Никълъс Спаркс
Изборът (14)

13.

Слънцето обжарваше безмилостно земята, а от маркуча струеше леденостудена вода. Травис едва удържаше Моби. Късата каишка не му помагаше много. Моби мразеше да го къпят, макар да обичаше да гони топки за тенис, хвърлени в океана. Пореше ожесточено вълните и без никакво колебания потапяше глава под водата, за да захапе убягващото му кълбо. Забележеше ли обаче Травис да отваря чекмеджето, където държеше каишката му, Моби се запиляваше из квартала и се връщаше дълго след залез-слънце.

Свикнал с номерата му, Травис криеше каишката до последния момент, издебваше сгоден случай и я закопчаваше за нашийника му. И този път както обикновено Моби го изгледа обвинително: „Защо ми го причиняваш?“. Травис обаче поклати глава.

— Не съм виновен. Не аз те овалях в умряла риба, нали?

Моби обожаваше да се въргаля в умрели риби — колкото по-смрадливи, толкова по-добре. Докато Травис паркираше мотоциклета в гаража, той дотича с изплезен език и гордо изражение. Травис се усмихна, ала усмивката му се стопи тутакси, щом долови вонята и забеляза противната гнилоч по козината му. Потупа го предпазливо по главата, вмъкна се в къщата да си сложи къси панталони и пъхна каишката в джоба.

Сега, вързан за парапета, Моби подскачаше наляво-надясно, за да избегне водната струя.

— Няма да те заболи, глупчо! — упрекна го Травис.

Поливаше го от пет минути. Обичаше животните, но не искаше да го сапунисва, преди да изплакне… остатъците. Гнусеше се от месото на полуразложена риба.

Моби изскимтя и продължи да подскача, опъвайки каишката. Когато най-сетне прецени, че е готов, Травис остави маркуча и изсипа една трета от флакона върху гърба му. Търка го няколко минути с шампоана, изплакна го и се намръщи. Повториха още два пъти процедурата. Моби посърна съвсем. Впи очи в Травис със скръбно изражение: „Не разбираш ли, че се овалях в рибата, за да те зарадвам?“.

Щом прецени, че резултатът е задоволителен, Травис премести Моби в другия край на верандата и пак го завърза за парапета. Знаеше, че ако го пусне на свобода веднага след банята, Моби ще се върне на местопрестъплението възможно най-бързо. Единствената му надежда бе да го държи в плен, докато забрави за рибата. Моби се отърси от водата, изсумтя, осъзнал, че е в безизходно положение, и легна върху верандата.

После Травис окоси моравата. За разлика от повечето си съседи той не караше електрическата косачка, а я буташе. Отнемаше му повече време, но полезното упражнение го успокояваше. Докато се движеше напред-назад, поглеждаше замислено към къщата на Габи.

Видя я да излиза от гаража и да скача в колата. Дори да го забеляза, не му обърна внимание. Потегли на заден ход и свърна по шосето към града. Не беше срещал жена като нея.

Не разбираше как да тълкува поканата й за вечеря. Откакто се разделиха, се опитваше да разгадае подбудите й. Най-вероятно настойчивостта му бе сломила съпротивата й. Честно казано, подготвяше почвата от самото начало, ала сега му се прииска да е действал по-деликатно. Щеше да се чувства по-добре, ако не го глождеше съмнение, че се е проявил като изнудвач.

Обикновено не си задаваше такива въпроси. Не помнеше обаче кога за последно се е забавлявал толкова. С Габи се смееше повече, отколкото с Моника, Джолин, Сара и всички останали. Когато започна да излиза с момичета, баща му го посъветва единствено да си намери жена с чувство за хумор. Най-после разбра защо цени толкова високо това качество. Разговорът беше поезията, а смехът — музиката, благодарение на която времето, прекарано заедно с някого, винаги изглежда неповторимо.

След като окоси моравата, Травис повлече косачката обратно към гаража. Габи още я нямаше. Моли излезе през открехнатата врата на гаража й, обиколи двора и се прибра.

