Лайза Клейпас
Вълшебна нощ (15)

Четиринадесета глава

Бъдни вечер

Някои от опакованите подаръци трябваше да се преместят, докато Алекс и Сам подготвят и пуснат електрическото влакче да обикаля около елхата. Холи ликуваше, тичаше наоколо в червената си трикотажна пижама, следвайки движението на вагончетата. Ренфийлд изпълзя напред и загледа подозрително.

Стигнаха до съгласие, че Холи може да отвори един подарък на Бъдни вечер, а останалите щяха да почакат до сутринта. Естествено, тя избра най-големия пакет, който се оказа комплект влакчета. Другата кутия, която още стоеше неразопакована, съдържаше вълшебна къщичка, която Маги беше започнала да прави за нея, заедно с боя, торбички сух мъх и цветя, един буркан бляскаво лепило и други материали за Холи, за да украсява с тях.

Марк седеше на дивана до Маги, която оправяше една купчина коледни книги, от които бяха чели на глас.

— Става късно — прошепна Маги. — Скоро трябва да тръгвам. — Тя потръпна от удоволствие, когато той се наведе и заговори тихо в ухото й.

— Прекарай нощта с мен.

Маги се усмихна.

— Мислех, че тук има твърдо установена забрана за пренощуване — прошепна в отговор тя.

— Да, но има изключения: гостенката може да остане да нощува, ако ще се жениш за нея.

Тя го изгледа предупредително:

— Пак ставаш нахален, Нолан.

— Така ли мислиш? Тогава сигурно няма да ти хареса един от подаръците, които ще ти дам утре сутринта.

Сърцето й пропусна един удар.

— О, боже. — Тя отпусна глава в ръцете си. Не ми казвай, че е това, което си мисля. — Маги го погледна през пръстите си.

Марк й се усмихна.

— Имам причина да се надявам. Беше ти трудно да ми казваш „не“ напоследък.

Което беше повече или по-малко вярно. Маги отпусна ръце и се взря в него, в този красив, невъзможно секси мъж, който беше променил целия й живот за толкова кратко време. Обля я вълна щастие, толкова силна, че едва можеше да диша.

— Това е единствено, защото те обичам — каза тя.

Той се протегна към нея, главата му се сведе към нейната, устата му беше твърда и сладка.

— Ха! — чу тя Холи да възкликва и да се киска. — Те се целуват отново!

— Имаме само една възможност — каза й той. — Ще отидем на горния етаж, така че да не ги виждаме.

— Да не виждате кого? — попита Холи.

— Ъ-ъ… джуджетата, разбира се, помощниците на Дядо Коледа, които ще се появят всеки момент.

— Време ли ми е да си лягам?

— Часът ти за лягане мина преди половин час.

Очите на Холи се разшириха.

— Дядо Коледа ще мине скоро! Трябва да извадя сладките и млякото.

— И не забравяй морковите за северния елен — каза Маги, като се откъсна от Марк, и тръгна към кухнята с Холи.

— Мислиш ли, че Ренфийлд може да уплаши Дядо Коледа? — попита Холи.

— След всички кучета, които Дядо Коледа е виждал? Няма начин…

Алекс стана и се протегна.

— Тръгвам си. И за мен е време да си лягам.

— Ще дойдеш утре сутринта, нали? — попита Сам.

— Маги прави ли закуска?

— Най-малко в качеството си на контрольор.

— Тук съм, тогава. — Алекс отиде до вратата и спря, за да ги погледне. — Това ми харесва… произнесе замислено той — Някак си е… семейно.

Той отиде да каже довиждане на Холи и Маги, и си тръгна.

— Мисля, че ще се оправи — каза Сам. — Особено когато разводът приключи.

Марк се усмихна леко.

— Мисля, че ние всички ще се оправим. Холи се върна в стаята и сложи една чиния със сладки и чаша мляко на масичката за кафе.

— Ренфийлд, — каза тя, — не яж нищо от това. Булдогът размаха края на опашката си утвърдително.

— Хайде, Джинджифилова курабийке — каза Сам. — Да отидем да те сложа да си легнеш.

Холи погледна Марк и Маги.

— Ще ме целунете ли за лека нощ?

— Идвам след няколко минути — обеща Маги. — Само да пооправим тук и да приготвим нещата за утре. — Тя изгледа с нежен поглед Холи, която се изкачваше по стълбището.

Когато Марк отиде да изключи влакчето, Маги се приближи до сладките и взе един лист.

— Какво е това? — попита Марк.

— Бележка, която Холи искаше да сложи до чинията. — Тя му я показа. — Знаеш ли какво иска да каже с това?

„Мили Дядо Коледа,

Благодаря ти, че сбъдваш желанията ми.“

С обич,

Холи

Марк остави листа на масичката за кафе и обви ръце около нея.

— Да — произнесе той, — като гледаше в топлите й кафяви очи. — Знам какво иска да каже.

И когато се наведе и я целуна, Марк Нолан най-после повярва в магията.