосва. Не се опълчваше и на майка си, която винаги я напътстваше как да се усъвършенства.

Видя Моли, заспала в ъгъла, и усмивката й се стопи. Осъзна, че крайният резултат не се е променил и вероятно бе редно да се постарае повече да го убеди, че е длъжен да й помогне. Припомни си вечерта и се смути. Говореше несвързано, вярно, но след като я събориха, не успя да се съсредоточи и овладее. Тревогата надделя и пороят от думи се изля неусетно. Какво ли би казала майка й? Несъмнено доста. Обичаше майка си, но тя бе от жените, които никога не губят самообладание. Това влудяваше Габи. Като тийнейджърка неведнъж й се приискваше да я хване за раменете и да я раздруса, за да изтръгне спонтанна реакция. Не би съумяла, разбира се. Майка й би се оставила в ръцете й, после би пригладила коса с вбесяваща забележка от рода: „Е, Габриел, след като изля яда си, ще обсъдим ли проблема като дами?“.

Дами. Габи не понасяше тази дума. Чуеше ли я от устата на майка си, веднага я обземаше объркване, сякаш й предстои дълъг път, неочертан на никаква карта.

Майка й, разбира се, не би могла да се промени. До мозъка на костите си тя олицетворяваше баналната представа за южнячката: отраснала в рокли с воланчета, участвала в елитарния Коледен бал, провеждан ежегодно в Савана — една от най-прочутите церемонии за дебютантки в страната. В Университета на Джорджия била ковчежник на колежанското общество — друга семейна традиция. Още тогава обаче очевидно смятала, че академичната работа е далеч по-маловажна, отколкото да придобие степента „госпожа“ — според нея единственият правилен професионален избор за дама от Юга. Излишно е да се споменава, че от „господина“ се изисквало да е достоен за честта на фамилията. Тоест — богат.

Омъжила се за преуспял строителен предприемач — дванайсет години по-възрастен от нея. Макар да не бил състоятелен колкото други, той все пак бил достатъчно заможен. Навремето Габи разглеждаше сватбените снимки на родителите си, застанали пред църквата, и се питаше как изобщо са се влюбили. Двамата бяха толкова различни! Майка й обичаше да хапва фазани в кънтри клуба, баща й предпочиташе бисквитите и печеното със сос в местната закусвалня. Майка й не отиваше без грим дори до пощенската кутия, баща й носеше джинси и косата му винаги изглеждаше чорлава. Те обаче наистина се обичаха. Като малка сутрин често ги виждаше нежно прегърнати и нито веднъж не ги бе чула да се карат. Не спяха в отделни легла както родителите на повечето й приятели, които понякога й изглеждаха по-скоро като делови партньори, отколкото като влюбени. И досега ги заварваше сгушени на дивана, когато им гостуваше. Приятелите й повдигаха учудено вежди, а тя поклащаше глава и им обясняваше, че незнайно защо, двамата явно си подхождат съвършено.

За разочарование на майка си Габи — за разлика от трите си медноруси сестри — приличаше повече на баща си. От дете предпочиташе гащеризоните пред роклите, обожаваше да се катери по дървета и часове наред да си играе навън. От време на време придружаваше баща си по строежите и му подражаваше: проверяваше рамките на току-що поставените прозорци или надничаше в сандъците, доставени от железарията. Баща й я научи да поставя стръв на кукичка и да лови риба. Обичаше да се возят заедно в несменяемия му стар раздрънкан пикап с повредено радио. След работа двамата вкарваха кошове или просто си подхвърляха топка, а майка й ги наблюдаваше през кухненския прозорец с разочаровано и объркано изражение. Нерядко Габи забелязваше и сестрите си, застанали до нея със зяпнала уста.

Обичаше да разказва на приятелите си колко волно е било детството й, ала в крайна сметка бе принудена да усвои светогледа и на двамата си родители, главно защото майка й владееше до съвършенство изкуството да манипулира децата си. Когато поотрасна, Габи започна да се съобразява повече с мнението й как да се облича и как да се държи като истинска дама, само и само да не изпитва чувство за вина. От всички оръжия в арсенала на майка й чувството за вина бе най-въздействащото и ловко използваното. Повдигнати вежди тук, подхвърлена забележка там и Габи неочаквано се оказа записана на уроци по етикеция и танци. Учеше се усърдно да свири на пиано и по примера на майка й я въведоха официално в обществото на Коледния бал в Савана. Онази нощ майка й несъмнено се гордееше с нея — четеше се по лицето й — ала същевременно Габи вече бе готова да вземе решения, някои от които тя не би одобрила. Искаше, разбира се, някой ден да се омъжи и да има деца, но искаше и да има професия като баща си. Влечеше я медицината.

О, щом разбра, майка й каза точно каквото се полага. Поне отначало. После подхвана офанзивата с коварното втълпяване на чувство за вина. В колежа Габи вземаше с отличие изпит след изпит, а майка й сбърчваше чело и се питаше гласно как е възможно да бъдеш лекар и съпруга на пълен щат.