Травис отиде в кухнята, пресуши чаша студен чай и мислите му пак се насочиха към приятеля на Габи. Запита се дали го познава. Струваше му се странно, че тя отбягва темата и дълго се въздържаше дори да спомене името му. При други обстоятелства би го обяснил с чувство за вина, но тя отклоняваше въпросите му от самото начало. Почуди се що за човек е Кевин и защо Габи се е влюбила в него. Представяше си го ту като атлетичен мъж, ту като ерудит или нещо по средата. Въображаемите образи обаче не му изглеждаха правдоподобни.

Видя колко е часът и реши да закара лодката в пристанището, преди да се изкъпе и подготви за вечерята. Взе ключовете, излезе на задната веранда, развърза Моби и му посочи моторницата.

— Качвай се!

Моби се спусна по стълбите и скочи на палубата, размахал енергично опашка. След минута пореха водата на залива, оставяйки бяла диря, сочеща правилната посока. Когато минаваха край къщата на Габи, Травис погледна крадешком към прозорците й, замислен отново за предстоящата среща и как ще се развие. Осъзна, че за пръв път, откакто излиза с жени, се тревожи да не допусне грешка.

 

 

Габи стигна бързо до супермаркета и спря на паркинга, пълен с автомобили както винаги в неделя. Намери свободно място в най-отдалечения край и се упрекна, че е дошла с колата. Взе чантата си, провеси я през рамо и слезе от колата. Взе количка и влезе в магазина.

Пътьом забеляза, че Травис коси моравата, но не го поздрави с надеждата да си вдъхне увереност, че владее положението. Приятният й подреден свят бе излязъл от релсите и отчаяно се нуждаеше от време да си възвърне спокойствието.

Тръгна между щандовете и избра пресен грах и салата. Взе бързо кутия спагети и крутони и се насочи към дъното на магазина.

Спомнила си, че Травис обича пилешко, сложи пакет пилешки гърди в количката. Помисли си, че бутилка шардоне ще им подхожда чудесно. Не беше сигурна дали Травис обича вино, но идеята й се стори добра. Огледа оскъдния избор, търсейки позната марка. Посегна към вино от Напа Вали, но в крайна сметка избра австралийско, защото й прозвуча по-екзотично.

Опашките пред касите бяха дълги и се движеха бавно, но тя най-сетне се върна до колата. Зърна отражението си в огледалото за задно виждане и застина, питайки се как ли изглежда в очите на Травис.

Не помнеше откога не я е целувал друг, освен Кевин. Колкото и да се стараеше да забрави дребния „инцидент“, той се връщаше натрапчиво в мислите й като забранена тайна.

Травис я привличаше, не можеше да го отрече. Не само защото бе красив и я караше да се чувства желана. Харесваше заразителната му вродена жизнерадост. Животът му се различаваше коренно от нейния, ала говореха на общ език и макар да се познаваха отскоро, ги свързваше необичайна близост. Не беше срещала мъж като него. Повечето й познати и всичките й колеги от университета живееха, сякаш отмятат постижения в списък. Учи усърдно, намери си работа, ожени се, купи си къща, създай деца. Осъзна, че допреди два дни и тя е следвала същото русло. Сравнен с решенията, които Травис бе вземал, и с местата, където бе пътувал, нейният живот изглеждаше толкова… банален.

Би ли го променила обаче? Съмняваше се. Опитът я бе изваял такава, каквато е, както и него — такъв, какъвто е. Не съжаляваше за миналото. Разбираше обаче, че не това е важният въпрос. Включи двигателя с пълното съзнание, че е изправена пред избор — накъде да поеме сега.

Никога не е късно да промениш живота си. Мисълта я плашеше и същевременно я изпълваше с вълнение. След няколко минути се насочи към Морхед с чувството, че й се предоставя възможност да обърне нова страница.

 

 

Когато пристигна вкъщи, забеляза Моли да лежи сред тревата, наострила уши и размахала опашка. Тръгна към Габи, когато отвори задната врата, и я близна за поздрав.

