Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (42)

Блеър

Сложих Нейт за следобеден сън и реших да използвам времето за малко йога. Трябваше да постегна тялото си. Бети ми каза да опитам с йога. Друг беше въпросът, че трябваше да намеря време и за това. Последния път, когато се захванах с йога, Ръш влезе и след малко се оказахме голи на дивана. Бяхме станали експерти в оралния секс. Не че той не беше и преди, но аз се бях научила да правя убийствени свирки.

Точно когато видеото с йогата започваше, някой звънна на вратата и отидох да видя кой е. Ръш го нямаше, не можеше и да е Грант, защото бяха заедно. Щом отворих вратата и зърнах Нан, реших, че винаги, абсолютно задължително трябва да гледам през шпионката. Сърцето ми щеше да изскочи и вече се проклинах, защото бях оставила телефона си в другата стая — нямах джобове на тези панталонки за йога.

— Ръш тук ли е? — попита рязко тя.

Цялото ми същество се сви. Ръш го нямаше и не знаех дали е разумно да я пусна. Но пък как можех да не я поканя да влезе? Тя му беше сестра.

— Излезе с Грант преди около два часа, някакъв проблем с Уудс.

Говорех прекалено много, това не й влизаше в работата.

— Ще ме пуснеш ли, или да дойда по-късно?

Не можех да не забележа отвращението в гласа й. Сякаш едва сега осъзнаваше, че този дом е и мой и наистина мога да реша да не я пусна. Не исках да го правя, но може би Ръш щеше да иска да я види. Преди няколко вечери я спомена за първи път. Каза, че вече излязла от клиниката и че била по-добре.

Въпреки истеричните крясъци на разума реших, че трябва да я пусна.

— Влизай — казах. Не исках да оставам насаме с нея, а и пистолетът ми беше в колата. Не, не мислех, че ще се наложи да го ползвам. Не беше… опасна, нали?

— Е, как се чувстваш като госпожа Финли? — Въпросът не беше дружелюбен и тя очевидно не беше щастлива от факта, че съм омъжена за брат й.

— Прекрасно. Обичам брат ти.

— Не можеш да ме излъжеш. Не можеш да ме заблудиш с този невинен поглед. Нарочно забременя, за да се докопаш до него и до парите му. Много добре знаеше, че няма да пренебрегне детето си, и ти използва всички средства. Дано е от него поне.

Омразата се стичаше от думите й. Исках да се обадя на Ръш и да го помоля да си дойде у дома. Не исках да говоря с нея, не и по този начин. Не и когато ме обиждаше и обвиняваше в неща, които не бях направила.

— Съжалявам, че наистина мислиш така, но като видиш Нейт, ще се убедиш, че е негово дете. Той е истинско копие на Ръш.

Бях ядосана на себе си, че захапах въдицата и започнах да й се обяснявам, да се защитавам, но при споменаването на името на Нейт лицето й се сгърчи. Или ме мразеше, защото имаме дете, или ненавиждаше факта, че беше и мое и че тя бе свързана с него по кръвна линия. Не бях сигурна кое от двете преобладаваше.

— Отивам да си взема телефона и да се обадя на Ръш, за да му кажа, че си тук. Сипи си нещо за ядене или за пиене. Знаеш кое къде е.

Тръгнах към стълбите.

— Чакай, не искам да виждам Грант. Кажи му да не го води — изкомандва тя.

— Добре, ще му кажа.

Бях повече от сигурна, че и Грант не гори от желание да я вижда, но реших да не й го казвам, а и не смятах за нужно да я информирам, че знам за връзката им. Нямах никакво намерение да се впускам в тая тема. Щях да се обадя на Ръш, да отида да проверя Нейт и може би… да убия малко време при него… докато се крия.

Набрах телефона на Ръш.

— Бебо, наред ли е всичко? — каза веднага той.

— Ами… зависи какво имаш предвид под „наред“. Сестра ти е тук.

— Обръщай, брат ми, веднага. Трябва да се върна в нас. Идвам. Добре ли е? Добре ли се държи? Пусна ли я да влезе?

— Да, не съвсем, и на последния въпрос — да, пуснах я.

— Не се държи добре, така ли? Мамка му! По дяволите, Блеър! Съжалявам. Защо изобщо я пусна?

