Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (34)

Блеър

— Ръш, все още не мога да повярвам, че пя и свири на китара!

Цялото ми същество отказваше да осъзнае тази картина — Ръш в края на алеята с китара. И после, вместо да чуя Джейсън Мраз, чух песен, написана за мен, изпята за мен. От самия Ръш. След писмата и подаръците, които бе изпратил в стаята ми, мислех, че е надминал себе си и че няма повече накъде.

Но бях грешала.

— Спрях да пея и да свиря, когато започнах да уча в колежа. Беше ми писнало от момичета, които се интересуваха от мен само заради Дийн. Престанах да пея най-вече защото така само напомнях за връзката си със „Slacker Demon“. Така че просто се отказах. Но за теб… Исках да тръгнеш към мен, докато слушаш думите, написани за теб, исках аз да ти ги изпея, а не да слушаш някаква мелодия, която пускат на всяка втора сватба. — Той целуна кожата под ухото ми. — Няма да има друга сватба като тази. Никога — прошепна, а аз се притиснах към гърдите му.

Групата, която бяхме наели за сватбата, свиреше „Kiss Me“ на Ед Шерийн. Дийн беше предложил да осигури една „истинска банда“, но не ми се искаше сватбата ни да се превръща в нещо чак толкова грандиозно. Исках да е малка, да поканим само най-близките си хора. Нямах желание да се превръща в концерт. Ръш се бе съгласил с мен и бяхме намерили най-добрата група, която изпълняваше само кавъри.

— Ще ми се да няма толкова много хора у дома тази вечер — казах, опирайки устни в гърдите му.

— Няма значение. И без друго няма да сме тук.

— Какво искаш да кажеш? — погледнах го изумено, а той се засмя.

— Наистина ли допускаш, че ще прекарам първата си брачна нощ под един покрив с всички тези хора? Оттук отиваме в пентхауса на клуба. Чакат ни.

Бях щастлива, че се бе сетил за това. Не ми се искаше през първата си брачна нощ да мисля, че баща ми и баща му са на едно ухо разстояние.

— Това е страхотно — отговорих.

Раменете му се тресяха от смях. Вдигнах поглед и огледах гостите ни. Всички наши приятели бяха тук. Всички, които обичахме. Освен… сестра му и майка му. Но те така или иначе нямаше да одобрят. Мразеха ме. Все пак ми беше мъчно, че не са тук, но не заради мен, а заради него. Надявах се един ден да решат да станат част от нашия живот. Заради Ръш. Знаех, че му липсват, макар че не беше казал абсолютно нищо.

— Къде сложи сатена? — попита той, а аз се засмях и захапах долната си устна.

— Нямам джобове…

— Знам. Затова питам къде е.

— В сутиена ми — признах.

— Което означава, че това парченце плат ще има нов смисъл и значение за мен — каза и леко погали с палец кожата под гърдите ми.

— Благодаря ти за всичко. За колието, за верижката за глезена, за пръстена, за сатена. Ще ти го върна. Твой си е. Но беше много хубаво да си го поделим днес, сякаш мама е с нас, сякаш е докоснала съвместния ни живот.

Ръш ме притисна по-силно и кимна. Изведнъж тялото му се скова и веднага проследих погледа му над рамото ми. Кейн бе застанал близо до нас и ни гледаше.

— Може би трябва да му позволя да танцува с теб. Опитвам се да се убедя, че така е правилно — каза Ръш, но не ме пускаше, даже ме притискаше по-силно. Изглеждаше разкъсан. Не можех да не се усмихна.

— Ако не искаш да танцувам с Кейн, няма да го направя, но трябва да говоря с него. Ела с мен, ако искаш, и не се отделяй от мен, но няма от какво да се притесняваш. Вече съм Блеър Финли. Момичето, което той обичаше, се казваше Блеър Уин.

Когато чу новото ми фамилно име, тялото му изведнъж се отпусна, но все така ме държеше плътно в ръцете си.

— Кажи го пак. Онази част с новото ти име.

— Блеър Финли — повторих.

— Мамка му, звучи страхотно — каза и ме целуна по челото. — Иди говори с него. Но ако нямаш нищо против… без танци. Не искам ръцете му да са по тялото ти.

— И никакви прегръдки? — попитах, преди да тръгна към Кейн.

Ръш се замисли, но после поклати глава.

— Не и ако иска ръцете му да останат закрепени към тялото.

Засмях се. Такъв беше моят съпруг — не ме делеше с никого.

Тръгнах към Кейн, който стоеше с пъхнати в джоба ръце и с изпълнени с болка очи. Вероятно не му беше лесно. Може би винаги си бе представял, че аз и той ще останем заедно завинаги, защото никога не бе допуснал възможността, че Ръш в крайна сметка ще се окаже онзи човек, който винаги ще е до мен, когато имам нужда от помощ. Колко много бе грешал Кейн. И колко много бях грешала и аз.

— Радвам се, че дойде — казах и застанах на прилично разстояние от него, за да не предизвиквам гнева на Ръш.

— Няма да те лъжа. Не исках да идвам, но баба Кю ме накара. Много си красива. Толкова изумителна, чак ме боли, когато те гледам.

— Благодаря. Не знаех, че Ръш е изпратил билети и покани. Разбрах едва днес, когато баба Кю влезе в стаята ми.

— Така и предположих. И понеже не ти, а Ръш ни покани, нищо не можеше да спре баба да се качи на самолета.

— Щастлива съм, Кейн.

Той се усмихна тъжно и кимна.

— Виждам. Само слепец не би го забелязал. А и той изглежда на седмото небе.

Нямаше какво друго да си кажем. Нашето време вече бе минало. Той беше моят най-добър приятел, но и това беше преди. Сега Ръш беше моето… всичко…

— Пази се — казах, знаейки, че трябва да се върна при Ръш, преди да реши, че се бавя прекалено дълго.

— И ти, Блеър. Прати ни снимки на бебето. Баба Кю ще чака да ги види.

Обърнах се и се запътих към Ръш, който стоеше до дансинга и очите му не се откъсваха от мен.