— Изглеждаш ми съвсем здрава. Как са бебчетата ти?

Моли сякаш я разбра и изприпка към гаража.

Габи взе пликовете и ги занесе в кухнята. Подреди продуктите върху плота. Забави се повече, отколкото предполагаше, но имаше време поне да започне. Сложи тенджера с вода върху котлона за спагетите. Докато заври водата, наряза доматите и краставиците за салатата. Накъса марулята и смеси съставките с настъргано сирене и маслините, които Травис бе донесъл за пикника.

Пусна спагетите във водата с щипка сол, разопакова пилето и го сотира със зехтин. Добави черен пипер и други подправки, но в крайна сметка не се получи нищо ефектно — месото си остана скучно месо и толкова. Сви рамене, включи фурната, заля гърдите с бульон и ги сложи да се пекат. Прецеди спагетите и ги прибра в купа в хладилника. По-късно щеше да добави соса.

Отиде в спалнята, извади дрехи от гардероба и взе душ. Топлата вода й подейства като балсам. Избръсна си краката, стараейки се да не бърза, за да не се пореже; изми си косата и я подсуши.

Върху леглото лежаха нови джинси и блуза с мъниста и дълбоко деколте. Бе избрала грижливо дрехите, за да не изглежда нито твърде официално, нито прекалено небрежно. Облече се, обу нови сандали и си сложи дълги обеци. Застана пред огледалото, обърна се наляво и надясно и остана доволна.

Подреди няколко свещи из къщата. Тъкмо оставяше последната върху масата, когато Травис почука. Тя се изправи, пое си дъх, за да се успокои, и отвори вратата.

Моли бе посрещнала Травис и той я галеше между ушите. Впери очи в Габи и не успя да ги откъсне. Не успя и да проговори. Взираше се безмълвно в нея, мъчейки се да усмири обзелите го чувства.

Тя се усмихна, забелязала очевидното му смущение.

— Влизай — подкани го. — Всичко е готово.

Травис я последва вътре, налагайки си с усилие на волята да не я изпива с поглед.

— Канех се да отворя бутилка вино. Искаш ли чаша? — попита го тя.

— Да, моля.

Тя взе бутилката и тирбушона. Травис протегна ръка.

— Дай на мен.

— Добре. Често натрошавам корка, а мразя в чашата ми да плуват парчета.

Габи извади две чаши и ги остави върху плота. Травис забеляза етикета на бутилката и се престори на по-заинтригуван, отколкото беше, за да поуспокои изопнатите си нерви.

— Австралийско вино? Добро ли е?

— Не знам.

— Значи ще е ново и за двамата.

Той напълни чашите и й подаде нейната, опитвайки се да разгадае изражението й.

— Не бях сигурна какво предпочиташ за вечеря, но си спомних, че обичаш пиле. Предупреждавам те обаче, че не съм добър кулинар.

— Каквото и да си приготвила, ще ми хареса. Не съм придирчив.

— Стига да не е екстравагантно?

— Разбира се.

— Гладен ли си? — усмихна се тя. — Трябват ми само няколко минути да претопля…

— Всъщност — прекъсна я той, облегнат на плота, — бих искал първо да се насладя на виното.

Тя кимна и в настъпилата тишина се почуди какво да му предложи.

— Да седнем ли отвън?

— Разбира се.

Настаниха се на люлеещите се столове до вратата. Габи отпи от виното с надеждата да я успокои.

— Харесва ми гледката ти. — Травис се залюля бързо напред-назад. — Напомня ми за моята.

Габи се засмя, обзета от облекчение.

— За съжаление не съм се научила да й се наслаждавам както теб.

— Малцина го умеят. В наши дни съзерцанието е загиващо изкуство. Дори в Юга. Да наблюдаваш движението на водата е като да вдъхваш ухание на рози.

— Навярно е характерно за малкия град — замисли се тя.

Травис я погледна.

— Кажи ми честно, харесва ли ти животът в Бофърт? — попита я с искрен интерес.

— Има добри страни.