— Защото, Ръш, тя ти е сестра. Не мога да откажа да пусна твой близък роднина в къщата ти.

Ръш въздъхна. Беше ядосан и знаех защо.

— Блеър, ако още един път те чуя да казваш „къщата ТИ“, ще ме взривиш. Това е НАШАТА къща. Нашата шибана къща. Ако не искаш да пускаш някого, не го пускай. Обаждаш ми се и го оставяш да чака на шибаните стълби, докато се върна. Искам да не се притесняваш в дома ни.

— Добре. Пуснах я, защото ти я обичаш, а аз обичам теб. Това достатъчно силен аргумент ли е?

Ръш се засмя.

— Нан е и вероятно ще бъде единственият човек, когото обичам, но с когото не очаквам да си мила… и тя трябва вече да го разбере. Трябва да заслужи мило отношение. Засега не е заслужила нищо. Ако искаш, я изгони, ако искаш, й наритай задника навън, направи каквото намериш за добре, но не искам да седиш и да слушаш как отровната й уста бълва обиди.

Реших да не му казвам за обвинението й, че Нейт не е негов си — щеше да превърти напълно.

— Само побързай — помолих го.

— След пет минути съм там.

Затворих, пуснах телефона в сутиена си и отидох да проверя Нейт. Когато отворих вратата, той риташе с крака, издаваше смешни звуци и гледаше към морските животни над главата му. Усмихнах се и се приближих до него. Малките му очички се преместиха върху мен и той зарита по-силно и енергично. Сърцето ми преля от топлина.

— Това беше една много кратка дрямка — казах и се наведох да го взема. — Не успях дори да стигна до йогата, а задникът ми определено има нужда.

Нейт се опита да зарови малката си глава в гърдите ми. Не му беше време за ядене, но винаги когато се събудеше, се заравяше там. Като баща си. Усмихнах се и отидох до масата за преобличане, за да му сложа чист памперс. Той се сърдеше и киселееше, дори се разплака. Не обичаше да му сменям памперса. Вдигнах го и целунах изпружената му нацупена горна устна. Сълзите му веднага спряха и се опита да засмуче нещо за ядене.

— Още не, господине. Имаш цял час до ядене — казах и тръгнах към вратата.

Не исках да го нося долу — страхувах се, че Нан може да каже нещо обидно за него. Не мисля, че щях да го приема добре, ако изречеше нещо лошо за бебето ми. Входната врата се отвори и въздъхнах с облекчение. Ръш си беше у дома.

— Тати е тук — прошепнах.

Тръгнах с Нейт по стълбите и се ослушах за гласовете на Ръш и Нан. Не беше трудно да чуя нейния — тя вече крещеше. Ръш вероятно я беше нападнал, че ме е накарала да се чувствам неудобно. Реших да не водя Нейт в кухнята, не исках детето да слуша как баща му повишава тон. Тръгнахме към входната врата. Нейт обичаше да излиза и да гледа морето и вълните. Морският бриз щеше да удави гневните думи на Нан.

Запътихме се към плажа.

— Блеър, би ли довела Нейт горе — извика Ръш от верандата.

Очевидно искаше да покаже Нейт на Нан. Разбирах желанието му, но тя ме мразеше, така че според мен идеята не беше никак добра. Спрях и погледнах Нейт. Майчинският ми инстинкт ми подсказваше да хукна по стълбите и да се заключа в стаята си, но то беше и негово дете. Целунах малкото му челце.

— Сестрата на тати не е много добра. Ще трябва да се научим да не й обръщаме внимание — прошепнах в ухото му.

Напълно осъзнавах, че говоря предимно на себе си, понеже той едва ли разбираше какво се случва.

Когато стигнах до последното стъпало, Ръш вече ме чакаше.

— Мога да го взема, ако не искаш да влизаш. Но ако влезеш и не се държи добре, ще я изритам от къщата ни. Кълна се.

Нямах никакво намерение да пратя детето си в устата на злия звяр и да чакам отстрани. Ако се налагаше Нейт да се изправи срещу Нан, значи, трябваше и аз да го направя. Поклатих глава и го притиснах към себе си.

— Искам да съм с него.

