Никълъс Спаркс
Изборът (15)

14.

В понеделник и двамата отидоха на работа, ала през следващите два дни прекарваха всяка свободна минута заедно. Любиха се в понеделник сутринта преди работа, обядваха в малко кафене в Морхед, а вечерта изведоха кучетата на разходка по брега край Форт Мейкън. Вървяха ръка за ръка, а Моби и Моли подтичваха пред тях като стари приятели, свикнали с различията си. Моби се спускаше след гларусите и чайките, а Моли продължаваше неотклонно напред, сякаш не иска да участва в детинското му забавление. След известно време Моби осъзнаваше, че се е отдалечил, и се връщаше при нея. После пак го засърбяваха лапите и всичко се повтаряше отново.

— Приличат малко на нас — отбеляза Габи. — Единият винаги търси приключения, а другият е по-сдържан.

— Кой съм аз?

Тя се засмя и облегна глава върху рамото му. Той спря и я прегърна, удивен и ужасен от силата на чувствата си. Габи вдигна лице да го целуне и страховете му се разсеяха, сменени от усещане за пълнота. Почуди се дали всички изпитват любовта по този начин.

После се отбиха в бакалницата. Понеже не бяха много гладни, Травис избра продукти за салата с пилешко. В кухнята той изпече месото, а Габи изми салатата. След вечеря се сгушиха на канапето и тя му разказа повече за семейството си. Той изпита смесица от съчувствие към Габи и гняв към майка й, задето не разбира каква невероятна жена е станала дъщеря й. Същата нощ лежаха прегърнати дълго след полунощ.

 

 

Във вторник сутринта Травис бе до нея точно когато се разбуди. Тя го погледна с едно око.

— Време ли е за ставане?

— Така изглежда — промърмори той и след момент продължи: — Знаеш ли какво звучи добре? Горещо кафе и канелена кифличка.

— Ммм… Жалко, че нямаме време. В осем трябва да съм в клиниката. Не биваше да ме държиш будна до среднощ.

— Затвори очи, пожелай си го много силно и току-виж желанието ти се сбъднало.

Твърде изморена да спори, тя го послуша, закопняла за още няколко минути в леглото.

— Ето! — чу го да казва.

— Какво? — промърмори тя.

— Кафето. И кифличката.

— Не ме дразни. Умирам от глад.

— Тук са. Само се обърни.

Габи се понадигна и видя две димящи чаши кафе и апетитна кифличка с канела върху нощната масичка.

— Кога… как успя?

— Събудих се рано и отскочих до града — усмихна се той.

Тя взе двете чаши с кафе и му подаде едната.

— Иска ми се да те целуна, но кафето мирише много примамливо, така че ще отложа целувката.

— Под душа ли ще ме целунеш?

— Винаги има уловка, нали?

— Бъди мила. Донесох ти закуска в леглото.

— Знам — намигна му тя. — И смятам да й се насладя.

 

 

Във вторник вечерта Габи изглеждаше необичайно мълчалива. С надеждата да отложи неизбежния разговор Травис й предложи да се разходят с лодката и да се полюбуват на залеза над водата.

След час седнаха отново на верандата, а Моли и Моби легнаха в краката им. Травис се предаде и попита:

— Какво следва от тук нататък?

Габи завъртя чашата си с вода.

— Не знам — отвърна тихо.

— Искаш ли да говоря с него?

— Не е толкова просто — поклати глава тя. — Цял ден се опитвам да реша как да постъпя. Още не знам какво да направя и какво да му кажа.

— Ще му кажеш за нас, нали?

— Не знам. Наистина не знам. — Тя се обърна просълзена към Травис. — Не ми се сърди. Моля те. Повярвай ми, разбирам как се чувстваш, защото и аз се чувствам така. През последните дни с теб се чувствах толкова… жива, красива, умна и желана. Неспособна съм да го опиша с думи. Колкото и пламенна да е връзката ни обаче, с теб не сме в еднакво положение. Ти не си изправен пред избор. За теб е лесно — обичаме се, значи трябва да бъдем заедно. Ала аз държа и на Кевин.

