Лайза Клейпас
Вълшебна нощ (14)

Тринадесета глава

За облекчение на Маги отношенията й с Марк се върнаха към нормалното след Деня на благодарността. Той й донесе кафе в магазина и беше толкова облекчаващо и очарователно, че тя почти успя да се самоубеди, че случката на предната веранда изобщо не се е случвала.

В понеделник, почивният ден на Маги, Марк я помоли да му помогне при пазаруването за Коледа, защото със Сам нямали никаква представа с какво да започнат. Маги го придружи до различни магазини във Фрайдей Харбър, като го съветваше за новите гирлянди за украса на полицата над камината и над вратите, венеца за входната врата, комплекта свещници на стъклени поставки и стария плакат на Дядо Коледа в рамка. Единственото нещо, на което Марк се опъна, беше декоративна пирамида от плодове в стил Уилямсбърг като доминираща празничната маса.

— Мразя изкуствени плодове — каза Марк.

— Защо? Красиво е. Викторианците са ги използвали за празнична украса.

— Не обичам нищо, което изглежда сякаш може да се яде, а всъщност не може. Предпочитам пирамида, направена от истински плодове.

Маги го изгледа развеселена.

— Няма да изтрае кой знае колко дълго. А ако е направена от истински плодове и ги изядеш, какво ще правиш тогава?

— Ще купя повече плодове.

След като натовариха последните покупки в пикапа му, Марк успя да склони Маги да вечеря с него. Тя се бе опитала да откаже, казвайки, че това прекалено много ще прилича на среща, но той я убеди.

— Ще прилича по-скоро на обяд. Само че по-късен. — И тя отстъпи. Отидоха в уютен ресторант на четири мили извън Фрайдей Харбър и седнаха на една маса до каменната камина. На светлината на свещите ядоха сочни морски миди от Аляска, патешко конфи и козе сирене, и филе миньон с лъскава глазура.

— Ако това беше среща — каза й Марк след това, — щеше да е най-хубавата в живота ми.

— Беше добра тренировка — каза Маги със смях, — за момента, когато наистина ще излезеш на среща с някоя.

Но дори за самата нея гласът й беше прозвучал фалшиво и кухо.

През седмиците, приближаващи Коледа, островът се раздвижи от празнично оживление, концерти, тържества, състезания и фестивали. Това, което Холи очакваше с най-голямо нетърпение, беше годишния корабен парад. Организиран от Морския клуб във Фрайдей Харбър и Яхтения клуб на остров Сан Хуан, той представляваше флотилия от украсени и осветени морски съдове, които плаваха от Корабостроителния залив до Яхтения клуб и обратно. Дори лодкарите, които не се бяха присъединили към парада, монтираха лампички на корабчетата си. Последният във флотилията щеше да бъде корабът „Дядо Коледа“, от който добрият старец щеше да слезе на пристанище Спринг стрийт. Там щеше да бъде посрещнат от музиканти и да пътува в пожарна кола до центъра.

— Искам да го гледам с теб — беше казала Холи на Маги, която обеща да отиде на Спринг стрийт, след като затвори магазина, и да се срещне там с тях.

Пристанището и околностите бяха препълнени с хора и веселата глъчка на посетителите на парада и коледните песни бяха почти оглушителни. Маги вървеше през множеството, минаваше покрай семейства с деца, влюбени двойки и групи приятели. Осветените кораби блестяха и просветваха в мрака, предизвиквайки викове на възхищение от тълпата. Със свито сърце Маги осъзна, че няма да може да намери лесно Холи и Марк, ако изобщо ги намереше.

Няма значение, каза си тя. Щяха да си прекарат добре и без нея. Тя не беше част от семейството. Дори Холи да се разочароваше, че не се е появила, това нямаше да трае дълго.

Само че нищо не можеше да успокои напрежението в гърлото, нито тревогата в гърдите й. Тя продължи да търси в тълпата, отминавайки семейство след семейство.

За миг си помисли, че чува името си сред врявата. Спря, обърна се и се огледа наоколо. Видя момиченце в розово зимно палто и червена шапка. Беше Холи, стоеше до Марк и й махаше. С въздишка на облекчение Маги тръгна към тях, като си проправяше път през тълпата.

