Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (6)

Блеър

Когато влязох в кухнята, заварих Дийн Финли да си подсвирква последния хит на Slacker Demon. Не можех да скрия усмивката си. Той обърна глава към мен и изражението му ме изненада. Такова нещо не очаквах да видя на лицето на известен рокаджия, а по-скоро на лицето на загрижен татко.

— Добро утро, слънце. Правя закуска за теб и внучето ми. Ръш ми помагаше, но мисля, че му казах нещо, за което не е знаел. Май го шокирах и избяга. Излезе да се обади по телефона. Ще се върне след минутка — обясни той, докато вадеше бекона и го оставяше да се отцеди върху чиния със салфетка на дъното.

Погледнах към верандата. Ръш водеше доста оживен разговор по телефона.

— Какво му каза? — попитах и се поколебах дали да не отида да видя добре ли е Ръш.

— Грант и Нан имаха връзка… известно време. Нан, естествено, пак прецака нещата, за кой ли път! Сега всичко приключи. Ръш не е знаел.

Устата ми дълго остана отворена, докато съзнанието ми бавно асимилираше думите му.

Грант и Нан! Наистина?

— Тая новина и мен ме хвърли в джаза. Мислех, че това момче е умно. Е, сега се научи по трудния начин, че не всичко лъскаво свети.

Погледах пак към Ръш. Вече ставаше от стола и мушкаше телефона в джоба си. Дали се бе обадил на Грант, или на Нан?

— Защо не седнеш, докато ти приготвя закуската? Портокалов сок или мляко? Или и двете. Може би бебето има нужда и от двете.

Обърнах поглед към Дийн: стоеше пред мен с чинията ми, в която бе сложил бъркани яйца, бекон и гофрета. За мен ли бе направил всичко това?

— Изглежда страхотно. И вкусно — отговорих.

— Наистина е вкусно. Рядко правя закуска, но винаги е трепач. Сега сядай и ми позволи да те нахраня.

Захапах долната си устна, за да попреча на широката усмивка да разцепи лицето ми на две. Ръш отвори вратата и влезе точно когато баща му слагаше чинията пред мен.

— Не се притеснявай за годеницата си. Всичко е готово.

Ръш се усмихна на баща си и тръгна към мен. Наведе се и ме целуна по косата.

— Красива си — прошепна той.

— Добре ли си? — попитах, но не успях да прикрия тревогата в гласа си. Исках да съм сигурна, че не е ядосан заради тая работа с Грант и Нан.

— Да, добре съм. Мисля, че Грант е поумнял и ще се оправи.

Грант да е поумнял? Какво имаше предвид?

— После ще говорим за това. Сега се храни — намигна ми той и си приготви една чиния за себе си.

Дийн постави пред мен чаша с портокалов сок и друга с мляко и седна от лявата ми страна. Държеше само огромна чаша с кафе. Не си беше сложил нищо за ядене.

— Нищо ли няма да ядеш? — попитах, докато той отпиваше от горещата чаша с кафе.

— Не — поклати глава. — Не ям, а пия закуската си.

Ръш остави чинията от другата ми страна. Беше натрупал всичко останало в тиганите. Очевидно беше гладен.

— Извинявам се, че не успях да сляза навреме, за да помогна с готвенето. Благодаря.

— Аз пък се радвам, че имах възможността да ти направя закуска — отвърна Дийн.

Харесваше ми да ги гледам заедно. Ръш и баща му. Така се усещах част от семейството му. Съмнявах се, че някога щях да имам тази възможност в присъствието на майка му. Никога нямаше да се чувствам спокойна край нея. Още по-малко в присъствието на сестра му. Но баща му очевидно ме приемаше.

— Сега, след като знам, че можеш да готвиш, ще се надявам да предложиш доброволно помощта си за Деня на благодарността — заявих не съвсем на шега.

— С най-голямо удоволствие — засмя се Дийн. — Отдавна не съм празнувал тоя празник и ще се радвам да го прекарам с вас двамата.

Доволната усмивка на лицето на Ръш стопли гърдите ми.

— Ще отида да накупя останалите неща за празника.

— Идвам с теб — стана Ръш.

— Не, ще останеш с баща си. Идете да играете голф или каквото там ви се прави. Мога и сама да напазарувам. Освен това мисля, че Бети ще иска да дойде. Тя ще прави тиквения пай и касерол с царевица за утре.

— Категорично отказвам шибания голф. Но нямам нищо против да прекарам деня със сина си и да си поприказваме. Не сме се виждали от доста време. Може да отидем в Дестин да гледаме новия „Джеймс Бонд“. Иска ми се да го гледам. После ще те заведа на обяд.

По изражението на лицето на Ръш знаех, че не иска да ходи никъде. Единствената причина за това беше, че не желаеше да е толкова далеч от мен. Пресегнах се и го стиснах нежно за ръката.

