Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (30)

Ръш

Бях се загледал как Блеър танцува с баща си, когато с периферното си зрение улових Грант, който влизаше в салона с изражение на подгонен от демони човек. Какво му ставаше? Погледнах Блеър, за да се уверя, че е добре, и тръгнах да видя какво става с брат ми. Нещо не беше наред, защото Грант беше от хората, които никога не губят самообладание. Такова поведение не беше нормално за него.

Щом стигнах до него, той вече обръщаше един шот чисто уиски, което барманът бе сложил преди няма и секунда пред него. Той подаде празната чаша и поиска още един. Нещо определено се бе завряло в задника му.

— Защо не ми каза? Да ти го набутам, брат ми! — изръмжа той без дори да ме поглежда.

— За какво говориш? — попитах и с почуда наблюдавах как поглъща поредния шот и иска трети.

Той се обърна към мен и ме унищожи с поглед.

— Харлоу. Запознах се с шибаната Харлоу. Можеше да ми споменеш поне, да ми намекнеш, че сестрата на Нан е някаква шибана богиня, някакво извънземно божество. Да ме подготвиш по някакъв начин, за да не си представям как я чукам във всички възможни пози, да ми кажеш още преди да съм убедил пениса си, че това наистина ще се случи и ще видя реално това тяло във всички познати сексуални пози. ПРЕДИ, а не след като разбера коя е. — После изпи третия шот и блъсна чашата в бара. — Така е по-добре. — Въздъхна той.

— Запознал си се с Харлоу? — попитах, но определено не разбирах какво се опитваше да ми каже. Защо беше ядосан? Нали му бях разправял за нея.

— Да, ЗАПОЗНАХ СЕ с Харлоу. За бога, Ръш, трябва да се научиш да предупреждаваш хората какво да очакват.

И аз все така не разбирах. Защо не можеше да обясни като нормален човек?

— Ще бъда честен и ще ти кажа: нямам никаква идея за какво говориш и защо си ядосан.

Грант се изсмя зловещо.

— Мамка му, на теб наистина са ти вързали топките! Тъй като става ясно, че не можеш да си свалиш очилата с цвят на Блеър и не можеш да видиш нито една друга жена, нека ти обясня и да те отворя малко. Харлоу е най-съвършеното женско същество на тази планета. Мамка му, устата й… — Той потръпна и поклати глава. — Боже, какви неща може да прави с тая уста. И очите. Кълна се, никога не съм виждал такива очи.

Вече разбирах, че ми говори основно за външния вид на Харлоу, но пак не се връзваше…

— Добрееее? И? Защо си ядосан? — попитах и си помислих, че и аз може да ударя едно, за да следя мисълта му по-лесно.

— Защото не мога да я пипна с пръст. А искам, бог ми е свидетел, че само това искам. Искам да я докосвам толкова много. По различни начини. Никога никоя жена не е успявала да ме възбуди за толкова кратко време. И после да разбереш, че не е за пипане. Е, това е най-гадното.

Аха, Харлоу беше играчката, с която Грант искаше да се забавлява. Страхотно. Добре че си тръгваше след два дни. Нямах нужда и от тази драма. Харлоу не беше за Грант. Беше прекалено невинна за вкуса на брат ми.

— Е, хубавото е, че тя няма да ти е по вкуса и не е за теб. Ти ще я съсипеш.

— Какво значи това? — изръмжа Грант.

— Това означава, че е тиха и срамежлива. Не излиза на срещи. Не прави нищо, освен да ходи на лекции. Нищо от света на Киро не се е закачило по нея. Тя е вежлива, никога не повишава тон, не се кара с никого. Дори когато Нан й крещеше и обиждаше, тя слушаше, после ставаше и се отдалечаваше от нея. Тя просто не е твой тип. Може би имаш някакви фантазии за устата й, но пич, уверявам те, че няма да знае как да я ползва. Не и така, както на теб ти се иска. И никога няма да го пожелае. Просто е такава.

Блеър завърши танца с баща си и очите й веднага се заковаха в празното ми място. Търсеше ме. Трябваше да тръгвам. Потупах Грант по гърба и казах:

— Иди намери някое пиче, което не е като девствена монахиня.

После се върнах при Блеър. Тя ме забеляза и веднага се усмихна широко. Следващата песен беше на Бруно Марс I Will Wait For You. Притиснах я към себе си и се усмихнах. Обичах тази песен. Можех да разбера и да почувствам всяка дума, защото точно това изпитвах към Блеър. Никога не й бях пял и сега се изкушавах да го направя… в ухото й, но не. Още не. Щях да й пея, но не сега.

— Хареса ли ти да потанцуваш с баща си? — попитах, ала не защото не знаех отговора, а просто, за да чуя гласа й.

— Да. Говорихме за мама. Би била толкова щастлива да е тук. Винаги ми казваше, че Кейн не е за мен, че е прекалено слабохарактерен. Казваше ми, че един ден ще ме намери онзи мъж, който ще иска само и единствено мен. Ти щеше да я направиш истински щастлива.

Гърдите ми се свиха болезнено. Никога никоя жена не ми беше казвала, че майка й ще ме хареса. За мен фактът, че според Блеър майка й би била щастлива да съм с дъщеря й, означаваше много повече, отколкото самата Блеър предполагаше.

Спомнях си майка й. Не много ясно, но я помнех. Спомнях си усмивката и смеха й. Когато бях много малко момче, тя ме караше да се чувствам щастлив. Ароматът на палачинките й ме подканваше да изпитвам онази топлина, че съм на сигурно и спокойно място. И сега осъзнавах, че моят син щеше да има точно такава майка. Очите ми се напълниха със сълзи. Той щеше да има това, което аз никога нямах. Щеше да има нещо, което аз само бях успял да опитам и после ми беше отнето.

— Какво става? Какво казах? — попита Блеър, забелязала навлажнените ми очи.

По дяволите!

— Мислех си, че синът ми ще има нещо, което аз нямах… майка, каквато аз нямах. Майка ти беше специална жена и споменът за нея е с нас — признах.

Очите на Блеър се напълниха със сълзи, ръцете й обвиха лицето ми и ме целуна. Меките й устни се разтвориха и езикът й гладно се плъзна в устата ми. Пред очите на всички. Не беше точно в неин стил, но нямах нищо против. Отговорих на целувката й със същата страст, но тогава тя се отдръпна назад, за да ме погледне, без да маха ръце от лицето ми.

— Обичам те, Ръш Финли. Ти ще бъдеш най-добрият съпруг и баща на света. Един ден съпругата на сина ни ще е признателна, че си бил истински пример за подражание за сина си. Ще е щастлива благодарение на теб. Защото ще направиш от сина ни истински мъж като теб. И той ще я обича с цялото си сърце, защото ще знае как се прави това.

Тя се задави на последните думи, преглътна сълзите, а аз я залюлях като в люлка.

Бях щастлив най-сетне някой да ми каже, че съм добър човек. Нямаше нищо по-скъпоценно на този свят от тази жена. И никога нямаше да има. Бях намерил своето щастие.