— Пропусна някои от корабите — извика й Холи, хващайки я за ръка.

— Съжалявам. — Маги прозвуча задъхано. — Беше трудно да ви намеря.

Марк се усмихна и обви ръка около раменете й, притискайки я към себе си. Наведе се и погледна в лицето й, когато усети, че тя се опитва да си поеме дълбоко дъх.

— Добре ли си? — попита я.

Маги се усмихна и кимна, беше на ръба да се разплаче.

Не, помисли си тя. Не съм добре. Чувстваше се така, сякаш сънува някой от онези сънища, в които се опитваше да намери някого или нещо, което винаги беше далече, някой от онези озадачаващи, изпълнени с паника кошмари. А сега беше на мястото, където най-много искаше, и с двете същества на този свят, с които най-много искаше да бъде.

Беше толкова хубаво, че чак се страхуваше.

* * *

— Сигурна ли си, че не искаш елха? — попита я Марк следващия понеделник, когато Маги му помагаше да натовари едно идеално дръвче в пикапа.

— Нямам нужда — отвърна весело тя, като вдишваше свежите следи от сок по ръкавиците си, докато връзваше дръвчето. — Винаги прекарвам Коледа в Билингъм.

— Кога заминаваш?

— На Бъдни вечер. — Виждайки леко намръщената му физиономия, тя добави: — Преди да тръгна, ще мина да оставя подарък за Холи под елхата, така че да го отвори сутринта на Коледа.

— Тя би предпочела да го отвори в твое присъствие.

Маги примигна, не знаеше какво да отговори. Това означаваше ли, че той иска тя да прекара Коледа с него? Мислеше да я покани ли?

— На Коледа винаги съм със семейството си — каза тя предпазливо.

Марк кимна и изостави темата. Закара я до къщата на Рейншедоу и двамата заедно внесоха елхата.

Вътре беше тихо, Холи още беше на училище. Сам беше отишъл в Сиатъл на гости при приятели и да направи някои покупки за празника.

Маги се усмихна, когато видя количеството бели хартиени снежинки, които висяха от вратите и тавана.

— Някой е бил много зает.

— Холи се научи да ги прави в училище — каза Марк. — И сега се е превърнала във фабрика за снежинки.

Той запали огън в камината, докато Маги разопаковаше пакетите с бели лампички за елхата.

За един час успяха да сложат елхата на стойка и да я украсят със светлини.

— А сега е ред на вълшебната част — каза Маги и се промъкна в тясното пространство зад елхата. Тя включи осветлението и дървото заблестя и затрепка.

— Това не е вълшебно — възрази Марк, но се усмихна, когато се отдръпна назад, за да види елхата.

— Какво е тогава?

— Комплект малки крушки, които светят в резултат от движението на електрони в полупроводник.

— Да. — Маги вдигна важно показалец, когато се доближи до него. — Но какво ги кара да блещукат?

— Магия — каза той примирено и устните му се извиха.

— Точно така. — Тя се усмихна със задоволство.

Марк прокара ръка през косата й, обхвана главата й и я погледна.

— Нуждая се от теб.

В продължение на един миг Маги не можеше нито да помръдне, нито да диша. Изявлението бе стряскащо по своята прямота и откровеност. Тя не можеше да се извърне, можеше само да се взира в него, хипнотизирана от изражението на синьо-зелените му очи.

— Преди не много време казах на Холи, че любовта е избор — каза Марк. — Грешал съм. Любовта не е избор. Единственият избор е какво ще правиш с нея.

— Моля те — прошепна тя.

— Разбирам от какво се страхуваш. Разбирам защо това е толкова трудно за теб. И че можеш да избереш да не се възползваш от шанса. Но независимо от това аз ще те обичам.

Маги затвори очи.

— Ще имаш всичкото време, от което се нуждаеш — чу го тя да произнася. — Мога да чакам, докато си готова. Просто трябваше да ти кажа как се чувствам.

Тя не успя да се застави да го погледне.

— Може никога да не съм готова за този вид обвързване, което ти искаш. Ако ме молиш просто за неангажиращ секс, това няма да е проблем. Мога да го направя. Но ти…

— Окей.

