Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (44)

Грант

Блъскането по вратата беше като от картечни откоси. Отметнах завивките и погледнах към Пейдж, която бе дошла с мен вчера след купона. И двамата се бяхме напили яко, после се забавлявахме подобаващо, а сетне заспахме в пиянски ступор. Толкова помнех.

Пейдж винаги е била забавно момиче. С нея беше лесно, защото не се лепеше като пиявица, не се вживяваше в ролята на влюбена приятелка. Просто беше максимално опростена приятелска връзка с бонус секс.

Блъскането продължи. Намерих късите си гащи от снощи и ги нахлузих, преди да стигна до вратата.

— Престани! Мамка му, какъв е тоя шум по никое време — изкрещях, преди да отворя.

Слънцето беше изгряло и светеше в очите ми. Примижах, сложих длан над веждите си и изпсувах.

— Откачен ебалник!

Освен момичетата пиявици, махмурлукът беше другото нещо, което не понасях добре.

— Много си чаровен тази сутрин — каза Нан, избута ме от вратата и влезе, без да пита.

Мамка му! С това ли трябваше да се разправям тази сутрин? Затръшнах вратата.

— Какво искаш, Нан. Десет сутринта е — извиках.

Тя влезе в кухнята ми и се облегна на плота.

— Трябва ми място, където да отседна — каза с по-мек глас, който използваше само когато искаше нещо.

Преди една година с този глас успяваше да измъкне почти всичко от мен. Толкова бях замаян от самовлюбения й задник, че чак бях ослепял. Беше заради секса. Добра беше. Гимнастичка в кревата. Но тя ме научи, че сексът не може да компенсира разбитото ти сърце, нито да превърне една кучка в светица. Бях приключил с нея. Завинаги. Бях приключил с всичко, свързано с нея.

— Обади се на Ръш. Аз си лягам. Знаеш къде е изходът — казах и тръгнах към спалнята.

— Не мога. Ръш няма да ми помогне. Не мога да понасям Блеър и той го знае. Обича я повече от мен. Тя ми го взе. Тя ми взе всичко, открадна ми всичко. Мразя я и няма да се преструвам пред никого, но сега няма къде да отида. Не искам да живея с майка ми. Искам да се върна в Розмари.

— Кофти за теб. Сега чао, Нан.

Отворих вратата на спалнята и се хвърлих върху леглото с лицето надолу.

— Пейдж? Сериозно? Грант, сериозно ли това е Пейдж? Нямаш представа къде е сядал задникът й. Толкова ли ниско си паднал? Не че преди беше с по-високи изисквания.

Пейдж се поизправи, разтърка очи, а аз се наслаждавах на факта, че беше гола и Нан можеше добре да огледа разкошните й гърди — много по-хубави от нейните. Дяволски красиви гърди.

— Напротив, направих крачка нагоре. Последната, с която спах, беше ти, а това беше дъното, повярвай ми. — Изобщо не ми пукаше, че й говоря така грубо. Тя сама се насади в това положение.

Пейдж ме стрелна, после метна един поглед на Нан. Очите й бяха зачервени, бях сигурен, че снощи е пушила трева.

— Какво, по дяволите? — измърмори тя и издърпа чаршафа, за да се прикрие.

— Нан е дошла да превърне живота ми в ад. Не й обръщай внимание. — Излегнах се по гръб и сложих ръце под главата си.

— Така ли? Това ли остана от нас? — попита Нан.

— В това ни превърна ти, такива станахме заради теб, Нан. Искаше да чукаш всеки срещнат мъж и аз се съгласих. Благодаря за идеята, между другото.

— Пейдж, обличай се и си тръгвай. Опитваме се да проведем някакъв разговор, за бога — развика се Нан на момичето, което тихичко седеше и ни слушаше. Аз се пресегнах и я потупах по бедрото.

— Не си тръгвай. Вече я изритах да си ходи — успокоих я.

В действителност, искаше ми се и двете да си тръгнат, но Пейдж не ми беше направила нищо лошо и не исках да съм груб с нея. Не бих изритал Пейдж за нищо на света. Ако сама решеше да си иде, нямаше да я спирам, но когато пожелаеше — тогава.

— Ти сериозно ли говориш? Ще се въргаляш с някакви курви и даже няма да ми дадеш възможност да обясня? Знаеше ли, че бях в клиника? Пукаше ли ти изобщо? Защото не ми се обади. Никой не ми се обади. Дори Ръш.

