Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (20)

Блеър

През следващите няколко дни нещата вървяха от крайно напрегнати към по-зле до най-зле. Ръш почти не оставаше в имението, а когато си идваше, не се задържаше дълго. Нан и Киро се караха през цялото време и тя винаги побягваше нанякъде. Ръш хукваше след нея. Знаех, че затова дойдохме, но не очаквах такова чудо. Нан се оказа разлигавено бебе — нещо, което също не бях очаквала. Киро се държеше като задник. Харлоу обаче се справяше с положението. Тя не нахлуваше в къщата, за да крещи по цял ден, че никой не я обича. Седеше си в стаята си и си четеше. Когато беше топло, излизаше с мен навън.

Ръш ми липсваше. Липсваше ми усмивката му. Вече почти никога не се усмихваше. Предишната нощ му споменах да я остави да направи някой фасон и да й покаже, че този път няма да отиде, и да изчака да види как ще се справи с такава ситуация, но той ми се ядоса.

— Тя заплашва да се самоубие, Блеър. Не мога да я пренебрегна. Не вярвам, че ще го направи, но не мога и да й обърна гръб. Все на някого трябва да му пука за нея. И този някой съм аз. Никой друг не го е грижа.

Не казах нищо повече след това. Той не искаше да чуе, а аз не исках да ми се кара. Това ме изтощаваше. Цялата тази ситуация ме изтощаваше. Сега вече разбирах защо Харлоу се крие в стаята си.

Няколко пъти попадах на Киро в хола или в трапезарията, докато чукаше някое момиче на моите години. Не исках дори да си припомням какво видях. Човекът просто чукаше, където му падне. Научих се да избягвам да влизам в стаята „със забавленията“. Билярдната маса не се ползваше за билярд.

На вратата ми се почука и за първи път се зарадвах, че някой ме търси, защото не исках да мисля за огромната дистанция, която се отваряше между мен и Ръш.

Харлоу подаде глава в стаята.

— Искаш ли да отидем край басейна? Баща ми не е у дома, така че няма сексуални сцени из къщата — каза тя със срамежлива усмивка.

Бяхме попадали на Киро, който бе чисто гол в басейна не с едно, а с две момичета. Беше крайно неловка ситуация. Тогава той се смя толкова силно — бях сигурна, че и съседите го бяха чули. Вместо да се засрами или да му стане неудобно, той смяташе, че поведението му е ужасно смешно.

— Звучи добре. Ще си сложа банския и идвам — казах.

Харлоу беше единственото хубаво нещо тук. Бях повече от готова да си тръгна за Розмари, да се прибера у дома, да си върна усмихнатия Ръш, а не този ядосан и скован мъж, който все по-често виждах на негово място, но Харлоу щеше да ми липсва.

Облякох банския си набързо и тръгнах към басейна. Беше истински шедьовър. Водопадите и фонтанът бяха само една малка част от истинската красота на това произведение на изкуството. Всички детайли бяха композирани с изключително внимание. Сякаш някой го бе вдигнал от някое екзотично място в амазонските гори и го бе пренесъл директно тук. Дори само да стоиш и да го гледаш, пак действаше успокояващо.

Когато излязох на верандата, Харлоу вече се беше настанила на един от шезлонгите. Седнах до нея и си изпънах краката. Беше най-горещият ден, откакто бяхме дошли — над двадесет и седем градуса. Напълно ненормално за средата на декември.

Отворих уста да питам Харлоу как празнуват коледните празници, но нещо ме спря. Свиването в корема ми пак се появи. Свих колене нагоре и обхванах корема си с ръце. Полагах огромни усилия да не се разплача от болка. Исках да кажа на Ръш, след като това се случи за първи път, но така и не успях, защото Нан се обади и той пак хукна.

— Блеър? Добре ли си? — попита Харлоу.

— Не съм сигурна — отговорих честно.

Една сълза се плъзна по лицето ми. Не исках да ме вижда такава. Исках да си ида у дома.

Харлоу седна на ръба на моя шезлонг и ме огледа изпитателно.

— Боли ли те?

Кимнах. Лицето й повехна и започна да се оглежда изплашено.

— Къде е Ръш?

— Отиде да види как е Нан — отговорих и коремът ми пак се сви. Усетих как лицето ми се гърчи от болката.

Харлоу скочи.

— Мисля, че не е нормално една бременна жена да се гърчи и да плаче от болка. Трябва да те прегледат. Ще те закарам до моя лекар. Той е голям фен на баща ми, така че ще те прегледа без час. Ще се обадя в кабинета му на път към болницата.

Не исках да си мислят, че преигравам, затова беше по-лесно да оставя Харлоу да вземе решението вместо мен. Кимнах и тя ми подаде ръка да стана.

— Трябва първо да се преоблека — казах и огледах банския си.

— Да, преоблечи се, а аз ще изкарам колата си пред къщата. Ще се обадим на моя лекар от нея.

— Благодаря — отвърнах и тръгнах към стаята на Ръш.

