Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (4)

Блеър

Разговорът за Деня на благодарността ми напомни за мама. Това щеше да е първият ми празник без нея. Колкото повече го осъзнавах, толкова по-трудно дишах. Извиних се на Ръш и баща му и хукнах нагоре да си взема душ. Ръш имаше нужда да поговори с баща си насаме.

Още докато стъпвах под душа, сълзите свободно се търкулнаха. Топлата вода се изливаше върху тялото ми. Един стон се откърти от гърдите ми. Миналата година бях приготвила обяда ни за Деня на благодарността съвсем сама. С мама бяхме седнали във всекидневната. Никакви приятели, никакво семейство. Само ние двете. Може би защото някъде дълбоко в себе си съм осъзнавала, че е последният ми Ден на благодарността с мама.

Спомените от онези години, когато на тези празници винаги бяхме с баща ми и Вал, бяха придобили горчиво-сладък вкус. Сърцето ми се свиваше при мисълта колко много бяхме загубили. Тогава си мислех, че нищо не може да боли повече, но после разбрах, че съм грешала.

Щеше да е много трудно да се изправя пред наближаващите празници без мама. Тя обичаше Деня на благодарността и Коледа. Всяка година веднага след Деня на благодарността започвахме да украсяваме къщата за Коледа. После сядахме и гледахме „Бяла Коледа“ и хапвахме от останалата пуйка със сладки картофи. Това се бе превърнало в нещо като традиция и с мама я запазихме, след като Вал и татко ни оставиха.

Тази година всичко щеше да е различно. Мисълта, че Ръш щеше да е с мен и че създавах семейство с него, притъпяваше малко болката. Просто ми се искаше мама да е тук, за да ме види щастлива.

Вратата на банята се отвори и Ръш влезе. Не беше особено радостен. Огледа ме, съблече тениската си и я пусна на мраморния под. После разкопча ципа на дънките си, свали ги заедно с боксерките и влезе при мен под душа.

— Защо плачеш? — попита и уви лицето ми в дланите си. Водата бе измила сълзите ми, но вероятно очите ми бяха зачервени.

Поклатих глава и се усмихнах. Не исках да го тревожа и с моите емоции.

— Чух те, когато отворих вратата, Блеър. Трябва да знам защо.

Въздъхнах, облегнах глава на гърдите му и увих ръце около кръста му. Бях загубила толкова много, но Бог се опитваше да ми се реваншира, дарявайки ме с този изумителен мъж. Трябваше по-често да си припомням колко съм благословена.

— Сетих се, че това ще е първият ми празник без мама — признах.

Ръцете му се сключиха около тялото ми.

— Съжалявам, бебо — прошепна той в косата ми, без да ме пуска от прегръдката си.

— И аз. Иска ми се да беше имал възможност да я опознаеш. Да те види пораснал, възмъжал.

— Да, и на мен ми се ще да бях имал възможност да я опозная. Сигурен съм, че е била съвършена като теб.

Усмихнах се, но исках да му възразя. Не бях като мама, никой не можеше да бъде като нея. Тя беше един от онези специални, различни хора, които не се раждат често.

— Ако ще ти е трудно с баща ми в къщата, ще го накарам да си отиде. Искам този празник да се превърне в един красив спомен за теб. Кажи ми с какво мога да помогна, ще направя всичко, което пожелаеш.

Сълзите пак закапаха свободно. Тъпи хормони! Напоследък бях станала като фонтан.

— Бъди с мен. Това ме кара да се чувствам по-добре. Дори когато говорим за нещата, съм по-добре и болката заглъхва. Мама обичаше Деня на благодарността. Миналата година знаех, че е последният ни празник заедно. Сторих всичко по силите си, за да се усети специална, да направя деня паметен. За нея. И за мен. Наясно бях, че този спомен ще ми е нужен след време.

Ръш рисуваше малки кръгчета по гърба ми и ме прегръщаше мълчаливо. След доста време се отдръпна съвсем лекичко, колкото да ме погледне.

— Може ли да те изкъпя? — попита.

Кимнах, но не бях сигурна какво има предвид.

Той взе гъбата ми и един от душ геловете ми, подреден сред многото шишета, и после започна да облива гърба и раменете ми. Изми ръцете ми една по една, сякаш бях дете. Щателно и със старание.