— Съседите са страхотни.

— Познавам само един.

— И?

— Има склонност да задава подмолни въпроси.

Травис се усмихна широко. Умението й да се включва в играта му допадаше.

— Но да, харесва ми тук — продължи тя. — Харесва ми, че до всякъде се стига за няколко минути. Красиво е и свиквам с по-бавното темпо на живот.

— Човек ще си помисли, че Савана е космополитна като Ню Йорк или Париж.

— Не е. Но в сравнение с Бофърт определено е по-близо до Ню Йорк. Бил ли си там?

— Една нощ прекарах цяла седмица там.

— Ха-ха. Поне подбирай неизтъркани шеги.

— Изисква усилие.

— А работата те отблъсква?

— Не си ли личи? — Той се облегна назад — олицетворение на безгрижието. — Кажи ми истината обаче. Мислиш ли, че ще се върнеш някога в Савана?

Тя отпи от виното, преди да отговори.

— Не мисля. Не ме разбирай погрешно. Савана е един от най-красивите градове на юг. Навсякъде има страхотни площади и паркове с прекрасни къщи наоколо. Като малка си представях, че живея в някоя от тях.

Травис мълчеше. Габи сви рамене и продължи:

— Когато пораснах, осъзнах, че това е мечта на мама, а не моя. Помня как подтикваше татко да предложи цена, когато обявяваха някоя за продан. Татко печелеше достатъчно, но не можеше да си позволи толкова внушително имение. Предполагам, че в крайна сметка разочарованието му ми е повлияло. Както и да е… вероятно просто съм жадувала за нещо по-различно. Което ме доведе, разбира се, до медицинския колеж и Кевин. И дотук.

В далечината Моби залая оглушително. Чуха дращене на нокти по дървесна кора. Травис погледна към стария дъб до живия плет. По ствола му чевръсто се стрелна катерица. Не виждаше Моби, но предположи, че продължава да обикаля около дървото с надеждата дребното същество да залитне и да полети надолу. Забеляза, че Габи е проследила погледа му, и посочи с чашата.

— Моби обича да гони катерици. Така осмисля живота си.

— Като повечето кучета.

— А Моли?

— Не. Собственичката й я контролира по-изкъсо. Изкорени проблема от самото начало.

— Разбирам — кимна Травис с престорена сериозност.

Слънцето се снишаваше над водата, готвейки се за величествения си заник. След час лъчите му щяха да позлатят залива, но сега го оцветяваха в причудливи и загадъчни кафеникави оттенъци. Над кипарисите край брега Травис забеляза орел рибар да се рее в топлото въздушно течение. Малка рибарска лодка изпърпори наблизо. Възрастният капитан им махна и Травис отговори на поздрава. После отпи отново от виното и погледна към Габи.

— Любопитен съм дали си представяш да останеш в Бофърт.

Габи се замисли, доловила, че във въпроса е вложено повече, отколкото изглежда.

— Зависи — отвърна най-сетне. — Животът тук не е особено вълнуващ. От друга страна, не е лошо място да отгледаш децата си.

— А това е важно за теб?

Тя се обърна към него. В очите й проблеснаха предизвикателни искрици.

— Има ли по-важно нещо?

— Не — съгласи се с равен глас той. — Няма. Аз съм живо доказателство за правотата на този възглед. В Бофърт не обсъждат Суперкупата, а бейзболните мачове от Малката лига. Предпочитам да отгледам децата си на място, където ще познават само своя малък свят. Като дете смятах Бофърт за най-скучния град на земята. Хвърляйки поглед назад обаче, осъзнавам, че така съм оценявал по-дълбоко всичко вълнуващо. Не бях преситен както децата от големите градове. — Той замълча. — Всяка събота сутрин ходех на риболов с татко. Няма по-непохватен рибар от него, но за мен беше истинско приключение. Сега разбирам, че за татко това е било възможност да прекарва повече време с мен, и съм му благодарен. Иска ми се някой ден да оставя същите спомени у децата си.

