Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (31)

Блеър

Бети ме целуна по бузата и извади нещо зад гърба си. Беше малка сребриста кутия с прикрепена бележка към нея с познатия почерк на Ръш.

— Ръш искаше да ти дам нещо старо, както е по традиция — обясни тя.

Не се бях замисляла за традицията, даже бях забравила. Усмихнах се, взех пакета и го отворих. В него имаше скъп пръстен с перла. Сребърната халка беше много елегантна и на нея имаше гравиран надпис „Любов моя“. Ръш не би направил такава гравюра — звучеше като от старите времена.

До пръстена стоеше малка бележка. Извадих я и започнах да чета:

Блеър,

Това беше на баба ми. На майката на баща ми. Дойде да ме види, преди да почине. Имам мили спомени от тази жена и когато почина, остави това за мен. В завещанието си беше пожелала да го дам на жената, която ме допълва. Тя казваше, че й бил подарен от дядо ми, който починал, когато баща ми бил още бебе, но никога след това не обикнала друг мъж така, както обичала дядо ми. Той бил нейното сърце, а ти си моето.

Това е нещо старо.

Обичам те.

Ръш

Подсмръкнах просълзена. Бети ронеше сълзи до мен и без грам свян четеше бележката.

— По дяволите, кой да предположи, че Ръш е толкова романтичен — каза тя и пак подсмръкна.

Аз знаех. Беше ми го показвал толкова много пъти. Приплъзнах пръстена на дясната си ръка — сякаш бе създаден за мен. Помислих си, че това едва ли е съвпадение. Усмихнах се и погледнах Бети.

— Благодаря ти за всичко.

Тя ме прегърна и каза:

— Аз трябва да ти благодаря. Ти си най-добрата приятелка, която някога съм имала.

Преди да кажа каквото и да било, тя сведе глава, помаха ми и побягна от стаята.

Обърнах се и се погледнах в огледалото. Сатенената ми рокля с цвят на перли се държеше сама без презрамки поради внушителния размер на гърдите ми. Талията беше висока, точно под гърдите ми, покрита с милион малки перлички. Шифонът се спускаше свободно под формата на широко изписана буква „А“ и стигаше няколко сантиметра над коленете. Бях решила да съм боса, защото трябваше да вървя по пясъка. Ноктите на краката ми бяха лакирани в бледорозово в тон с цвета на пръснатите по пътеката листенца от рози.

На вратата се почука. Вдигнах поглед — беше Харлоу. Носеше една малка кутийка.

— Изглеждаш като принцеса — каза с усмивка тя.

— Благодаря — отговорих. Наистина се чувствах като такава.

— Имам нещо за теб от Ръш. Искаше аз да ти донеса нещо ново — каза тя и ми подаде малката кутия. — Бих излязла, но мисля, че ще ти е нужна помощта ми.

Отворих бързо кутията. Нямах търпение да видя какво ми е пратил този път. Там лежеше миниатюрно ефирно синджирче с няколко диаманта, оформени точно като този на пръстена ми, но много по-малки. Беше верижка за глезена. Вдигнах я и слънцето, което сипеше лъчите си в стаята, намери камъчетата, улови ги и затанцува с тях.

— Аз ще ти я сложа — каза Харлоу, пое верижката и я закопча около глезена ми.

Бях казала на Ръш, че имам нужда от нещо за краката, но не исках да слагам обувки — не можех да си представя, че ще газя из пясъка, качена на токове. И ето, той беше намерил решение и за това. Усмихнах се и благодарих на Харлоу.

— Няма за какво. Изглежда превъзходно на крака ти — каза тя и после излезе така тихичко, както бе влязла.

Погледнах към глезена си, за да се порадвам на бижуто, когато на вратата пак се почука. Едно познато лице, което изобщо не бях очаквала да видя тук днес, се появи в рамката. Скочих и се хвърлих в ръцете на баба Кю. Не я бях поканила, защото се притеснявах, че на Ръш може да не му е приятно да вижда Кейн на сватбата ни, а ако поканех само баба Кю, нямаше как да не поканя и него, понеже той трябваше да я кара дотук.

Сълзи опариха очите ми, докато тя ме стискаше здраво в силната си прегръдка.

— Не мога да повярвам, че си тук! Как си карала толкова много километри?

Тя ме потупа по гърба и се засмя.

— Не съм карала. Тоя твой мъж изпрати самолетни билети за мен и Кейн. Първа класа. Никога не съм се чувствала толкова важна през целия си живот. Хората в самолета добре ме поглезиха. Беше голямо приключение, само това ще ти кажа.

Ако не обичах Ръш Финли с всяка клетка от тялото си, бих го обикнала още повече заради това, че бе довел баба Кю днес. Но той вече ме имаше цялата.

— Не, не ми плачи сега, че ще си развалиш грима и всичко. Точно като майка си си. Толкова много приличаш на нея! Няма по-щастлив мъж от татко ти. Не, не биваше да идвам тука да те разплаквам, а за да ти дам нещо от Ръш. Той каза, че аз трябва да съм човекът, който да ти донесе нещо взето назаем.

Не можех да скрия глуповатата си усмивка. Още подаръци!