В първия момент сметнах, че трябва да му се обадя, но после се отказах. Вече имаше една жена, която постоянно се нуждаеше от него. Можеше да се окаже, че това са само газове или… откъде да знам? Реших да му звънна само ако лекарят прецени, че е нужно. Защо да го товаря с повече стрес…

Едно тъничко гласче в главата ми не спираше да ми повтаря това, което не исках да призная сама пред себе си: Страхуваш се, че няма да избере теб и бебето. Не искаш да го поставяш в такава ситуация, за да не се окажеш на второ място.

Заглуших гласа, свалих долнището на банския и обух бикини, облякох една лятна рокля и тръгнах надолу по стълбите. Щях да се почувствам много по-добре, след като лекарят ми кажеше, че всичко е наред.

Точно когато стигнах до последното стъпало, поредната силна болка и свиване преви тялото ми почти на две. Наложи се да се хвана за парапета, за да не падна. Болката успя да изтръгне леко скимтене от гърдите ми.

— Добре ли си? — Тревогата и загрижеността в гласа на Дийн ме изненадаха.

Опитах се да се усмихна и кимнах.

— Да, добре съм. Ще отида само за един бърз преглед при гинеколога на Харлоу. Няма да се бавим.

— Какви ги върши Ръш? — извика той зад гърба ми, когато вече излизах през вратата.

— С Нан е — отвърнах и тръгнах към аудито на Харлоу.

Харлоу се оказа права — лекарят беше в готовност да ме прегледа веднага. В секундата, в която пристигнахме, медицинската сестра ме вкара през задния вход, без да се налага да попълвам никакви документи.

— Ще изчакам тук — каза Харлоу.

Бях доволна, че нямаше да идва вътре с мен. Харесвах я, но не бяхме чак толкова близки, за да влиза с мен в кабинета за преглед.

— Събуйте бикините. Можете да оставите роклята си. Покрийте се с одеялото, което е на леглото. Докторът ще бъде тук след минутка — информира ме дамата.

Кимнах и й благодарих.

Когато вратата се затвори зад гърба ми, влязох зад паравана и се събух. По бикините ми имаше червена ивица. Дъхът ми секна. Ужасът бавно започна да завладява мислите ми и дишането ми се стори почти невъзможно. Стоях и гледах кръвта върху бикините си и се питах дали е нормално.

Дали всичко щеше да е наред? Трябваше да се обадя на Ръш. Помолих се тихичко. Не го правех често, но сега трябваше да вярвам, че някой ще защити бебето ми.

Излязох зад паравана, взех одеялото и се покрих с него. Някой почука кратко и вратата се отвори. Веднага се почувствах значително по-добре. Идваше помощ. Лекарят би трябвало да знае какво се прави в този случай.

Беше значително по-млад, отколкото бях очаквала. Придружаваше го медицинската сестра, която ме доведе тук.

— Госпожице Уин, аз съм доктор Шердиън. Харлоу ми каза, че имате контракции и че вашият гинеколог е чак във Флорида.

Кимнах.

— Да, господине. Освен това кървя леко — думите излязоха като задавен плач.

Досега не бях осъзнала колко съм изплашена.

— Само спокойно. Може да е нещо като най-обикновена дехидратация. Няма да си помогнете, като се притеснявате — каза той, докато сядаше и качваше краката ми на страничните поставки на гинекологичния стол. — Какво правите толкова далече от дома? — попита, докато се подготвяше за прегледа.

— Аз и годеникът ми сме на гости на баща му — обясних, но нямаше нужда да давам подробности около истинската причина за посещението ни.

— Откъде познавате Харлоу?

— Бащата на годеника ми е Дийн Финли — отговорих. След като беше фен на Киро, се очакваше да знае и кой е Дийн.

— Наистина ли? Искате да кажете, че бебето, което ще преглеждаме сега, е внуче на Дийн Финли?

Кимнах. Щеше ми се да спре да пита толкова много и да се захване с прегледа. Трябваше да знам дали бебето ми е добре.

Веднага след това той се залови със задачата си с изключителна прецизност и отговорност.

— Не желая да ви притеснявам, но се налага да видя бебето на ултразвук. След това искам да наблюдавам вас и бебето поне няколко часа. Това се случва доста често, не сте изключение. Просто вземам превантивни мерки, за да съм сигурен, че всичко е наред. Искам да поемете по-голямо количество течности. Когато свършим с ултразвука, ще ви донесем да пиете. После ще си легнете малко. Имаме специална стая именно за тази цел. Осветлението е приглушено и ще послушате малко релаксираща музика.

Нямаше да ме оставят в болницата? Това беше добър знак, нали?

Успях да кимна.

— Мелъни ще информира Харлоу какво възнамеряваме да правим, в случай че иска да си свърши някоя работа, докато чака. Имате ли някакви възражения?

Бях забравила за Харлоу.

— О, да, предайте й, че съм я помолила да се прибере. Аз ще й се обадя кога да дойде да ме вземе. Не искам да седи тук с часове.

Лекарят стана и тръгна към вратата. Сестрата, която явно се казваше Мелъни, ми помогна да се изправя.

— Облечете се и ще отидем да направим ултразвука.