Лекичко ме заболя за нея, но беше толкова нищожна болка, че дори не си заслужаваше да й обръщам внимание и веднага забравих. Вероятно понякога все още виждах в нея онова малко момиченце, което така отчаяно искаше да бъде обичано. Това бяха онези времена, когато в сърцето ми имаше състрадание. После си спомних в каква кучка се бе превърнала и реших, че напълно справедливо си е заслужила всичко, което й сервира животът.

— Когато замеряш с лайна, и на теб ти отвръщат със същото. Така ми казваше дядо ми. Може би някой е трябвало да го каже и на теб и така да спести на всички, които бяхме край теб, толкова много мизерия.

Нан насочи пръст към Пейдж.

— Изчезвай. Веднага.

Хванах Пейдж за ръката.

— Не й обръщай внимание.

Момичето гледаше ту мен, ту Нан, сетне поклати глава и каза:

— Вие двамата сте една трагична перверзия. Мисля да си ида у нас и да се наспя. Главата ме боли и не може да понесе това.

После се наведе да ме целуне по бузата и стана от леглото. Гола. Гледах с обожание задника й. Не че ми се гледаше, но исках да натрия мутрата на Нан. Бях прекалено уморен за голи жени.

Пейдж ми помаха, вдигна обувките си и тръгна към входната врата. Нямах идея къде е колата й, но това не беше от особено значение, защото живееше два етажа над мен. Ето защо беше така удобна.

Нан се насочи към леглото и седна.

— Разкарай се от леглото ми, Нан. Кълна се, ако веднага не си махнеш задника от леглото ми, ще ти разкажа всяка подробност от сексуалните ни подвизи с Пейдж под тези чаршафи — предупредих я.

Не че имах кой знае какви спомени, но Нан не знаеше това, нали?

— Ти си противен — изпищя тя, скочи от леглото и ме погледна с отвратен поглед.

— Да. Ти също. Аз поне познавам Пейдж. Не е непознато момиче, което съм забърсал от улицата, за да я изчукам.

Очите й блестяха с необуздан бяс. Бях видял достатъчно, бях преживял достатъчно, а сега напълно бях изгубил интерес.

— Ти каза, че ме обичаш — напомни ми тя.

— Мислех, че те обичам. Може би е имало някаква минимална вероятност, Нан, но после се събудих и разбрах, че любовта не е едно яко чукане и една пичка. Било е само секс.

Нараненият й поглед вероятно имаше за цел да ме накара да се почувствам виновен, но този път не проработи. Бях объркал потребността с любов. Не знаех какво е да обичаш някого истински, така както се обичаха Блеър и Ръш. Никога не бях изпитвал това и бях почти сигурен, че никога няма да го изпитам.

— Добре. Искаш да ме жегнеш, добре. Направи го. Заслужавам си го — изплю думите, стана и тръгна към вратата. — Но това не е краят, Грант. Мога да призная грешката си, ако ти признаеш, че все още имаш чувства към мен.

Дали? Не бях сигурен. Бях ядосан, че си позволи да си играе с мен като с кукла на конци, но дали бяха останали някакви чувства?

Не.

— Работя по проблемите си. Би било хубаво, ако на някого му пука и се постарае да ме разбере — каза тя.

Не, нямаше да й позволя да обърне всичко това срещу мен. Не бях си го поръчвал, не го исках и не го заслужавах. Аз бях този, който се опитваше да накара нещата да проработят, а тя отказваше да бъдем нещо повече от две тела, които се събират само за да се чукат. Секс другарчета, но без другарския елемент. Аз исках много повече, а тя ми демонстрира, че може да ме замени с когото и да е, по всяко време на денонощието.

— Не мисля, че съм този, който ще ти помогне, Нан. Проблемът е, че аз знам какъв е бил животът ти и знам защо си кучка, но за разлика от Ръш, при мен тези не минават. Това не е никакво извинение. Време е да спреш да го използваш, за да предизвикваш съжаление. Време е да се промениш. Гониш и отблъскваш всички край себе си. Искаш да завършиш като майка си ли?

Тя застина и разбрах, че съм уцелил болното място. Без да обели и дума повече, тя излезе, затръшна вратата след себе си и изчезна.

Най-сетне се отървах. Сега вече можех да поспя.