Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (2)

Блеър

Без сценичен грим и кожени дрехи той беше едно по-зряло копие на Ръш. Трябваше да се движа бързо, за да бъда в крачка с Ръш, който бе стиснал ръката ми и вече ме извеждаше от бара, разбутвайки другите гости. Баща му вървеше пред нас.

Изпитвах силно съмнение, че Ръш е особено щастлив да го види. Единственият начин, по който показа, че го е забелязал, беше с леко кимване в посока към вратата. Явно Ръш не искаше да ме представи на баща си в присъствието на толкова много публика.

Дийн Финли, най-известният барабанист в света, и то невинаги само с таланта си, спря няколко пъти да даде автографи на хората, които препречваха пътя му. Феновете му не бяха само момичета. Едно момче застана пред него и го помоли да му даде автограф върху салфетка, която бе взело от бара.

Заканителният пламък в очите на Ръш, който се опитваше да изведе баща си от бара, успя да свърши работа, защото повечето хора се подплашиха и бързо се разотидоха, но тишината беше убийствена и всеки чифт очи бе закован в гърба на барабаниста на Slacker Demon до мига, в който излязохме навън.

Вечерният бриз беше студен. Потръпнах от хлад. Ръш веднага спря и ме прегърна през раменете, за да ме топли.

— Трябва да се върнем в къщата. Нямам никакво намерение да я карам да зъзне тук. Прекалено е студено — каза Ръш на баща си.

Дийн спря и ме погледна. Очите му бавно обходиха лицето ми и плавно се спуснаха към корема ми.

— Дийн, това е годеницата ми Блеър Уин. Блеър, това е баща ми Дийн Финли. — Гласът на Ръш беше напрегнат. Стори ми се, че никак не му се искаше да ни запознава.

— Никой не ми е казал, че ще ставам дядо? — попита бавно и лениво баща му. Не бях сигурна как приема новината за бебето, както и това, че никой не му е съобщил, защото лицето му беше лишено от всякаква емоция.

— Бях зает. — Това беше единственият отговор и обяснение, което Ръш му предложи.

Странно, нали? Дали се е чувствал неудобно да каже на баща си? Започна да ми се гади и веднага се опитах да се отдръпна от него, но ръцете му ме стиснаха по-силно.

— Какво има? — попита, обръщайки гръб на баща си. После се приведе, за да ме погледне в очите. Не исках да водим този разговор пред Дийн. Усещах как ни наблюдава напрегнато. Поклатих глава, но тялото ми все още беше сковано и напрегнато. Не можех да се преборя с неприятното усещане, че е пазел в тайна бременността ми.

— Ще я заведа до колата. Ще се видим в къщата — каза Ръш през рамо, но не откъсна очи от мен.

Сведох поглед. Започвах горчиво да съжалявам, че изобщо реагирах, че си позволих да издам разочарованието си, защото… какво беше това? Сцена за няма нищо? Дийн щеше да ме помисли за някоя глезена и вечно мрънкаща принцеса.

Отворих уста да споря, но Ръш ме хвана през кръста и ме поведе към колата. Беше неспокоен. Не обичаше да ме вижда разстроена, а това определено беше нещо, върху което трябваше да поработим. Винаги щеше да има събития и случки, които да ме натъжават или разочароват, а той невинаги можеше, а и не трябваше да контролира всичко около мен, за да ме пази от всяка негативна емоция.

Ръш отвори вратата, вдигна ме на ръце и ме сложи да седна. Сякаш бях на пет години. Когато си мислеше, че съм разстроена, започваше да се държи с мен така, сякаш съм дете. Да, определено трябваше да поработим върху това.

Още не беше затворил вратата си, когато ме погледна и попита:

— Нещо не е наред. Искам да знам какво е, за да го поправя.

Въздъхнах и се облегнах в седалката. Е, по-добре да приключим въпроса. Колкото по-рано, толкова по-добре, въпреки че точно в момента бях доста докачлива.

— Защо не си казал на баща си за мен и за детето?

Ръш сложи длан върху моята.

— Това ли е проблемът? Разстроена си, защото не съм казал на Дийн?

Кимнах, но не вдигнах поглед от ръката му, грижливо обвила моята.

— Нямах време да го търся, не знаех в кой край на света е. Освен това бях убеден, че веднага щом научи, ще се появи, за да се запознае с теб. Не бях готов някой постоянно да ни прави компания в къщата. Все още не съм. Особено той.

Държах се като истинска глупачка. Напоследък хормоните ми бяха кълбо кълчища, настроенията ми бяха истинска каша. Вдигнах поглед към загрижените му очи.

— Добре, това вече го разбирам.

Ръш се наведе към мен и целуна устните ми.

— Съжалявам, че те разстроих — прошепна, целуна пак ъгълчето на устата ми и се облегна. В такива моменти започвах да се разтичам от любов. — Е, сега е тук и няма да е зле да разберем какво иска, преди майка ми да надуши, че е пристигнал. Искам те само за себе си. Не ми се ще откаченото ми семейство да се мотае из къщата.

Ръш не пусна ръката ми дори когато подкара джипа по пътя. Облегнах глава на седалката с лице към него. Неколкодневната му брада му отиваше. Изглеждаше по-зрял, по-див. Много секси. Щеше ми се да се бръсне по-рядко. Харесваше ми и да усещам брадата му. Беше махнал халките от ушите си и вече почти никога не ги слагаше.

— Защо ли е дошъл? Как мислиш? — попитах.

— Надявах се, че е дошъл да се запознае с теб, но сега като се замислям, няма от кого да е научил. Изглеждаше ми изненадан. Това означава, че най-вероятно е пристигнал заради Нан.

Нан! Сестра му не се бе връщала в Розмари, откакто излезе от болницата. Ръш не изглеждаше притеснен за нея, но той си я обичаше. Никак не ми харесваше, че аз бях причината Нан да стои далеч от брат си. Сега, след като разбра кой е истинският й баща и че аз не съм й отнела нищо, с цялото си сърце се надявах да бъдем приятелки… заради Ръш. Но май нямаше вероятност това да се случи.

— Мислиш ли, че Нан е отишла да види Киро? — попитах, но той само сви рамене.

— Не знам. Изглежда ми доста променена след злополуката.

Колата спря пред голямата къща до брега, която Дийн бе купил за сина си още когато Ръш е бил дете.

Ръш стисна ръката ми.

— Обичам те, Блеър. И съм дяволски горд, че ще бъдеш майката на моя син. Искам всички да знаят. Никога не се съмнявай в това.

Сълзите опариха очите ми. Вдигнах ръката му и я целунах.

— Знаеш колко бързо ставам емоционална. Не бива да ми обръщаш внимание, когато съм така.

Ръш поклати глава.

— Не мога да не ти обръщам внимание. Искам да те уверявам и окуражавам всеки път, когато изпитваш съмнения.

Изведнъж вратата на колата се отвори от моята страна и щом обърнах глава, видях Дийн Финли ухилен до уши.

— Сине, пусни жената да излезе от тая кола. Искам да се запозная с майката на внука ми.

Дийн ми подаде ръка, но сякаш не знаеше какво да стори след това. Дъгите му пръсти се увиха около ръката ми и ми помогна да сляза от рейндж роувъра. След не повече от секунда обаче Ръш вече беше застанал до нас, беше успял да издърпа ръката ми от неговата и ме притегляше към себе си. Баща му се засмя и поклати глава.

— Мътните ме взели!

— Да влизаме — отвърна Ръш.