Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (7)

Ръш

Баща ми беше в кухнята и приготвяше пуйката, а аз гледах Блеър, която правеше някаква смес и се усмихваше. Изглеждаше щастлива. Баща ми се опитваше да я накара да пее с него, но тя само клатеше глава и се смееше. Днес щеше да й е тежко и се радвах, че поне засега я виждах усмихната.

Цяла седмица се чудех дали да й кажа, че съм поканил Ейб. Щеше да пристигне след час. Прати ми съобщение, когато самолетът му кацна. Не бях сигурен, че идеята да я изненадам по този начин е много добра. Исках денят да е специален. Беше първият ни празник заедно, но знаех, че беше и първият празник без майка й, което щеше да помрачи настроението й. Разбирах я и бях сигурен, че ще тъгува, но ако можех да направя така, че този ден да й остави един красив спомен, бих преместил небето дори, за да се получи.

— Защо се криеш там, момче? Страхуваш се да не си изцапаш ръцете ли? — попита баща ми и ми намигна през рамо.

Блеър се обърна към нас с усмивка на устните и лъжица в ръката. Престилката й беше на разноцветни точки, а по краищата беше обточена с дантелки. Беше прекрасна.

Приближих се до нея и я придърпах, за да целуна сочните й устни.

— Сега готвим, няма време за такива неща — каза Дийн и се засмя.

Блеър прекъсна целувката, но пламъчето в очите й ми подсказваше, че едва се сдържа да не се разкикоти. Обичах да я гледам такава, особено в ден като днешния. Блеър беше по-силна от повечето мъже, които познавах. Все още ме изумяваше с душевната си сила и издръжливост.

— Мога ли да помогна с нещо? — попитах и пак целунах ъгълчето на устните й.

— Да, можеш да ми съдействаш да сложим тая дебелогъза пуйка във фурната, без да ми изгориш ръката — намеси се Дийн.

Блеър направи крачка назад.

— Помогни на баща си — инструктира ме тя все така весело.

Добре. Щом Дийн можеше да оправи настроението й толкова лесно и да я кара да се смее, значи, все пак го биваше за нещо.

На вратата се почука и веднага след това Бети връхлетя в къщата.

— Тук съм!

— Крайно време беше! — извика Блеър от кухнята.

Бети влезе, следвана по петите от Джейс, който носеше милион пазарски чанти. Как така изведнъж се оказа, че имаме нужда от толкова много храна?

— Къде да слагаме тези неща? — попита задъхано той.

— Тук, на плота — отговори Бети и посочи единственото свободно място в кухнята. Джейс остави торбите, въздъхна с облекчение и ме погледна.

— Пич, искам бира. И да гледам футбол.

Отворих хладилника, извадих две бири и му подадох едната.

— Хайде да не се пречкаме тук.

Джейс погледна към Бети, която стоеше като препарирана на едно място и не откъсваше очи от баща ми.

— Да, да се махаме, преди Бети да се е нахвърлила върху баща ти.

— Радвам се да те видя, Джейс — извика баща ми от кухнята.

— И аз, Дийн. Не обръщай внимание на момичето ми. Тя е малко в транс, като ударена от гръмотевица… или в случая от звезда. От рок звезда — отвърна Джейс.

Минахме през хола и покрай огромния телевизор. Джейс го зяпна с такъв копнеж! Знаех, че иска да гледа мача, но трябваше да поговоря с някого за Грант.

Излязохме на верандата и аз се разположих на един от шезлонгите.

— Седни. Ще гледаме мача, но преди това искам да те питам нещо.

Джейс се настани до мен и отпи от бирата си.

— Изглеждаш ми доста сериозен.

— Знаеше ли за Грант и Нан? — попитах, докато внимателно следях изражението му.

Джейс не умееше да лъже дори животът му да зависеше от това. Разширените му очи ми подсказаха, че е знаел. Дори не изчаках да ми отговори.

— И не ти ли мина през ума, че е важно аз да знам за такова нещо?

Джейс остави бирата си на земята и изръмжа недоволно.

— Мамка му! Бях сигурен, че ще си бесен, когато разбереш. Не исках аз да съм този, който ще ти каже. Освен това по онова време беше загубил Блеър и мислеше само как да си я върнеш… и после дойде новината, че е бременна. Грант дори не знаеше, че съм наясно. Той си мислеше, че умело крие тайната си, но ние бяхме малко по-наблюдателни от теб, това е. Ти имаше очи само за Блеър, а ние наблюдавахме…

Прав беше. Тогава се борех за бъдещето си. Бях напълно фокусиран върху една-единствена задача — да си върна Блеър и после да я закрилям. Нея и бебето ни. Нямах време за нищо и за никой друг. И може би беше по-добре, че не бях разбрал тогава, защото нямаше да мога да се справя и с моите проблеми, и с техните. Такова жонглиране никога не води до нещо добро и резултатно.

— Прав си. Трябваше да мисля за Блеър, да бъда концентриран върху нея и върху нищо друго.

Джейс поклати глава.

— Не завърши добре, предполагам, че знаеш. Нан оставя разрушения навсякъде, където мине. В началото на Грант му беше много трудно, беше смазан, но сега се справя по-добре. Мисля, че ще се премести в Розмари за постоянно. Иска да е далеч от нея.

Сестра ми определено знаеше как да създава проблеми. Започваше да ми писва винаги да я измъквам и да не позволявам да си получи заслуженото. Но и не можех да направя нищо за Грант. Трябвало е да се досети, да прояви разум и да не започва връзка с нея. Тя никога не би могла да се обвърже с някого за дълго.

Телефонът в джоба ми започна да вибрира. Съобщението беше от Ейб — беше пред вратата.

Помолих се идеята да го доведа тук да се окаже добра. Исках този ден да е хубав за Блеър. Достатъчно болка преживя. Сърцето й беше разбивано толкова много пъти.