По изражението му личеше, че напълно ме разбира. После отвори вратата и ми направи път да вляза с детето.

Нан седеше на един от бар столовете. Лицето й беше изкривено от злоба. Обърна се и очите й се заковаха в Нейт. Усетих точния миг, в който разбра, че всеки детайл от малкото му личице е копие не Ръш. Дори ушите му бяха като неговите. Нямаше нищо от мен.

— Май наистина ще се окаже твое това дете — каза тя.

Спрях внезапно, направих крачка назад и се ударих в гърдите на Ръш. Той ме прегърна и ме притисна към себе си.

— Искаше да го видиш. Внимавай какво говориш на майка му! Извини се за тая огромна глупост или ще ти припомня къде е вратата.

Очите на Нан горяха от бяс. Имах чувството, че току-що бяхме започнали нещо, от което този дом не се нуждаеше. Нан пое дълбоко въздух и вдигна препълнените си с омраза очи към мен.

— Извинявай — каза грубо и рязко.

Не се извиняваше наистина, не съжаляваше за думите си, но поне Ръш я принуди да ги изрече.

— Мога ли да го взема? — попита Нан и цялото ми тяло се вдърви.

Тя не питаше мен, а него. Ако Ръш се съгласеше, щях да избягам с Нейт от стаята. Прекалено много искаше мен.

— Идеята не ми харесва, а като се има предвид как гледаш майка му, тя едва ли ще се чувства спокойна да ти го даде.

— Той е и твое дете — прекъсна го тя.

— Да, и мое е, но Блеър му е майка, а аз не позволявам нищо и никой да я притесни или да я накара да се чувства неловко.

— За бога, Ръш, къде са ти топките?

— Това е втора черна точка, Нан.

Нан завъртя очи и стана от стола си. Обърна се и погледна Нейт. Погледът й се смекчи. Беше много трудно да не се влюбиш в това бебе. Беше красив като баща си.

— Мама ще се радва да го види — каза Нан, докато премяташе чантата си през рамо. — Трябва да й пратиш снимка.

— На майка ни не й пукаше за нейните собствени деца. Какво те кара да си мислиш, че ще я е грижа за внуците й?

Нан само сви рамене и отвърна:

— Имаш право.

Нейт се размърда неспокойно в ръцете ми — опитваше се да се добере до млякото. Ръш протегна ръце.

— Дай ми го. Когато е в мен, няма да мисли за мляко.

Подадох му го и Нейт веднага се успокои. Вдигна очи и погледна лицето на баща си.

— Ти си добър баща. Не се изненадвам. Играеш си на татко, откакто се помня. — Това беше първото хубаво нещо, което каза, откакто влезе в дома ни.

— Така е, защото гледам какво прави Блеър и съм се научил от нея. Тя ми показа всичко.

Това не беше вярно. Ръш имаше много силен бащински инстинкт. Отворих уста да го опровергая, но Нан избута стола си назад и скърцането прокънтя в стаята.

— Исках само да видя детето и да ти кажа, че съм по-добре. Ако имаш желание да ме видиш, ще съм в града още няколко дни. Но имай предвид, че не съм навита за нови срещи с малкото ти семейство.

Гледах как наперено почуква с токчетата си през кухнята към входната врата, без да каже и дума повече. Ръш не й отговори.

— И е все същата кучка — промърмори. — Съжалявам, че ти наговори такива грозни неща.

— Не обръщам внимание на нищо от това, което казва. Тя иска да бъда лошата и се опасявам, че това никога няма да се промени. Няма проблем, не съм омъжена за нея.

Нейт чу гласа ми, обърна глава към мен и веднага се разплака. Искаше ме заради гърдите ми, пълни с мляко. Усмихнах се и протегнах ръце да го взема.

— Ще се наложи да го накърмя пак. Може да не се е нахранил добре предния път. Няма да се откаже, докато не си получи дължимото.

— Този малък пикльо пак извади късмет — каза Ръш.

Ритнах го и той шумно се разсмя от цялата си душа. Обожавах, когато правеше така.

— Гладна ли си? — попита.

— Да. Умирам от глад. Ще ми приготвиш ли един сандвич? — помолих, преди да се настаня на фотьойла в хола.

— Бих сторил всичко за теб.