— Щом работата е по-важна за теб от семейството, стани лекар, разбира се — отбелязваше в заключение.

Габи се опита да окаже съпротива, но в крайна сметка старите навици надделяха и тя избра кариера на помощник-лекар. Причините звучаха убедително — пак щеше да преглежда пациенти, но работното й време щеше да е относително стабилно и да не дава дежурства на повикване — далеч по-поносим график с оглед на бъдещото й семейство. Все пак понякога я глождеше мисълта, че майка й е посяла семената на идеята.

Не би отрекла обаче, че семейството е важно за нея. Такъв е резултатът да си отгледан от щастливи родители. Вярваш, че приказката се сбъдва, и нещо повече — че ти е отредено да я изживееш. Засега обаче не вървеше по предначертания път. С Кевин излизаха отдавна — достатъчно да се влюбят, да преживеят обичайните разриви и дори да обсъждат бъдещето. Бе решила, че иска да сподели живота си с него, и сега се намръщи, спомнила си скорошния им спор.

Сякаш доловила безпокойството й, Моли се изправи тежко на крака и се заклатушка към нея. Близна я по ръката, а Габи я погали, заравяйки пръсти в козината й.

— Стресът ли е причината? — почуди се гласно тя.

Прииска й се да живее като Моли — по-просто, без грижи и отговорности.

Моли не отговори. Нямаше нужда. Габи знаеше, че напрежението й идва в повече. Усещаше го в изопнатите си рамене, когато плащаше сметките или доктор Мелтън я оглеждаше похотливо. Или когато Кевин се преструваше, че не разбира какво е очаквала, съгласявайки се да се премести по-близо до него. Не й помагаше фактът, че освен Кевин тук няма приятели. Не познаваше почти никого извън клиниката. Честно казано, откакто се нанесе в къщата, за пръв път разговаряше с някого. Хвърляйки поглед назад, се запита дали не е трябвало да бъде по-снизходителна. Жегна я угризение от острия й тон, защото съседът всъщност изглеждаше доста дружелюбен. Помогна й да стане и жестът му й се стори почти приятелски. А щом забърбори, прояви разбиране и не я прекъсна нито веднъж.

Забележително наистина. Колкото и налудничаво да бе прозвучала тирадата й, той не се подразни и не й се тросна, както би постъпил Кевин. Поруменя при спомена колко нежно я вдигна на крака. А когато й подаде салфетката, погледът му красноречиво подсказваше, че я намира за привлекателна. Позабравено усещане. Липсваше й, макар да не би го признала. Удивително, колко окрилен се чувства човек след освежителен сблъсък.

Влезе в спалнята и облече удобни къси панталони и мека износена риза още от първата й година в колежа. Моли тръгна след нея и Габи осъзна какво иска. Посочи вратата.

— Да излезем ли? — попита.

Моли се запъти към нея, махайки с опашка. Габи я наблюдаваше внимателно. Наистина изглеждаше бременна, но вероятно съседът имаше право. Реши да я заведе на ветеринар, за да е сигурна. А и нямаше представа как да се грижи за бременно куче. Дали Моли се нуждае от повече витамини? В този ред на мисли се сети, че се зарече да заживее по-здравословно. Да се храни по-добре, да спортува, да спи редовно, да прави упражнения. Обеща си да започне, щом се нанесе в новата къща. Е, досега решимостта й оставаше само на думи. Утре обаче непременно щеше да потича за здраве, после да си направи салата и за обяд, и за вечеря. И понеже се чувстваше готова за сериозни житейски промени, щеше да попита Кевин без заобикалки какви са плановете му за бъдещето им.

След миг обаче се разколеба. Да се изправиш срещу съседа е едно. Не беше сигурна как ще приеме последствията, ако отговорът на Кевин не й хареса. Ако няма планове? Наистина ли би зарязала първата си работа само след два месеца? Ще продаде ли къщата? Докъде е готова да стигне?

Не беше сигурна в нищо, с изключение на нежеланието да изгуби Кевин. Да заживее по-здравословно обаче — за това определено нямаше пречки. Стъпка по стъпка, нали? Взела решение, тя излезе на задната веранда. Моли се спусна по стълбите и тръгна към далечния край на двора. Въздухът още бе топъл, ала подухваше лек ветрец. Звездите осейваха небето в странен порядък. Габи различаваше само Голямата мечка, но се зарече утре, веднага след обяда, да си купи книга за астрономията. За ден-два щеше да разучи основните положения, а после да покани Кевин да прекарат романтична вечер край брега. Ще посочи към небето и ще подхвърли интересен астрономически факт. Затвори очи, представяйки си сцената, и вирна брадичка. От утре ще бъде нов човек. По-добър човек. И ще реши как да помогне на Моли. Дори да се наложи да умолява, ще намери дом за кученцата й.

Първо обаче ще я заведе на ветеринар.