— Ами всичко, което ми разказа? — попита Травис, стараейки се да не издава уплахата си.

— Той не е съвършен, Травис. Знам го. И в момента отношенията ни не са безоблачни. Мисля обаче, че и аз нося вина. Не разбираш ли? С него имам очаквания, а с теб нямам. Какво ще се получи, ако обърнем уравнението? Ако очаквам ти да ми предложиш брак, а от него не очаквам нищо и просто се наслаждавам на мига? Тогава щях да тая разочарование към теб.

— Не говори така.

— Вярно е, нали? — Тя се усмихна измъчено. — Цял ден си го мисля, колкото и болезнено да звучи. Обичам те, Травис, наистина. Ако смятах случилото се помежду ни за мимолетен флирт, вече щях да съм го загърбила и отново да си представям бъдещето с Кевин. Е, няма да е толкова лесно. Трябва да избера. С Кевин знам какво да очаквам. Или поне мислех, че знам, преди ти да се появиш. Сега обаче… — Габи замълча. Вятърът развя леко косите й и тя обгърна коленете си с длани. — Познаваме се едва от няколко дни. Преди малко се питах колко ли жени си разхождал с лодката. Не защото ревнувам, а защото се чудя какво е сложило край на връзката ти с тях. Дали в бъдеще ще изпитваш към мен същото както сега, или не? Каквато и близост да съществува между нас, всъщност не се познаваме. Или поне аз не те познавам. Знам само, че се влюбих в теб, и никога не съм се чувствала по-уплашена.

Травис замълча, обмисляйки думите й, преди да отговори.

— Имаш право — призна. — Изправени сме пред различен избор. Грешиш обаче, ако мислиш, че те възприемам като мимолетно увлечение. В началото може би, но… — Той улови ръката й. — Времето с теб ми показа какво ми е липсвало. Колкото по-дълго съм с теб, толкова по-ясно си представям, че е възможно да останем завинаги заедно. Никога не съм изпитвал такива чувства и не съм сигурен дали това ще се повтори. Не съм се влюбвал никога досега. Не съм се влюбвал истински и ще сглупя, ако ти позволя да си отидеш без борба. — Той прокара изморено ръка през косата си. — Не знам какво друго да ти кажа, освен че си представям да изживея живота си с теб. Знам, че звучи налудничаво. Знам, че почти не се познаваме и признанието ми граничи с безумие, но не съм бил по-сигурен в нищо. Ако ми дадеш възможност — ако дадеш възможност на двама ни — до края на дните си ще ти доказвам, че си взела правилното решение. Обичам те, Габи. Не само защото си такава, каквато си, а и заради начина, по който ме караш да предвкусвам бъдещето ни.

Мълчаха дълго. Габи чуваше щурците. В ума й цареше бъркотия — искаше й се да избяга, искаше й се да остане завинаги. Противоречивите й пориви отразяваха сложния възел, в който се бе заплела.

— Харесваш ми, Травис — каза сериозно тя и продължи бързо, осъзнала как са прозвучали думите й: — И те обичам, разбира се, но се надявам вече да го знаеш. Имах предвид, че харесвам как ми говориш. Харесва ми, че когато ми говориш, разбирам, че си искрен. Харесва ми, че разбирам кога се шегуваш и кога си сериозен. Това е едно от най-приятните ти качества. — Тя го потупа по коляното. — Ще направиш ли нещо за мен?

— Разбира се — кимна той.

— Каквото пожелая?

Той се поколеба.

— Да… предполагам.

— Ще се любиш ли с мен? Без да си мислиш, че може да е за последно?

— Това са две неща?

Тя не отговори. Протегна му ръка. Тръгна към спалнята и по устните й заигра усмивка, защото най-сетне бе разбрала какво трябва да направи.