Стоях и гледах как задълбочено почиства всеки сантиметър от тялото ми. В движенията му нямаше нищо сексуално, което ме изненада. Беше сладко, невинно, различно от всичко, което бяхме правили досега. Ръката му не се задържа по-дълго между краката ми. Един-единствен път целуна пъпа ми, когато коленичи да измие краката ми.

После започна да разтрива тялото ми и да ме изплаква с ръце. Всеки допир беше такъв, сякаш се докосваше до икона. Не ме къпеше, а ме обожаваше.

След това се захвана с косата. Затворих очи, докато масажираше главата ми. Коленете ми омекнаха от удоволствие. Той бързо изплакна шампоана, сложи балсам и продължи да гали косата ми със същото внимание. Щом отми и него, тялото ми беше като размекнало се желе, едва се държах на крака. Ръш спря крана на водата и взе две големи кърпи. С едната уви косата ми, а с другата тялото ми. Накрая ме грабна на ръце и ме пренесе до леглото.

— Почивай си. Връщам се веднага — каза и целуна челото ми. А след това се върна в банята.

Задникът му изглеждаше така апетитен. Исках да остана будна. Докато ме докосваше в банята по цялото тяло, бе успял да ме възбуди, макар че не това беше целта му. Опитах се да го изчакам, но очите ми натежаваха и се унесох.

Сгуших се в топлината, в аромата на слънце и море. Въздъхвайки със задоволство, потърках буза в успокояващата мекота и… тя започна да се смее. Отворих очи и топлото се оказа Ръш. Лицето ми беше притиснато в гърдите му. Усмихнах се, целунах кожата му и извърнах глава нагоре да го погледна. Усмивката му ме накара да се засмея.

— Сутрин си като малко коте — каза с дрезгав глас, вероятно се бе събудил минутка преди мен.

— Ако не беше толкова хубаво да те докосвам цяла нощ, нямаше да те търся из леглото, за да съм опряна в теб дори докато спя.

— Нямаш представа колко ме радва това, защото сладкият ти задник никога няма да търси нечий друг задник. Никога, в нито едно друго легло. Ако се случи, ще се наложи да го убия — намигна ми той.

Обичах този мъж.

— Извинявай, че заспах толкова бързо снощи.

Ръш поклати глава.

— Не се извинявай. Щастлив съм, че успях да те накарам да се отпуснеш и да заспиш така лесно. Не ми харесва да те виждам тъжна.

Обичах този мъж. Дяволски много го обичах. Обтегнах тялото си до неговото и се притиснах. Стиснах бедрата си в радостно очакване, когато усетих ерекцията му върху бедрото си. Имах нужда от него. След онзи сладък миг снощи сега исках напълно да се слея с него.

— Люби ме — прошепнах с глава, опряна между главата и рамото му.

— За мен ще бъде огромно удоволствие — каза тихо и мушна ръка между бедрата ми.

Повдигна единия ми крак и го сложи на таза си. Бях широко отворена пред него и много възбудена. Пръстите му погалиха вътрешността на бедрата ми, възбуждаше ме още повече, играеше си, не бързаше. После едва докосна втвърдения набъбнал клитор. Заскимтях, стенех и се надявах да побърза, но вместо това май го насърчих да забави темпото още повече. Грубите му пръсти правеха пътечка до коляното и после обратно нагоре по бедрото ми. Бях сигурна, че играта му ме беше наводнила между краката и почти се чувствах неловко, че ще ме усети толкова мокра.

— Ръш, моля те.

— За какво ме молиш, сладка Блеър?

Вече му бях казала какво искам, но той очевидно чакаше да го изрека пак, по възможност по-подробно.

— Докосвай ме.

— Та аз това правя. Докосвам те.

— По-горе — умолявах.

Искаше да ме накара да му говоря мръснишки. Ръката му пролази в сгъвката на бедрото ми точно до отвора ми и аз нетърпеливо я сграбчих. Цялата треперех.

— Тук ли?

Помръднах се, така че пръстът му да докосне болезнено пулсиращото място.

— Мамка му! Колко си мокра. Не мога да те дразня, когато вече си толкова мокра — прошепна.

Щом пръстът му мина по клитора ми, не можах да задържа вика си, а звуците, които се изплъзваха между устните ми, определено му дойдоха в повече — той ме стисна за бедрата и бавно се плъзна и потъна в мен.

— По дяволите, кога си станала по-тясна? — изръмжа.

Стискаше ме почти болезнено за таза и тласкаше в мен.

Точно това исках.

Да бъда изпълнена. С Ръш.