— Звучи забавно. Отидете, а аз ще имам време да се видя с Бети.

Ръш кимна, но по всичко личеше, че не му се ще да се предава толкова лесно. Опитах яйцата на Дийн, усмихнах се и казах:

— Много са вкусни. Благодаря.

Той се ухили широко. Радвах се, че е с нас. Наистина този празник не би бил пълен без родителите ни.

 

 

— Моля те, Блеър, моля те, умолявам те! — крещеше Бети и подскачаше пред мен на пръсти и с ръце, прибрани пред гърдите й като за молитва. Призоваващият поглед в очите й почти ме разсмя.

— Нали си израснала тук? Как така досега не си виждала Дийн? — попитах, докато вадех една чанта с покупки от багажника на джипа.

— Аз съм бедно момиче. Много добре го знаеш! Не се събирам с тях. Хайде, моля те. Разбирам, че ще го видя утре, но искам да го зърна за малко още сега. Не искам Джейс да гледа как се топя край него.

— Той е прекалено стар, за да се топиш около него. Каква гадост!

— Шегуваш се, нали? Последната му приятелка беше на около двадесет и една или две. Мъж като него никога не е прекалено стар. По такива мъже въздишаш и се топиш цял живот.

Не бях съгласна. Дийн беше почти на петдесет. Поне по мои сметки. Защо излизаше с момичета, които бяха по-малки от сина му? Това беше отвратително.

— Значи, имаш намерение да напуснеш Джейс, за да станеш чертичка на дървената рамка на кревата на Дийн? — подкачих я и тръгнах към вратата на къщата.

— Не, разбира се, че не. Искам само… — Тя се замисли, грабна една торба и забърза след мен. — Искам само да го видя. Да зърна тези очи, да дишам един и същи въздух с него.

Този път вече се засмях от сърце. Не можах да се сдържа. Това момиче щеше да ме побърка.

— Той е най-обикновен човек. Освен това е баща на Ръш и силно се съмнявам, че на Ръш ще му хареса да се въртиш като разгонена фенка край баща му. При това в собствения му дом. Затова си събирай ума преди Деня на благодарността. Не му е времето и мястото да гукаш и да се разтичаш пред бъдещия ми свекър.

— Това е лудост. Пълна лудост. Осъзнаваш го, нали? Жените в цял свят искат да чукат тоя мъж, а ти се сродяваш с него.

Понякога Бети наистина ми досаждаше. И този беше един от случаите, когато започваше да ме дразни.

— Да оставим покупките и да обсъдим менюто за утре. После ще ти разкажа как с Ръш и баща му заминаваме за Лос Анджелис този уикенд. Нан създава проблеми на Киро.

Бети се разбърза след мен.

— Заминаваш? Този уикенд? Не можеш да ме оставиш! Не можеш да ме оставиш дори и заради Дийн. Не!

Добре че поне за секунда спря да мисли за него. Сложих продуктите на плота и се обърнах към нея.

— Ръш трябва да отиде и аз заминавам с него. Освен това, ако аз не отида, знам, че и той няма да иска да замине. Баща му помоли за помощ. Нан се очертава като голям проблем.

Бети се нацупи и седна на високия стол пред плота.

— Много гадно! Не искам да заминаваш.

Колкото повече мислех, толкова повече се убеждавах, че и на мен не ми се ходеше никъде, но нямаше да допусна Ръш да замине сам. Щеше да ми липсва, щях да полудея без него. Освен това така щях да опозная и баща му. Ние градяхме семейство и исках баща му да е част от това, да участва в събитията.

Не се бях чувала със собствения си баща. Беше се обадил само веднъж след деня, в който дойде да ми каже, че не е баща на Нан. Обади се седмица след това, за да ме информира, че заминава за Флорида Кийс да си търси лодка, в която да живее. Искаше да бъде сам. Каза ми, че ме обича.

Опитвах се да не мисля за баща ми, защото винаги се натъжавах. Трябваше да му кажа, че искам да се върне в живота ми, но така и не го направих. Сега, в навечерието на празниците, без него се чувствах още по-тъжна. Аз бях намерила дом, но той беше загубил своя.

— Изобщо слушаш ли ме, като ти говоря? — Гласът на Бети проби в съзнанието ми.

— Извинявай, мислех за баща ми — признах. Извадих кутията с грах и я прибрах.

— О! Мислиш да го каниш ли?

Беше прекалено късно за това, а и не бях сигурна, че Ръш ще се чувства добре в компанията на баща ми. Не бяхме говорили за него кой знае колко много. Поклатих глава и се обърнах да взема кутията с пудра захар.

— Не. Просто мислех за него… по принцип. Питах се какво ли прави.