— Радвам се, че мислиш така. Мнозина са на друго мнение.

— Обичам Бофърт.

— Не това — усмихна се тя. — Имах предвид как си представяш, че ще отгледаш децата си. Явно си размишлявал доста.

— Да — призна той.

— Винаги намираш начин да ме изненадаш.

— Не знам. Наистина ли?

— Да. Колкото повече те опознавам, толкова по-невероятно разсъдлив и уравновесен ми изглеждаш.

— Същото важи и за теб — отвърна Травис. — Сигурно затова се разбираме толкова добре.

Тя го погледна, доловила как помежду им отново прехвърчат искри.

— Готов ли си да вечеряме?

Той преглътна, стремейки се да прикрие чувствата си към нея.

— Звучи чудесно — кимна.

Взеха чашите и се върнаха в кухнята. Габи посочи на Травис да седне до масата, докато приготви всичко. Обзет от приятна безметежност, той я наблюдаваше как се движи из кухнята.

Изяде две парчета пиле, хареса граха и спагетите. Обсипа Габи с комплименти за кулинарните й умения. Накрая тя се разкикоти и го помоли да престане. Постоянно й задаваше въпроси за детството й в Савана; най-сетне тя отстъпи и му разказа няколко весели момичешки истории. Небето посивя, после стана тъмносиньо и накрая почерня. Свещите догаряха и те наляха последното вино в чашите си. Всеки от двамата осъзнаваше, че срещу него седи човек, способен да промени житейския му път, ако не внимава.

Травис помогна на Габи да разтреби масата. После седнаха на дивана и продължиха да си разказват истории от миналото. Тя се опитваше да си го представи като момче и се питаше как ли щеше да й се стори, ако го беше срещнала в гимназията или в колежа.

Травис се премести по-близо до нея и нехайно я обгърна през рамо. Габи се отпусна в прегръдката му, съзерцавайки мълчаливо как сребристата лунна светлина се процежда през облаците.

— За какво мислиш? — попита я той, нарушавайки дългата, ала приятна тишина.

— За последните два дни. Чувствах се спокойно и естествено, сякаш се познаваме отдавна.

— Искаш да кажеш, че някои от историите ми те отегчиха?

— Не се надценявай. Много от историите ти ме отегчиха.

Той се засмя и я придърпа по-близо до себе си.

— Колкото повече те опознавам, толкова повече ме изненадваш. Харесва ми.

— Нали за това са съседите?

— Все още ли съм само съсед за теб?

Тя не отговори.

— Смущавам те, знам, но не мога да си тръгна, без да ти кажа, че да сме само съседи, не ми е достатъчно — продължи той.

— Травис…

— Позволи ми да довърша — помоли я той. — Днес ми каза колко ти липсват приятелите. Замислих се, че макар да имам приятели, на мен ми липсва нещо, което всичките ми приятели имат. Леърд има Алисън, Джо има Меган, Мат има Лиз. Аз нямам никого до себе си и преди да се появиш ти, не бях сигурен, че го искам. Сега обаче…

Тя подръпна мънистата по блузата си, борейки се с думите му и същевременно очарована от тях.

— Не искам да те изгубя, Габи. Не мога да си представя да те виждам как сутрин излизаш с колата и да се преструвам, че тези дни не са съществували. Не мога да си представя да не седя до теб, както сега. — Той преглътна. — И в момента не мога да си представя да се влюбя в друга жена.

Габи се подвоуми дали е чула правилно. Погледна го и веднага разбра, че говори сериозно. В същия миг последните й колебания се стопиха и тя разбра, че също е влюбена в него.

Стенният часовник отброи глухо часа. Пламъците на свещите хвърляха танцуващи сенки по стените. Двамата се гледаха занемели.

Телефонът иззвъня, изтръгвайки я от унеса. Травис извърна глава. Габи се приведе и вдигна слушалката.

— Ало? — произнесе безизразно. — О, здравей. Как си? Не особено… Аха… Как е при теб?