Баба Кю ми подаде малка кутийка, опакована по същия начин, по който беше опакована тази на Харлоу. Взех я и я разпечатах мълниеносно.

В нея имаше малка сатенена кутийка и бележка. Вдигнах бележката, под която имаше парче розов сатен. Беше поизносено и очевидно отрязано от нещо друго. Разгънах бележката.

Блеър,

Чаках до днес, за да ти покажа това. Беше много трудно да не ти кажа нищо през цялото това време и да запазя тайната. Когато ми разказаха (напомниха) коя е майка ти, си спомних за това парче сатен. Бях забравил откъде и защо го бях взел, бях забравил и защо е било толкова специално за мен, за да го пазя през всичките тези години.

Когато бях малък, изплашен и самотен, винаги го стисках и потърквах лицето си в него. Това беше тайна, за която не исках никой друг да научи, но ме успокояваше. Когато баща ти ми припомни за палачинките с форма на Мики Маус, спомените ми за майка ти се върнаха. С тях се завърна и споменът за деня, в който се сдобих с това парченце сатен.

Майка ти винаги носеше нощница от розов сатен и винаги ме люлееше в ръцете си, докато заспя, понеже, когато бях разстроен, заспивах много трудно. Обожавах, когато ме прегръщаше. Майка ми никога не го правеше. Вечер заспивах с нос, заврян в пижамата й. Помня колко изплашен бях в деня, в който си тръгна. Не исках да ме оставят с Джорджиана. Майка ти ме прегърна силно, скъса едно парче от сатенената си пижама, пъхна го в ръката ми и ми каза да си го гушкам нощно време, когато си лягам.

Иска ми се да ти кажа, че този спомен се върна съвсем сам, но не беше така. Знаех, че това парче плат е на жената, която ми правеше палачинки. Тогава попитах баща ти. Той ми разказа и осъзнах, че този сън за жената в розовата сатенена пижама е бил истина. Не е било никакъв сън.

Това парче плат е мое, но искам да го вземеш назаем днес (освен ако не настояваш да го имаш, мога да ти го подаря).

Ето това е твоето нещо, взето назаем.

Обичам те.

Ръш

— Надявам се, че не си сложила още целия си грим, защото, ако си, то вече си го размазала наполовина — измърмори баба Кю.

Усмихнах се и поех кърпичката, която ми подаваше, за да почистя лицето си от сълзите. За ужас на Бети и след като се борих много дълго с нея, най-накрая успях да победя и не сложих много грим. Добре че спиралата беше водоустойчива.

Опрях парченцето плат до бузата си. Мислех за мама и за това как се бе разделила с Ръш. После го сгънах и го пъхнах в сутиена без презрамки. Прибрах и бележката в тоалетката. Исках да запазя и нея. Завинаги.

— Е, трябва да слизам и да си заема мястото. Ще се видим скоро — баба Кю ми прати една въздушна целувка и тръгна към вратата.

Отправих се към огледалото, за да проверя дали съм размазала грима си, когато на вратата пак се почука. Баща ми влезе усмихнат до ушите.

— Ти си най-красивата жена, която някога съм виждал. Този мъж долу е голям късметлия. Само дано го знае, че да не се налага да му го напомням.

— Благодаря, татко — отвърнах.

Той плъзна ръка в джоба си и извади още една малка кутийка, подобна на тези, които вече бяха получила.

— Имам нещо за теб от Ръш. Искаше аз да ти дам нещо синьо.

Макар че вече се бях досетила защо е тук, не можех да побера глупавата усмивка на лицето си.

— Ще остана, защото ще ти трябва помощта ми.

Развълнувана като малко дете, отворих кутията. В сатена лежеше сгушена деликатна златна верижка като тази за глезена ми. Извадих я и на нея висеше топаз във формата на сълза. В кутийката имаше още една бележка.

Блеър,

Тази сълза е символ на много неща. Сълзите, които си проронила, когато си опряла парчето сатен от нощницата на майка си. Сълзите, които си ронила при всяка преживяна загуба. Но това са също и сълзите, които заедно проронихме, когато видяхме, че това малко нещо в теб пулсира с живот. Сълзите, които аз пророних, когато осъзнах, че вселената ме е дарила с жена като теб, с жена, която обичам. Никога не съм си представял, че е възможно жена като теб наистина да съществува. Всеки път, когато се замисля за нашето „завинаги“, се чувствам признателен и скромно коленича пред теб и ти благодаря, че избра мен.

Твоето синьо.

Обичам те,

Ръш

Избърсах още една сълза и се засмях. Прав беше. И двамата бяхме изплакали щастливи и тъжни сълзи. Исках споменът за тях да е с мен, докато разменяме клетвите си.

Баща ми взе колието от ръцете ми и го закопча на шията ми. Сълзата легна на гърдите ми. Бях готова. Ръш бе направил така, че да имам нещо старо, нещо ново, нещо, взето назаем, и нещо синьо.

— Време е да слизаме — каза татко и ме поведе към вратата и после към стълбите.

Трябваше да изляза от къщата и да мина през арката от розови рози и бели блещукащи светлинки.

Хванах го под ръка и го оставих да ме води.