Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (18)

Блеър

Опитвах се да не звуча като разглезено бебе, но бях разстроена.

— Да, трябваше да се обадя по-рано. Нан започна да ме заплашва, че ще се самоубие, и аз се побърках. Май съм бил изцяло в режим „големия батко“.

Ръш винаги беше в такъв режим, когато станеше дума за Нан. Идването тук се оказа по-тежко, отколкото си бях представяла, особено след снощи, когато тя се държа така арогантно с мен. И за секунда не вярвах, че ще си посегне на живота.

— Манипулира те. Не искам да ти причинява това.

Ръш стана и прокара ръка през косата си. После тръгна към прозореца. По скованите му рамене разбирах, че не е съгласен с мен. Беше заел отбранителна позиция.

— Тя е разстроена и наранена. Знам, че в миналото се държа като кучка, но сега имам нужда от теб. Би ли могла да не й казваш неща, от които да я боли? Заради мен. В момента наистина съм загрижен за психическото й здраве. Струва ми се доста нестабилна.

Неща, от които да я боли? Не й бях казала нищо обидно, нищо, от което да я заболи. Как изобщо си е помислил, че съм направила такова нещо или че дори имам намерение да го сторя?

— Аз бях тази, която заяви, че трябва да дойдем тук. Разбирам, че има нужда от помощта ти. Защо мислиш, че бих й казала нещо обидно? — попитах и скочих от леглото.

Ръш килна глава назад и стисна очи, сякаш наистина не желаеше да води този разговор. Нещо не беше наред.

— Знам какво си й наприказвала снощи на масата, тя ми сподели. И да, имаш всички основания да й говориш по този начин, но точно в момента ми се иска да не го правиш. Колкото по-бързо оправим нещата тук, толкова по-скоро ще се върнем у дома и ще забравим за този кошмар.

— Какво съм й казала снощи на масата ли? Не те разбирам.

Гадеше ми се. Нима Нан бе излъгала брат си за мен? Тя беше единствената, която обиждаше и нападаше. Не аз.

— Тя има усещането, че си й се подигравала… Просто… може би е най-добре да не й говориш.

Седнах на леглото и се опитах да си спомня целия разговор от снощи, дума по дума. Как така се е почувствала засегната, как така да съм й се подигравала? Тя ме нападна, за бога!

Тихото почукване на вратата прекъсна това, което се канех да кажа. Ръш въздъхна ядно и тръгна да отвори.

— Извини ме, Ръш, не искам да притеснявам и двама ви, но Нан настоява да знае в коя стая е баща ми. Не е нужно да го буди сега. Няма да завърши добре.

Харлоу звучеше силно притеснена.

— Мамка му! — изпсува тихо Ръш и ме погледна. — Съжалявам. Легни си. Ще се върна до няколко минути. Опитай се да поспиш още малко. Няма да позволя на никого да те буди повече.

В мига, в който вратата се затвори, сълзите вече се стичаха по лицето ми. Когато му казах да дойдем да се видим с Нан, мислех, че нещата ще са далеч по-лесни. Надявах се, че след злополуката и всичко, което й се случи, след обещанието й, че ще бъде част от живота на бебето, ще е по-лесно човек да се разбере с нея. Грешала съм. Идването тук беше много лоша идея.

Коремът рязко ме присви. Застинах. Седях и чаках бебето да ритне, да ме успокои, че всичко е наред. Нищо. Сложих длани около корема си и вътрешностите ми пак се стегнаха. Опитах се да успокоя сърцето си, което вече биеше като лудо. Нещо се случваше. Нещо лошо. Рязко ми се повдигна. Като мощна вълна. Стиснах очи. Може би бях станала прекалено бързо тази сутрин? Трябваше да внимавам повече. Цялото безумно напрежение в тази къща започваше да ми влияе. Затворих очи и вдишах бавно и дълбоко. Спазмите изчезнаха и усетих как бебето ритна лекичко точно под дланта ми. Бях малко по-спокойна и отпусната и успях да заспя.

Когато се събудих, слънцето се бе преместило и сега грееше ярко и ослепително през прозорците. Вероятно вече беше обед. Погледнах телефона си да проверя колко е часът. Беше един следобед. Явно съм била по-уморена, отколкото си мислех. Изтърколих се настрани, за да стана, и видях табла с храна на масичката до леглото. Увих чаршафа около тялото си и тръгнах към нея. Усмихнах се и вдигнах малката бележка с познатия крив почерк на Ръш.

Извини ме за тази сутрин. Беше изтощена, а аз стоварих цялото си напрежение върху теб. Не си виновна за нищо. Искам просто всичко да приключи и да си отидем у дома. Нахрани се. Отивам да видя дали мога да поговоря с Киро.

Обичам те повече от живота си.

Ръш

Махнах фолиото, в което бе увил чинията ми. Имаше пресни ягоди и сметана, сьомга и препечен хляб. Стомахът ми не беше съвсем в ред, затова реших да се въздържа от сьомгата. Взех една ягода и я потопих в сметаната. Сладкият ухаен вкус разбуди сетивата ми и веднага се почувствах по-добре. Изядох всичко освен сьомгата и влязох да си взема душ.