Заслушана в гласа на Кевин, усети как сърцето й се свива виновно. Ала се пресегна неволно и отпусна длан върху крака на Травис. Той мълчеше, но когато го докосна, тя долови как мускулите му под джинсите се напрягат.

— О, чудесно! Браво! Радвам се, че си победил. Добре си се позабавлявал… О, аз ли? Нищо особено.

Да чува гласа на Кевин и същевременно да усеща близостта на Травис, я раздвояваше. Опитваше се да се съсредоточи, ала в ума й мигом изникваха думите на Травис. Сюрреалистичната ситуация й пречеше да си събере мислите.

— Жалко… Знам, и аз изгарям… Аха… Да… Да, не съм забравила за екскурзията до Маями, но първите ми почивни дни са чак в края на годината… Може би, не знам…

Тя отдръпна длан от крака на Травис и се облегна назад. Стараеше се да звучи нормално, упрекваше се, че е вдигнала телефона, искаше й се Кевин да не се е обаждал. С всяка изминала минута се объркваше все повече.

— Ще видим… Ще го обсъдим, когато се върнеш… Не, няма нищо. Просто съм изморена… Да, нищо тревожно. Последните два дни сякаш се проточиха цяла вечност.

Не беше лъжа, ала не беше и истина. Габи се почувства още по-зле. Травис гледаше напред; слушаше, но се преструваше, че не чува.

— Непременно — продължи тя. — Да… и аз… Аха… Добре… Забавлявай се и утре. Доскоро.

Остави бавно телефона. Травис разбираше, че не бива да проговаря пръв.

— Беше Кевин — рече най-сетне тя.

— Досетих се — призна той, неспособен да разчете изражението й.

— Спечелил турнира по голф.

— Браво.

Отново се възцари мълчание.

— Ще изляза на чист въздух. — Габи стана и тръгна към плъзгащата се врата.

Травис я проследи как прекрачва прага. Почуди се дали да я последва, или предпочита да остане сама. Виждаше неясния й силует, облегнат на парапета. Представи си как застава до нея и тя му казва, че е най-добре да си върви. Мисълта го плашеше, но искаше да е до нея повече от всякога.

Излезе на верандата и пристъпи до нея. Озарена от луната, кожата й изглеждаше перленобяла, а очите й искряха като въглени.

— Съжалявам — промълви той.

— Няма за какво. — Тя се усмихна с усилие. — Аз съм виновна, не ти. Знаех в какво се забърквам.

Габи усещаше порива му да я докосне, но се двоумеше дали го иска, или не. Разбираше, че трябва да сложи точка, да не позволява вечерта да продължава. Не успяваше обаче да разсее магията, с която думите на Травис я бяха запленили. Възможно ли беше? Да се влюбиш изисква време — повече от два дни — ала някак си се беше случило въпреки чувствата й към Кевин. Долавяше колко е напрегнат Травис. Видя го как се опитва да се успокои, отпивайки от виното.

— Истина ли е? — попита го. — Че искаш семейство?

— Да.

— Радвам се. Защото според мен ще бъдеш чудесен баща. Не ти казах преди, но си го помислих, когато те гледах с децата на плажа. Изглеждаше толкова естествен с тях.

— Имам богат опит с кученца.

Тя се засмя въпреки напрежението. Пристъпи към него и го прегърна. Чу предупреждението на вътрешния глас, който й нашепваше, че все още не е късно да прекрати тази лудост. Друг подтик обаче я завладя по-силно и тя разбираше, че е безсмислено да му се противи.

— Възможно е, но на мен ми се стори много очарователно.

Травис я притисна крепко в обятията си и долови как тялото й сякаш е изваяно да подхожда на неговото. Облъхна го леко ухание на жасмин от парфюма й и сетивата му се разбудиха. Почувства се, все едно е прекосил дълъг път, без да съзнава, че всъщност през цялото време е вървял към Габи.

— Обичам те, Габи Холанд — прошепна й, по-сигурен от всякога в искреността на думите си.

Тя сключи по-силно ръце около него.

— И аз те обичам, Травис Паркър — прошепна в отговор, забравила разкаянието и съмненията.

