Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (8)

Блеър

Ръш влезе в къщата, но ми се стори доста притеснен. Дори не ме погледна, когато мина през кухнята. Спрях да меся тестото за бисквитите, избърсах ръцете си в престилката и тръгнах след него. Ставаше нещо. Нещо не беше наред.

Забързах към фоайето. Ръш точно отваряше вратата.

Къде излизаше? Какво се случваше? Никой не бе почукал, не чакахме никого.

Когато Ръш отвори вратата докрай, отвъд прага зърнах татко с малък куфар в едната ръка и с хартиен плик в другата. Беше отслабнал и имаше брада. Онзи излъскан модерен мъж, когото видях преди месеци, вече го нямаше. Сега изглеждаше като капитан на кораб.

Когато татко ме погледна в очите над рамото на Ръш, не можах да си поема въздух. Той беше тук. Татко беше тук.

Тръгнах към него. Сълзите напълниха очите ми. Не бяхме прекарали нито един празник заедно, откакто бях на петнадесет години, но тази година беше тук.

Ръш се обърна към мен и чак сега разбрах каква е била тревогата му — не е искал да ме разстройва. Имал е желание да ме изненада, но не е бил сигурен, че е правилно да се обади на баща ми.

Докато гледах лицето на татко, лъжите и предателството вече нямаха значение. Не само аз, но и той бе страдал толкова много. И все още страдаше. Може би го беше заслужил. Но пък сигурно вече бе изкупил греховете си, защото единственото, за което мислех сега, бе как ми пееше коледни песни, докато пълнехме пуйката. Мислех за мъжа, който ми правеше карамелен пай, защото го предпочитах пред тиквения, за мъжа, който прекарваше часове наред да украсява къщата ни за Коледа след обяда на Деня на благодарността. Не мислех за лошото, спомнях си само хубавото.

— Татко — казах през сълзи със задавен глас.

Ръш направи крачка назад, за да го пусне да влезе, а аз се хвърлих в обятията му и вдишах аромата, който винаги ми бе напомнял за семейство, за сигурност, уют и любов.

— Хей, мечо! — Гласът му беше натежал от емоция. — Честит Ден на благодарността.

— Щастлив Ден на благодарността — казах, но гласът ми потъна в коженото му яке. Не бях готова да го пусна все още.

— Страхувах се, че няма да има кой да ти направи карамеления пай и когато Ръш ми се обади, реших да приема поканата и да ти го донеса сам. Исках да съм сигурен, че моето момиче ще получи любимия си пай.

Плачех и се смеех едновременно.

— Не съм яла карамелен пай от толкова много време.

— Е, сега ще поправим грешката, нали? — каза той и ме потупа по рамото.

Отстъпих назад, за да го пусна да мине.

— Да, ще я поправим.

Той посочи хартиения плик.

— Това са ми продуктите.

— Добре. Дай ми плика и ако искаш, отиди да си оставиш багажа в жълтата стая. Аз ще занеса това в кухнята.

Татко кимна и погледна към Ръш.

— Благодаря — отвърна, преди да се обърне към стълбите.

Дори не изчаках баща ми да се отдалечи напълно, метнах се на врата на Ръш и целунах гърдите му.

— Обичам те — казах.

Това беше много повече от благодарност. Беше направил за мен нещо, което за самия него е било крайно трудно — Ръш не обичаше баща ми, но бе преглътнал чувствата си към него и го бе довел тук заради мен.

— И аз те обичам. Повече от живота си — каза и целуна косата ми. — Радвам се, че това те прави щастлива. Не бях сигурен дали…

Наклоних глава назад.

— Ръш, никога няма да забравя този ден. Очаквах това да е най-трудният и най-тежък празник за мен, но се оказа… че не е чак такъв. Ти правиш всичко да изглежда по-добре.

Ръш ми метна една от онези извити на една страна усмивки и каза:

— Добре, защото полагам нечовешки усилия да те накарам да ме обичаш толкова силно, че да не ме напуснеш никога.

Засмях се, изправих се на пръсти и притиснах устни към неговите.

— Никога. Не мога да си представя живота без теб.

— Ммммм, ако продължаваш така, ще се качим обратно в спалнята — прошепна в устните ми. Отдръпнах се леко, прокарах ръце по гърдите му и леко го отблъснах.

— Има време за това по-късно. Трябва да приготвя яденето, а ти имаш да гледаш мач.

Ръш ме стрелна въпросително.

— Сладка Блеър, аз не съм от мъжете, които седят и гледат екшъна на някакъв екран, аз съм от тези, които го преживяват и създават. Гледането на футбол не може да се сравни с това да те съблека гола и да се взирам в теб под мен.

Бузите ми пламнаха само докато си представях как тялото на Ръш се движи над моето и как тласка в мен. Да, исках. Много исках. Ръш сложи длани около лицето ми, усмихна се широко, прокара палец по устните ми и каза:

— Мисля, че изглеждаш леко възбудена… И аз мога да поправя нещата. Обещавам да го сторя бързо, за да се върнеш в кухнята да готвиш.

Гласът му беше спаднал до дрезгав шепот. Едва успях да поклатя глава, за да му откажа. Трябваше да готвя. Баща ми току-що бе пристигнал, а Бети вероятно побъркваше горкия Дийн.

— Не, трябва да се върна в кухнята.

Ръш уви ръка около кръста ми и ме притисна към тялото си. Наведе глава и устните му докоснаха ухото ми.

— Можем да влезем тук, в този офис, ще мушна ръка под тази сладка рокличка и ще си играя с мокрото ти пиче, докато захапеш рамото ми, за да не крещиш от удоволствие. Няма да продължи дълго. Не искам момичето ми да остане незадоволено и да изпитва нужда от мен, когато мога да му дам това, за което копнее.

Господи, бикините ми бяха вече мокри. Не ми стигаше, че ми се чукаше през цялата бременност, ами и Ръш с тази негова мръсна уста никак не ми помагаше.

— Пет минути — каза и захапа ухото ми.

Хванах се за ръцете му, преди да се разтопя в мокра локва в краката му.

— Не сега, не може сега. Трябва да свърша с готвенето, а и татко тъкмо пристигна — казах задъхано. Ръш въздъхна и се предаде.

— Добре, но мамка му, колко исках да те докосвам и да гледам как се разпадаш в дланите ми.

— Ръш, моля те!

Поемах бързи, успокоителни глътки въздух.

— И без това имам нужда от кофа студена вода, която да охлади роклята ми. Не прави нещата по-зле.

Той се засмя добродушно, пусна ме и направи крачка назад.

— Добре, бягай далеч от мен, сладка Блеър. Имаш пет секунди, преди да реша, че не ме интересува какво ми говориш.

Беше много трудно да направя и крачка, но някак успях да стигна до кухнята. Ръш се смееше силно и от сърце, а на мен не ми оставаше друго, освен и аз да се разсмея.