Очите й се ококориха.

— „Окей“ какво?

— Ще приема неангажиращ секс.

Маги го изгледа смаяно.

— Току-що каза, че искаш да чакаш.

— Искам да чакам за обвързване. Но междувременно съм готов да приема секс.

— Значи… няма да имаш проблем с физическа връзка, която не води до никъде?

— Щом това е най-добрата ти оферта. Когато се взря в него, Маги видя проблясване на смях дълбоко в очите му.

— Предизвикваш ме — каза тя.

— Не повече, отколкото ти мен.

— Не — произнесе той тихо. — Не те предизвиквам.

Маги беше прекалено развълнувана, за да е в състояние да разбере цялото объркано кълбо от емоции в себе си. Имаше възмущение, страх, тревога… дори намек за удоволствие, но нищо от това не бе причината за бликналата трескава топлина, която беше започнала да се разпространява из цялото й тяло. Усещането се събираше на места, които правеха червенината й още по-плътна и я караха да чувства още по-остро присъствието му. Желаеше го, точно сега, с шеметна нужда, която караше стомаха й да се надига и сърцето й да бие оглушително.

Маги беше смаяна, когато се чу да пита с нетрепващ глас:

— Къде е спалнята ти?

Тя имаше удоволствието да види как очите му се разширяват и блясъкът на веселие изчезва.

Марк я поведе нагоре по стълбището, като я поглеждаше от време на време, сякаш да се увери, че е още с него. Влязоха в стаята му, чиста и спартански обзаведена, стените бяха боядисани в неутрален цвят, който беше неразличим на слабата декемврийска светлина.

Преди да се е изплашила, Маги събу обувките си и съблече сакото и дънките си. Хладният въздух в спалнята я накара да потръпне, докато стоеше там по бельо. Марк се приближи до нея и тя вдигна глава и видя, че си е съблякъл пуловера и тениската. Горната половина на тялото му беше гола и мускулеста. И красива. Движенията му бяха предпазливи, леки, сякаш се опитваше да не я стресне. Тя усети почти физически погледа му, когато се плъзна по нея, спирайки накрая върху лицето й.

— Колко си красива — прошепна той и ръката му я погали по рамото. Сякаш му отне цяла вечност, докато завърши събличането й, целуваше всеки милиметър от кожата й, който се разкриваше.

Накрая тя легна гола на леглото, пресягайки се към него невиждащо. Той свали дънките си и я притегли към себе си, кожата му беше трескаво-гореща под изследващите й ръце. Целуна я, устата му я претърси умело, след това изискващо, и тя се отвори към него, приемайки всичко.

Разгърна се ново усещане, удоволствието се надигна в отговор на изкусното изследване на неговата уста, на внимателните му ръце, заля я топлина.

Отпускайки тежестта си върху нея, Марк отметна назад нежно косата й от изпотеното чело.

— Ти наистина ли мислиш, че е възможно да бъде нещо по-малко от това? — попита той тихо.

Маги се взря в очите му, разтърсена до дълбините на душата си. За тях не можеше да има нищо по-малко от любов, не по-малко от завинаги. Истината беше тук, в бързината на слетите им пулсове, в разтърсващото желание между тях. Не можеше повече да го отрича.

— Обичай ме — прошепна тя, нуждаеща се от него, копнееща най-после да го притежава.

— Винаги. Маги, скъпа… — Той влезе в нея, горещ натиск, който я изпълни с едно неумолимо плъзгане. Беше толкова силен вътре в нея, върху нея. Тя усети вълните на удоволствието как стават все по-високи, как после леко се отдръпват назад, след това отново връхлитат, и извика от учудване. Ръцете й се забиха в гърба му, хлъзгавите от пот мускули се издуха под дланите й. Той я последва, откри собственото си избавление в сладкото, силно пристанище на нейната прегръдка.

След това останаха да лежат заедно в намираща се извън обсега на човешките възприятия тишина, с тела, притиснати интимно едно в друго.

Имаше много въпроси, които да бъдат зададени, отговори, които да бъдат намерени. Но засега всичко това можеше да почака, докато тя лежеше, потопена в едно ново чувство, изпълнено с възможности. И с надежда.