Той я целуна; после я целуна отново и отново. Устните му се плъзнаха бавно по врата и ключиците й и пак се върнаха при нейните. Тя прокара длани по гърдите и раменете му и усети каква сила таят ръцете му. Той зарови пръсти в косата й и тя потрепери, разбрала, че двата дни с него всъщност не биха могли да завършат другояче.

Целуваха се дълго. Най-сетне Габи се отдръпна, улови го за ръката и го поведе към спалнята. Махна му да легне, извади запалка от чекмеджето на скрина и запали свещите, които бе подредила по-рано. Мъждукащо сияние озари тъмната стая и я окъпа в течно злато.

Габи кръстоса ръце и с едно движение смъкна блузата си, разкривайки заоблените си гърди в сатенен сутиен. Пръстите й разкопчаха бавно джинсите и след миг тя прекрачи купчината, надиплена в краката й.

Подпрян на лакът, Травис наблюдаваше като хипнотизиран как играта на светлини и сенки подчертава всяко нейно движение. Тя го побутна игриво назад, разкопча ризата му и я свали през раменете. Докато той освобождаваше ръцете си, разкопча джинсите му и след секунда Травис усети как топлият й корем се плъзва върху неговия.

Устните му срещнаха нейните с овладяна страст. Чувстваше досега на тялото й по-осезаемо от всякога, сякаш липсващи парченца от мозайката най-сетне са се подредили.

После легна до нея и изрече думите, които отекваха в ума през цялата нощ.

— Обичам те, Габи. Ти си най-хубавото нещо, случвало се в живота ми.

— И аз те обичам, Травис.

Тя го улови за ръката и той разбра, че дългото му самотно пътуване най-после е приключило.

 

 

Луната грееше високо в небето и сребристата й светлина озаряваше спалнята. Травис се обърна в леглото и веднага разбра, че Габи я няма. Наближаваше четири сутринта. Той стана и си облече джинсите. Мина по коридора и надникна в гостната и в кухнята. Никъде не светеше и той се поколеба. После забеляза отворената врата към верандата.

Излезе навън и до парапета в отсрещния й край различи неясния силует на Габи. Пристъпи нерешително към нея, несигурен дали не предпочита да остане сама.

— Здравей — подвикна му тя в мрака. Носеше халата, който по-рано бе видял окачен в банята.

— Здравей — отговори тихо. — Добре ли си?

— Да. Разсъних се, повъртях се малко, но не исках да те будя.

Той спря до нея и се облегна на парапета. Замълчаха, вперили очи в небето. Всичко бе притихнало — дори щурците и жабите.

— Красиво е тук — каза най-сетне тя.

— Да — кимна той.

— Обичам такива нощи.

Травис докосна ръката й.

— Разтревожена ли си от случилото се?

— Никак. Не съжалявам за нито една секунда — отвърна тя с ясен глас.

Той се усмихна.

— За какво мислеше?

— За татко. — Габи се облегна на него. — В много отношения ми напомня за теб. Ще ти допадне.

— Сигурен съм — съгласи се Травис, питайки се накъде отива разговорът.

— Мислех си как ли се е чувствал, когато е срещнал за пръв път мама. Какво му е минавало през ума, какво й е казал, бил ли е смутен…

— И? — погледна я Травис.

— Нямам представа.

Той се засмя и тя го прегърна.

— Дали водата в басейна ти все още е топла? — попита го.

— Вероятно. Не съм я проверявал, но съм сигурен, че е приятна.

— Искаш ли да се топнем?

— Звучи чудесно, но трябва да си сложа банския костюм.

Тя се надигна на пръсти и опря устни до ухото му.

— Кой каза, че ти е необходим — прошепна.

Прекосиха мълчаливо двора и се качиха на верандата му. Докато Травис вдигаше капака на басейна, Габи смъкна халата. С крайчеца на окото си той зърна голото й тяло. Застина прехласнат и разбра, че тези дни ще оставят незаличим отпечатък върху живота му.